М О Т И В И по НОХД № 3620/2010 г. по описа на ПлРС:

 

 

Обвинението е против  подсъдимия К.В.Х. ***98, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК

Обвинението е против подсъдимия Р.Н.Р. *** по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК

За това, че:

на 28.03.2010 г. в гр. Плевен, Х. в съучастие като извършител с Р., като помагач, отнели чужди движими вещи дамска чанта с мобилен телефон Нокия със Сим карта, лична карта, дебитна карта и очила с диоптър на обща стойност 174 лева от владението на собственика Т.И.П. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила.        Подсъдимият  К.В.Х. се явява лично и със служебен защитник адв. Л. Н. ***, подсъдимият Р.Н.Р. се явява лично и с адв. П.И. – служебен защитник и категорично заявяват, че са запознати със  съкратеното съдебно следствие  и дават съгласие то да бъде проведено при условията на чл. 370 и следващите от НПК. Подсъдимите признават вината си, запознати са с чл. 371 от НПК, че  самопризнанията, направени на предварителното производство ще се ползват при постановяване на присъдата, както и останалия доказателствен материал по досъдебно производство № Д-961/2010 г. по описа на Районна прокуратура – Плевен.

По делото е депозирана молба за предявяване на граждански иск от пострадалата - свидетелката Т.И.П., но тъй като същата е редовно призована, не се явява в съдебно заседание и в молбата си не е конкретизирала параметрите на гражданския иск, съдът оставя без уважение молбата на пострадалата П. за предявяване на граждански иск срещу подсъдимите Х. и Р., тъй като същият би затруднил разглеждането на наказателното производство.

        Съдът, като прецени събраните по  делото писмени доказателства, събрани  на досъдебното производство  и направените самопризнания на подсъдимите в хода на съдебното  производство, приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителният акт, които са следните:

         На 28.03.2010 г. в гр. Плевен, подсъдимите Х. и Р. *** към центъра на града. Валяло дъжд. Докато вървели двамата подсъдими видели, че пред тях вървяла жена – св. Т.И.П. с чадър в едната ръка, а в другата носела дамска черна кожена чанта – на стойност 18 лева, в която имало мобилен телефон Нокия със Сим карта на стойност 106 лева, лична карта на стойност 15.00 лева, дебитна карта – 5 лева и очила с диоптър – 30 лева.

         Двамата подсъдими решили да вземат чантата на П.. Когато стигнала църквата на ул. “Сан Стефано” подсъдимият Х. се засилил и дръпнал чантата от ръката на П.. Тя залитнала леко встрани и му викнала да й върне чантата, тъй като в нея нямало пари. Подсъдимият Р. избягал  по стълбите нагоре към църквата. Изчакал подсъдимият Х., който дошъл при него и двамата скрили чантата между двора на църквата и едно заведение. Малко по-късно двамата подсъдими се върнали, отворили чантата, преровили я и взели от нея очилата с диоптър. После отново си тръгнали. След като се разделили подсъдимият Р. отново се върнал и взел от нея мобилния телефон Нокия със Сим картата. Отишъл и го продал на негов познат – свидетелят И.Р.Д..

         След разкриване на деянието с протокол доброволно са предадени – 1 брой очила с диоптър и с разписка са върнати на собственика Т.П..

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по досъдебното производство  писмени и гласни доказателства.

Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на свидетелите Т.И.П., И.Р.Д. дадени на предварителното производство и приети и от подсъдимите като доказателствен материал по делото.  В подкрепа на така изложената фактическа обстановка  в обвинителния акт са прочетени и присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства по  досъдебно производство № Д-961/2010 г. по описа на РП – Плевен – разпити на свидетели, обяснения на подсъдимите, писмени доказателства – извършените съдебно-оценителна и съдебно психиатрична експертизи, справките за съдимост и характеристичните справки на подсъдимите, както и от останалите приложени по делото писмени доказателствени материали.

Съгласно заключението на извършената съдебно-оценителна експертиза пазарната стойност на противозаконно отнетите чужди движими вещи, предмет на престъпното посегателство собственост на Т.П. към момента на извършване на деянието  - 29.03.2010 г. е в размер на 174.00 лева

Съдът кредитира заключението на вещото лице по извършената съдебно-оценителната експертиза.

Съдът кредитира и заключението на експерта изготвил съдебно – психиатричната експертиза, от която е видно, че К.В.Х. страда от лека умствена изостаналост. Нестабилно емоционално разстройство на личността – биполярно афективно разстройство, понастоящем в ремисия. Същият обаче по време на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, тъй като афективното разстройство не е било в психотична фаза.

От заключението на експерта по изготвената съдебно-психиатрична експертиза е видно, че Р.Н.Р. е с лека умствена изостаналост, която по своите особености се отнася към смесено личностово разстройство. Същият обаче, по време на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

От така приетата от страните за установена фактическа обстановка се установява, че с деянието си подсъдимият К.В.Х. е осъществил състава на престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а подсъдимият Р.Н.Р. е осъществил състава на престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимите са съзнавали обществено опасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването им.

Отегчаващо вината обстоятелство за подсъдимия Р. е предишно осъждане.

Смекчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия Х. е чистото му съдебно минало.

Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК съдът при постановяване на присъдата следва да се произнесе при определяне на наказанието да е при условията на чл. 55 от НК дори и същите да не са налице. В конкретния случай те са налице,  дотолкова доколкото подсъдимите в  хода на съдебното следствие се признават за виновни  и съжаляват за случилото се.

         Причина за извършване на деянието е незачитане на правовия ред в страната и ниското правно съзнание на подсъдимите.

При определяне на  наказанието на подсъдимия  К.В.Х. в  настоящия случай съдът счита, че наказанието, следва да се определи,  при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, и го осъжда на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК отлага изтърпяването на така определеното наказание с три години изпитателен срок.

При определяне на  наказанието на подсъдимия  Николай Петров И. в  настоящия случай съдът счита, че наказанието, следва да се определи,  при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и го осъжда на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК отлага изтърпяването на така определеното наказание с три години изпитателен срок.

С оглед изхода на процеса и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимите  К.В.Х. и Р.Н.Р. следва да заплатят солидарно в полза на ПлРС направените разноски в размер на 235 лева.

         Съдът счита, че по този начин биха се постигнали целите на закона визирани в чл. 36 от НК.

След влизане на присъдата в сила веществените доказателства – 1 бр. мъжко черно кожено портмоне, тип “чантичка”, в което са намерени 1 бр. лична карта с № 197469327, издадена на името на лицето ***** и 1 бр. свидетелство за управление на МПС с № 237358366, издадена на името на същото лице; 1 бр. кафяв кожен портфейл, тип “мъжки”; 1 бр. черен кожен дамски портфейл с бродерия върху капака; връзка с 5 бр. секретни ключове; 1 бр. тефтер бежов на цвят с надпис върху лицевата страна ТК “Балкантурист” Плевен, които се намират на съхранение при домакина на Първо РУ на МВР – Плевен да се върнат на собственика *****.

С оглед  гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                           

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: