М О Т И В И  по НОХД 3860/2010г. по описа на ПлРС:

Районна прокуратура – гр.Плевен е повдигнала обвинение против подсъдимия К.М.П., роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, женен, не работи, осъждан, ЕГН ********** за това, че на 05.08.2010 г. в гр.Плевен управлявал МПС лек автомобил марка “Мерцедес” с рег. № С 9999 НР, без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 655/13.05.2009 г. на Началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – Плевен, влязло в сила на 03.02.2010 г. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление-престъпление по чл. 343в ал. ІІ, във  вр. ал. І от НК.

В съдебно заседание представителят на РП – Плевен поддържа обвинението против подсъдимия К.П..Пледира за осъдителна присъда и при съобразяване на съдебното минало на П. за наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

В съдебно заседание подсъдимият К.П. се явява лично и с адв. Д.Д. от ПлАК. Защитникът моли съда за определяне на наказание “Пробация” спрямо П. при условията на чл.55 от НК, с оглед направените от подзащитния му самопризнания, критично отношение към извършеното както и с оглед подбудите довели до извършване на деянието.

         Подсъдимият К.П. ***. в които признава вината си. Изразява критично отношение към извършеното, като се солидаризира с доводите на защитника си без да отправя искане към съда досежно вида и размера на наказанието.

 

         Съдът като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от  фактическа страна:

 

Подсъдимият К.М.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, женен, не работи, осъждан, ЕГН **********.*** подс. К.М.П. и св.Д. Б. Г. пътували с лек автомобил марка“Мерцедес” с Дк№С 9999 НР. Последният бил собственост на подс. П., но бил управляван от св.***предвид обстоятелството, че П. бил неправоспособен водач, като  самият П. се возел на предната дясна седалка до водача. В процеса на движение на л.а. възникнал технически проблем, в резултат на който задната дясна гума на автомобила започнала да притиска калника, което довело до наклоняване на автомобила в процеса на движение и същевременно създало опасност от запалване на гумата. В резултат на това следвало чрез определени технически познания автомобилът в процес на движение на бъде повдигнат посредством постоянно придържане на бутон на компютъра на автомобила. Притеснен от създалата се ситуация и предвид липсата както на технически познания, така и на такива досежно конкретния автомобил, св.*** заявил че се страхува да управлява автомобила в това му състояние и предоставил управлението на същия на подс. П., а св. *** от своя страна с настанил на предната дясна седалка до П.. Последният отстранил временно повредата по описания по-горе начин и двамата при управление на а-ла от К.П. потеглили към авт.сервиз за отстраняване на техническия проблем. След като изминали около 200 м, около 13,10 ч. на ул.Дойран, до № 164 подс.К.П. с управлявания от него л.а. марка“Мерцедес” с Дк№С 9999 НР бил спрян за проверка от длъжностни лица при СПП – ОДМВР - Плевен – свидетелите П.К. и П.М.. Последните установили, че подсъдимия П. управлява а-ла без свидетелство за правоуправление. По повод констатациите си съставили акт за установяване на административно нарушение №1764/05.08.2010г. В хода на проверката дл.лица установили и гореописания технически проблем на а-ла. Подсъдимият не депозирал възражения по АУАН. При направената последваща проверка в информационните масиви на Сектор КАТ: ОДМВР-Плевен било установено, че подсъдимия П. е неправосопособен водач и с НП 655/13.05.2009г. на Началник Сектор ПП при ОДМВР -Плевен бил санкциониран с глоба в размер на 200 лв. за управление на МПС без свидетелство за правоуправление. НП било връчено  на подсъдимия лично на 26.01.2010г., не било обжалвано в законоустановения срок по чл.59 ал.ІІ от ЗАНН и влязло в сила на 05.02.2010г.

         Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите П.К., П.М. и ***, както и материалите по ДП №Д-2455/10г. по описа на РП-Плевен присъединени към делото по реда на чл.283 от НПК и в конкретност акт за установяване на административно нарушение №1764/05.08.2010г., НП 655/ 13.05.2009г., бюлетин за съдимост, справка за нарушител от региона изготвена от Началник сектор КАТ при ОДМВР-Плевен.

Съдът възприема и кредитира изцяло  показанията на свидетеля П.К. от които се установява служебната му ангажираност на 05.08.2010г. като част от екип по пътен патрул на територията на гр.Плевен, спирането около обяд на същата дата на подсъдимия К.П. заедно с управляваното от него превозно средство лек автомобил марка“Мерцедес” с Дк№С 9999 НР, констатираната липса на свидетелство за правоуправление, наличието на технически проблем на а-ла, изразяващ се в „спадане” или „спукване” на едната гума, а също и присъствието на друго лице в а-ла, като свидетелят не ангажира конкретен спомен предвид изтеклия период от време дали това е св.Д.Гунев.

Съдът кредитира показанията на св.К. като намира,че същите са обективни, логични и кореспондентни както с показанията на свидетеля П.М., така и с показанията на св.Д.Г. и обясненията на подс.П., а също и с ценения от съда писмен доказателствен материал - АУАН №1764/05.08.2010г., НП 655/ 13.05.2009г., справка за нарушител от региона изготвена от Началник сектор КАТ при ОДМВР-Плевен.

От показанията на св.П.М. се установява съвместното му участие със св.К. в провежданата дейност по пътен патрул на територията на ОДМВР-Плевен, когато, без да ангажира спомени за точна дата и час, двамата спрели подсъдимия П. ***, докато управлявал а-л, непредставянето от  същия на свидетелство за управление на МПС, както и че бил придружаван от св. ***. Св.М. не ангажира спомени досежно техническото състояние на автомобила на процесната дата.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Пл.М. като намира, че същите са обективни и намират логическа опора както в показанията на св. К. и ***, така и в ценения от съда писмен доказателствен материал - АУАН №1764/05.08.2010г., НП 655/ 13.05.2009г., справка за нарушител от региона изготвена от Началник сектор КАТ при ОДМВР-Плевен.

От показанията на св.*** се установява съвместното му пътуване на процесната дата с подсъдимия П. с а-ла на последния, че първоначално той управлявал а-ла но след възникнал технически проблем и невъзможността да се справи с него, управлението на същия поел подсъдимия, че след около 200 м и по време на управлението на а-ла от страна на подсъдимия П. били спрени от дл.лица по пътен патрул които след като констатирали, че подс. П. не притежава свидетелство за управление на МПС, му съставили АУАН. По нанатък в показанията си св.*** описва влошеното техническо състояние на автомобила. Така видно от показанията му:”Аз тръгнах с колата, обаче увисна от едната страна и започна да търка гумата в калника. ..Не разбирам, аз ако разбирам тя започна да търка....То се чува че увисна и той взе да си я кара ....Искахме да отидем на сервиз...от едната страна колата клекна, от дясната страна...” В заключение свидетелят споделя, че въпреки техническия проблем след тръгването на полицейските служители и съставянето на АУАН отново той управлявал а-ла, макар и с бавна скрост докато стигнали до съответния автомобилен сервиз.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Гунев като намира, че същите са обективни и намират логическа опора както в показанията на св. К./досежно влошеното техническо състояние на а-ла/, така и в показанията на св.М./досежно присъствието именно на *** в а-ла на процесната дата, като св.М. ***./ а също и в ценения от съда писмен доказателствен материал - АУАН№1764/05.08.2010г., НП 655/ 13.05.2009г., справка за нарушител от региона изготвена от Началник сектор КАТ при ОДМВР-Плевен, като въпреки приятелските отношения на *** с подсъдимия, индиция за заинтересованост съдът не откри.

От обясненията на подсъдимия К.П. се установява управлението на процесната дата на собствения му автомобил марка“Мерцедес” с Дк№С 9999 НР от св. *** по време на съвместното им пътуване в гр.Плевен, поради непритежаване от негова страна на СУМПС, последвалата повреда на автомобила изразяваща се в спадане на задната дясна гума и притискането и в калника, непознаването от техническа страна на този вид автомобили от страна на св.*** предвид необходимостта от принудително повдигане на а-ла посредством специален бутон на компютъра по време на движение, както и поетото по описаните причини управление на а-ла от страна на подсъдимия с оглед предотвратяване на ПТП. Пак от обясненията на подс.П. се установява незначително изминатото от него разстояние на бавен ход в посока авт.сервиз, спирането от полицейските служители и съставянето на АУАН. Съдът кредитира напълно обясненията на подс. П., които са не само средство за защита но и доказателствено средство,  като кореспондентни не само с показанията на св.***, но и с показанията на св. К., а и с останалите ценени по делото писмени доказателства и в конкретност АУАН№1764/05.08.2010г., НП 655/ 13.05.2009г., справка за нарушител от региона изготвена от Началник сектор КАТ при ОДМВР-Плевен.

Видно от съставения акт за установяване на административно нарушение №1764/05.08.2010г., в 13.10ч. на 05.08.2010г. подсъдимият е управлявал на ул.Дойран в гр.Плевен лек автомобил марка“Мерцедес” с Дк№С 9999 НР като не е притежавал свидетелство за правоуправление.Извършената проверка в масивите на Сектор КАТ : ОДМВР-Плевен за която се съдържат утвърдителни писмени следи в приложената към досъдебното производство справка установява, че П. не е правоспособен водач и многократно е наказван за нарушения на правилата за движение по пътищата.Съдът кредитира горецитираните писмени доказателства и НП 655/ 13.05.2009г.на Началник Сектор ПП-Плевен като официални документи по смисъла на чл.93т.5 от ДР на НК.

Всички доказателства преценени в тяхната съвкупност водят до единствения възможен извод, че подсъдимият К.М.П. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в ал. ІІ, във  вр. ал. І от НК като на 05.08.2010 г. в гр.Плевен управлявал МПС лек автомобил марка “Мерцедес” с рег. № С 9999 НР, без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 655/13.05.2009 г. на Началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – Плевен, влязло в сила на 03.02.2010 г. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление.

Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл като същия е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неизбежното настъпване на общественоопасните му последици, които именно е целял.

Причина за извършване на престъплението е незачитане от страна на подсъдимия К.П. на установения в страната правов ред и в частност на правилата за движение по пътищата.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на К.П., съдът в съответствие с разпоредбата на чл.54 от НК съобрази смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. В конкретния случай като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете депозирането на обяснения от страна на подсъдимия в които е признал вината си и с които е съдействал за разкриване на обективната истина, наличието на основателна причина за поемане на управлението на автомобила а именно технически проблем на същия и намаляване риска от предизвикване на ПТП, най сетне проявеното критично отношение към извършеното. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да бъдат посочени многобройните осъждания на К.П., основната част за престъпления по чл.343в, ал.2 от НК, а също и наложените му многобройни наказания по административен ред за нарушения на правилата на ЗДвП, видно от приложената към досъдебното производство и приобщена по реда на чл.283 от НПК справка на Сектор КАТ при ОД на МВР-Плевен. Съдът отчете и обстоятелството, че след съставянето на АУАН от полицейските служители и отдалечаването им от местопроизшествието, св.*** /видно от показанията му/, а не подс.П. е поел управлението на а-ла което от своя страна поражда съмнение как същият в този момент се е справил с управлението на технически неизправния а-л, а в предходен момент се е изплашил от повредата и не е успял.

            Съдът намира, че самото престъпление по чл.343в ал.ІІ от НК е с висока степен на обществена опасност, макар същото да не представлява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК, предвид ръста и динамиката на тези престъпления и ясно изразената остра отрицателна обществена реакция към този вид престъпления в последно време.

Предвид описаните по-горе отегчаващи обстоятелства, а също и предвид факта че подс. П. макар и в сравнително невисока възраст е многократно осъждан, съдът намира, че положителни промени в съзнанието му не могат да бъдат постигнати без промяна на средата, в която живее и откъсването му от досегашния начин на живот. В този ред на мисли единствено наказание лишаване от свобода би довело до отстраняване на негативните му възгледи и заместването им изцяло с положителни такива както и ново отношение към обществото, обществения порядък и труда на длъжностните лица, задължени да го охраняват. Възпиращото въздействие наред с поправителното такова е обвързано и с целите на генералната превенция, която съдът намира, че не може да бъде постигната по друг начин освен чрез ефективно наказание лишаване от свобода, макар и значително под горната граница. Наказанието „Лишаване от свобода” държи сметка не само за чувствителната обществена реакция към този вид зачестили престъпления, голяма част от които съпроводени и с тежки неблагоприятни последици, но и за необходимостта от  запазване моралната стабилност на водачите на МПС които управляват същите при строго съблюдаване на правилата за движение по пътищата. В този смисъл е виждането на константната съдебна практика и теория според което колкото повече са ограниченията и лишенията, търпяни от осъдения, толкова предупредителното и възпиращо въздействие на наказанието е по-високо. Справедливото наказание според съда определено при отчитане на посочените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства е лишаване от свобода в размер на четири месеца при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор, като в този си размер  същото би съответствало на обществената опасност на деянието и на дееца и би съдействало за постигане целите на генералната превенция.

По така изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: