Р Е Ш Е Н И Е

14.02.2011 г.

 

номер ..................                                                        град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на 19 януари

Тринадесети наказателен състав

година 2011

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

К.Д.

 

Секретар: П.К.

Като разгледа докладваното от съдия Д.

НАХ дело номер 4017/2010 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         С наказателно постановление № 678/2010 от 30.09.2010 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР - Плевен на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложил на Д.А.М. административно наказание – глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са отнети общо 13 контролни точки.

За така установеното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателят Д.А.М. е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Д.А.М., който го обжалва в срок. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се явява и процесуалният му представител адв. **** от АК – Плевен. Последният е депозирал писмена защита до съда, с която моли съда да отмени наказателното постановление, тъй като счита, че същото е недоказано и незаконосъобразно.

За ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен, редовно и своевременно призована, представител не се явява. Депозира се становище, с което се моли да се остави жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 678 от 25.09.2010г., съставен от актосъставителя В.Д.Х. – мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Плевен. В акта е констатирано, че на 25.09.2010 г. в 16.58 часа на ГП-3, км 100+000 на бензиностанция “Ромпетрол” в посока град Плевен, жалбоподателят управлява лек автомобил **** с ДК № **** със скорост 132 км/ч при позволена 90 км/ч, измерена и фиксирана с TR-4 № 099/97. Скоростта е показана на водача с точна дата и час. Превишаване на скоростта с 42 км/ч. При измерване на скоростта автомобила е сам на пътното платно. Като нарушени е посочена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

От показанията на актосъставителя В.Д.Х. се потвърждават изцяло констатациите направени с АУАН. Същият е надлежно връчен и приет от жалбоподателя без възражения, като последният в графата за възражения е записал собственоръчно “Няма”.  

Актосъставителят В.Х. в съдебно заседание заявява, че на посочената в акта дата е бил на работа с колегата си К.П., като са работили по утвърден график на 25.09.2010  и уредът е засякъл автомобил движещ се със скорост 132 км/ч., при ограничение на скоростта 90 км/ч. Актосъставителят Х. е съставил акт на жалбоподателя, в присъствието на свидетеля К.Д.П.. Жалбоподателят не е  направил възражения срещу акта.

Съдът напълно кредитира тази фактическа обстановка. Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител В.Х. и свидетеля К.П., чиито показания съдът кредитира изцяло, с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства.

Съдът по категоричен начин не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя в подадената до него писмена защита, непосредствено преди съдебното заседание, тъй като основно в нея адв. **** от АК – Плевен навежда доводи, че техническото средство, с което е засечена скоростта е без дата, час и регистрационния номер на МПС-то, както и че проверката на процесния уред е извършена в нелицензирана лаборатория.

По делото на л. 5 е представена официално заверена писмена справка от административно наказващия орган, официално заверена писмена справка за извършените лабораторни изследвания не само на процесния уред, с който е засечена процесната скорост, но и на още 9 броя технически средства TR-4 и на практика това са всичките уреди на Плевенската дирекция на МВР.

Датата на проверката е 20.05.2010 г., а валидността е 12 месеца считано до 20.05.2011 г., датата на която е извършено нарушението попада в този дванадесет месечен срок.

На съда е служебно известно, че към тази дата тези уреди са годни да засичат скорост и на база на тях да се съставят АУАН.

Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя в тази насока, съдът счита за неоснователни. Изрично пред съда стана ясно, че по време на засичане на скоростта и по време на написване на акта, жалбоподателят не е имал никакви претенции, в последствие обаче, след нужните консултации и съвети той оспорва АУАН, респективно НП.

           В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административно наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното.  От друга страна, по силата на чл. 14, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила.  В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Според разпоредбата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП, който превиши разрешената максимална скорост с над 40 км/ч се наказва с глоба, чийто размер е фиксиран в закона. Законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административнонаказващия орган възможността за преценка при определяне на размера.  Следователно, при установяване на всички елементи от хипотезиса на правната норма, административнонаказващият орган правилно е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер. 

Съдът счита, че са спазени нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

Ето защо, съдът намира, че при установеното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДП и на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДП, на жалбоподателя законосъобразно е наложено наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, и на основание Наредба № I-1959 на МВР са му отнети 13 контролни точки.

 При определяне размера на наказанието, административнонаказващият орган е взел предвид целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение. По делото са разпитани свидетели, чиито показания съдът кредитира, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. 

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал посоченото по-горе МПС с превишена скорост - повече от 42 км./ч. над максимално предвидената. Предвид гореизложеното, съдът намира, че описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение, по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, и осъществява, както от субективна, така и от обективна страна състав на административно нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателят Д.А.М. основателно е бил санкциониран.

Ето защо, съдът намира, че е извършил посоченото административно нарушение.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че жалбоподателят Д.а.М. е осъществил състава на административно нарушение по 21, ал. 1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са отнети общо 13 контролни точки

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание за извършено нарушение на по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 678/2010 от 30.09.2010 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложил на Д.А.М. административно наказание – глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са отнети общо 13 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: