МОТИВИ: Плевенска  районна прокуратура е повдигнала обвинение против И.Г.М. *** за това, че на 12.12.2009 година, на път град Искър – град Долни Дъбник, в района на „Полигон за борба с градушките” – Долни Дъбник, при управление на МПС – лек автомобил марка „Опел Астра” с ДК № ВР 7020 ВА, нарушил правилата за движение по пътищата по ЗДП, а именно:

Чл. 5 ал. І от ЗДП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.”.

Чл. 20 ал. І от ЗДП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”;

Чл. 20 ал. ІІ от ЗДП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението.” и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на стойност 3 411,51 лева по лек автомобил „Опел Астра” с ДК № ВР 7020 ВА, собственост на Н.Н.Н. ***– престъпление по чл. 343 ал. І буква А във вр. с чл. 342 ал. І от НК.

До откриване на съдебното следствие  и по реда на чл. 85 НПК е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от Н.Н.Н. *** подсъдимия И.Г.М. *** за сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението имуществени вреди.

В хода на съдебното производство подсъдимия М. се представлява от защитник в лицето на адвокат ***, ПлАК.

Със съгласието на подсъдимия и в присъствието на защитника му производството е стартирано по реда на съкратеното съдебното следствие – чл. 372 ал. ІV във вр. чл. 371 т. 2 от НПК.

          Представителят на Районна прокуратура - Плевен подържа изцяло така повдигнатото против подсъдимия обвинение. Пледира за постановяване на  осъдителна присъда, като за подсъдимия М. да са приложи разпоредбата на чл. 58 а НК / в редакцията към момента на извършване на деянието / и във вр. чл. чл.55 от НК му бъде определено наказание глоба в размер на 100 лева.

Защитникът на подсъдимия моли съда да постанови присъда като наложи пробация в минимален размер предвид социалното и семейно положение на подзащитния и конкретната степен на обществена опасност на извършеното деяние.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимия И.Г.М. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, не работи, не осъждан, ЕГН **********

Подсъдимия И.М. признава вината си и всички факти, написани в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява категорично съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Предвид горното СЪДЪТ прие за установена следната фактическа обстановка:

През лятото на 2008 година Т.М. закупил лек автомобил “ Опел Астра” С ДК № Вр 70 – 20 АА. Впоследствие М. предал автомобила на свидетеля Н.Н., като моторното превозно средство било регистрирано в КАТ на името на последния. Между двамата свидетели съществувала уговорка в по – късен момент Н. да изплати стойността на автомобила на М. на няколко вноски. Впоследствие Н. върнал автомобила на М..

През декември на 2009 година Т.М. предоставил описаният по горе лек автомобил на подсъдимия М..

На 12.12.2009 година подсъдимият пътувал с лекият автомобил в посока от град Бяла Слатина към град Плевен. С него били и свидетелите А.К. и Б.Т.. При навлизането в завой, разположен в района на полигон за борба с градушките до град Долни Дъбник подсъдимият М. изгубил контрол над автомобила. Същият се поднесъл и започнал да се върти около вертикалната си ос на пътното платно, след което се блъснал в крайпътния терен, преобърнал се и преустановил движението си в канавката отстрани на пътя. На място бил извикан полицейски патрул. Извършен е оглед на местопроизшествието. Подсъдимият и спътниците му били невредими. Установени са щети  по следните части на лекият автомобил: броня – предна облицовка, фар ляв, фар десен, основа предна броня, калник преден ляв на болтове, огледало ляво ел, огледало дясно ел., решетка декоративна, капак преден, калник заден десен, стоп заден десен, врата задна, стъкло на задната врата, десен заден подкалник, врата задна дясна, тавана на купето, предно стъкло, ремонтен к.т, долен ляв носач, преден ляв амортисьор, радиатор на дифузьор, задна дясна колона, облицовка на задната врата, предна лява колона,        колона предна дясна, средна лява колона, средна дясна колона, тампон преден на двигател, задна маска. Изготвен е протокол за оглед на ПТП.

В хода на разследването била допусната и назначена автотехническа експертиза. Заключението по същото установява, че преди настъпването на пътно транспортното произшествие скоростта на процесния лек автомобил е била около 70 км/ч. При заснежена пътна настилка и неограничена видимост. Относно механизма на настъпване на произшествието експертът установява нарушаване на страничната устойчивост на автомобила при навлизането му в областта на  кривата на завоя.   С това е започнало занасяне  с въртете около вертикалната ос на пътното платно. При това си движение автомобилът се е блъснал в крайпътния терен и в края на произшествието се е установил с предницата за платното за движение, а задната му част в канавката. Първоначалният удар е станал с предните части на автомобила – броня, фарове, калници, преден капак, декоративна решетка, калник заден десен стоп и задна врата. След съответно деформиране и изразходване на енергията си автомобилът е преустанови движението си. Като причина за настъпването на пътно транспортното произшествие експертът посочва неправилно избраната от водача висока скорост на движение с оглед местността, релефа на терена и конкретните атмосферни условия и ниския коефициент на сцепление, както и неправилни действия от негова страна с кормилната и спирачни системи на автомобила, които в съвкупността си са довели до нарушаване на страничната му устойчивост и сблъсъка  в крайпътния терен.Водачът на лекият автомобил е имал техническата и обективна възможност да възприеме пътната настилка и да прецени наличието на опасност от занасяне предвид намаленото сцепление на автомобилните колела. Следвало е да избере по – ниска скорост на движение при навлизане в завоя на пътя и безопасното му преминаване. Подсъдимият сам е избрал  и подържал конкретната скорост на движение, без намесата и влиянието на други обективни фактори, с което е могъл да предотврати нарастването на занасянето с подходящи действия с кормилното управление и да осъществи движение в границите на платното за движение, както и е имал техническата възможност да предотврати настъпването на пътно транспортното произшествие.

Съгласно заключението по автотехническата и оценителна експертиза установява, че на лек автомобил“ Опел Астра” С ДК № Вр 70 – 20 АА са причинени щети възлизащи на 3 411,51 лева.

В подкрепа на горната фактическа обстановка е признанието на подсъдимия, направено в съдебно заседание, което се подкрепя от събраните в досъдебната фаза на процеса и присъединени към доказателствата по делото по реда на чл. 373, ал. ІV от НПК доказателства, обективирани в следните писмени документи, приложени по досъдебно производство № Д – 1148/2010 година по описа на ПлРП, година по описа на Районна прокуратура – Плевен, присъединени по реда на чл. 283 от НПК, както и показанията на разпитаните свидетели –  Н.Н., П.М., Т.М., А.К. и Б.Т., обективирани в нарочни протоколи, писмчени документи, установяващи правото на собственост на свидетеля Н.Н. върху процесния лек автомобил, както и заключения по автотехническата оценителна експертиза и автотехническа експертиза досежно механизма на настъпване на произшествието.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът прие, че с деянието си подсъдимият осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 343 ал. І буква А във вр. с чл. 342 ал. І от НК.

От обективна страна - 12.12.2009 година, на път град Искър – град Долни Дъбник, в района на „Полигон за борба с градушките” – Долни Дъбник, при управление на МПС – лек автомобил марка „Опел Астра” с ДК № ВР 7020 ВА, нарушил правилата за движение по пътищата по ЗДП, а именно:

Чл. 5 ал. І от ЗДП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.”.

Чл. 20 ал. І от ЗДП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”;

Чл. 20 ал. ІІ от ЗДП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението.” и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на стойност 3 411,51 лева по лек автомобил „Опел Астра” с ДК № ВР 7020 ВА, собственост на Н.Н.Н. ***.

От субективна страна деянието е извършено под форма на вината непредпазливост- деецът не е предвиждал и не е искал настъпването на неблагоприятните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.

При така приетото за установено от фактическа и правна страна, съобразявайки разпоредбата на чл. 373 ал. ІІ от НПК СЪДЪТ призна  подсъдимия И.Г.М. *** за виновен в това, че на 12.12.2009 година, на път град Искър – град Долни Дъбник, в района на „Полигон за борба с градушките” – Долни Дъбник, при управление на МПС – лек автомобил марка „Опел Астра” с ДК № ВР 7020 ВА, нарушил правилата за движение по пътищата по ЗДП, а именно:

Чл. 5 ал. І от ЗДП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.”.

Чл. 20 ал. І от ЗДП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”;

Чл. 20 ал. ІІ от ЗДП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението.” и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на стойност 3 411,51 лева по лек автомобил „Опел Астра” с ДК № ВР 7020 ВА, собственост на Н.Н.Н. ***, поради което и на основание чл. 343  ал. І буква А във вр. с чл. 342 ал. І от НК във вр. с чл. 58 А от НК във вр. с чл. 2 ал. ІІ от НК във вр. с чл. 55 ал. І т. 2 буква В от НК му наложи наказание ГЛОБА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА в размер на 100 лева.

          Съдът наложи горното наказание преценявайки конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца, семейното му и социално положение, възрастта м, причините и подбудите за извършване на престъплението, чистото му съдебно му съдебно минало, факта, че извършеното е инцидент в неговия живот. В този смисъл съдът намери, че посредством горното наказание ще бъдат постигнати ефективно спрямо подсъдимия целите на индивидуалната и генералната превенция.

 

По така предявеният граждански иск съдът съобрази следното:

Гражданският иск, предявен от Н.Н.Н. *** подсъдимия И.Г.М. *** за сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението имуществени вреди е основателен.

Налице е извършено деяние от страна на подсъдимия, същото е осъществено виновно, в резултат на същото на Н.Н. са причинени имуществени вреди. Доказателствата по делото установяват и пряка причинно следствена връзка между поведението на подсъдимия, извършеното от него и настъпилия противоправен резултат, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 45 ЗЗД за М. възниква задължението да възмезди причинената вреда.

Преценявайки размера на дължимото обезщетение за пострадалия съдът взе предвид заключението на експерттите по автотехническата експертиза. Същото е прието и неоспорено от страните, основава се на специалните знания на експертите в областта и установява размер на щетата за Н. в размер на 3 411,51 лева. Ето защо съдът определи този размер като дължимо обезщетение на пострадалия и осъди подсъдимия да му заплати горната сума като за разликата но 8 000 лева отхвърли гражданският иск като недоказан.

При този изход на делото СЪДЪТ и на основание чл. 189, ал.ІІІ от НПК осъди подсъдимия М. сумата от 45 лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещи лица, както и сумата от 136,46 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в полза на Плевенски районен съд.

При този изход на делото СЪДЪТ и на основание чл. 189, ал.ІІІ от НПК осъди подсъдимия М. да заплати сумата от 460 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД на МВР - Плевен.

При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: