М О Т И В И:

 

Обвинението е против С.П.И. ***, за престъпление по чл. 212, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.2, ал.2 от НК за това, че през периода 13.04.2005г. – 28.05.2005г. в гр.Плевен, при условията на продължавано престъпление извършила следното:

На 13.04.2005г. в гр.Плевен, чрез използване на неистински документ – договор CASH 03022344 получила без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума от 300 лева, собственост на “Джет Файненс Интернешънъл” АД гр. София, клон Плевен.

На 09.05.2005г. в гр.Плевен, чрез използване на неистински документ – договор CASH 03022359 получила без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума от 300 лева, собственост на “Джет Файненс Интернешънъл” АД гр. София, клон Плевен.

На 28.05.2005г. в гр.Плевен, чрез използване на неистински документ – договор CASH 03034223 получила без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума от 300 лева, собственост на “Джет Файненс Интернешънъл” АД гр. София, клон Плевен.

Районна прокуратура – Плевен редовно призована, се представлява от прокурор ***, който поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимата С.П.И., и пледира на подсъдимата И. да й бъде наложено наказание, с оглед изискванията на чл. 373 ал. 2 от НПК  и като се приложи задължително чл. 55 от НК, вр. чл.2, ал.1 от НК.

Подсъдимата С.П.И. редовно призована за съдебното заседание се явява лично и с защитника си адв. К.В., признава вината си и дава съгласие събраните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание да се ползват при постановяване на присъдата.

Защитникът на подсъдимата С.П.И., адв. К.В. изразява съгласие да се проведе съкратено производство и да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица и при постановяване на присъдата да се ползват съответните доказателства от досъдебното производство.

По делото е предявен граждански иск от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София, чрез процесуалния представител юрк. Владимир Вълканов с правно основание чл.45 от ЗЗД, който съда е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес в размер на сумата от 780.75 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието предмет на обвинението, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 13.04.2005 г. до окончателното й изплащане. Процесуалния представител на гражданския ищец юрк.Вълканов, моли съда да уважи предявения граждански иск.

 Съдът, като съобрази събраните по делото писмени доказателства по досъдебно производство № 1930/2006 г., присъединени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, взе предвид изложеното в обвинителния акт на РП – Плевен и самопризнанието на подсъдимата направено в хода на съдебното следствие намира за установено следното:

През 2005г. подсъдимата И. *** и работела като дистрибутор в „Джет Файненс Интернешънъл" АД. Отношенията между страните били уредени със споразумение за дистрибуторство с дистрибутор № PLN_LO_00001_0024. По силата на този договор, подсъдимата И. като дистрибутор следвало да събира поръчки за сключване на договори за личен заем, от името и за сметка на посоченото по-горе дружество, да сключва договори за личен заем от името и за сметка на Дружеството, както и да събира погасителни вноски от предоставени лични заеми, от името и за сметка на Дружеството срещу определено възнаграждение. За отпускане на определените парични суми редът бил следният: Дистрибутора попълвал формуляр на договор - бланка, след което изисквал копие на трудов договор и копие на лична карта от лицето, кандидатстващо за заем. Договорът - бланка преди усвояването на паричната сума се попълвал до графа „удостоверяване на изпълнението", след което дистрибутора с тези документи се явявал в офиса на Джет Файненс Интернешънъл" АД и попълвал становище относно изграденото му лично мнение за клиента. От офиса изпращали документите в София на кредитен инспектор, който давал становище дали да бъде отпуснат кредита или не. Усвояването на сумите от клиента ставало като от съответния офис се  предоставяли на дистрибутора, срещу разходен ордер сумите по заема, след което се попълвал и един приемо-предавателен протокол. Когато дистрибутора предавал сумата на клиента, той подписвал договора - бланка в полето „удостоверяване на сумата", след което дистрибутора си поставял печат, който бил индивидуален за всеки и после връщал оригинала на договора в офиса на дружеството.

Така през м. 04.2005 г. в гр. Плевен К.Б.Д. имал нужда от парични средства. Познавал съпруга на подсъдимата И. - Б.В.И.. Той му обяснил, че неговата съпруга работи към „Джет Файненс Интернешънъл" АД, клон Плевен и оттам може да изтегли парична сума от 300 лв. Д. си преснимал личната карта и трудов договор и се срещнал с подсъдимата И.. Предоставил й копията на документите, тя му обяснила, че ще се свърже с него, когато го одобрят. Подсъдимата И. на 08.04.2005 г. попълнила формуляр - договор за потребителски заем с № САSН03022344. Попълнила на ръка формуляра, като в графата „съгласие на заемателя" срещу „заемател" попълнила датата 08.05.2005 г., трите имена К.Б.Д. и положила подпис вместо него. Представила документите за одобрение, след което на 13.04.2005 г., й била предоставена паричната сума от 300 лв., която да предаде на заемателя К.Д.. Подсъдимата И. не потърсила повече Д. и не му предала паричната сума, като в графата „удостоверяване на изпълнението" отразила дата 13.04..., трите имена К.Б.Д. и положила подпис, а отстрани на „представителя на заемодателя" положила своя личен печат, като по този начин удостоверила, че паричната сума е предадена на Д. на 13.04.2005 г.

На 03.05.2005 г. отново посредством съпруга на подсъдимата, Д.Г.П. *** се срещнал с нея и поискал да изтегли паричен заем от „Джет Файненс Интернешънъл" АД. Подсъдимата му поискала личната карта и пред него попълнила формуляр - договор за потребителски заем от дата 03.05.2005 г.с № САSН03022359. Договора бил попълнен до графата „заемател", като *** не попълнил трите си имена и не се подписал за „заемател". Подсъдимата му обяснила, че документите ще бъдат изпратени за одобрение в София, но на следващия ден решила да задържи паричната сума. Срещнала се с *** и му казала, че не е одобрен. В действителност подсъдимата представила договора за одобрение, като в графата „заемател" били попълнени трите имена Д.Г. *** и бил положен подпис, но не от ***. След одобрение на 09.05.2005 г. паричната сума от 300 лв. по този договор била предоставена на подсъдимата, като в графата „удостоверяване на изпълнението" отново трите имена Д.Г. *** и подписа не били положени от него и паричната сума не му била предадена, но пък с личния си печат подсъдимата удостоверила, че предала паричната сума на лицето на 09.05.2005 г.

На 26.05.2005 г. подсъдимата И. попълнила трети формуляр - договор за потребителски заем на лицето И.К.Ж., която кандидатствала за кредит. След като й били предоставени личните данни на Ж., отново в графата „заемател" не се подписала И.Ж. и не изписала с думи трите си имена. Въпреки това обаче, след одобрение, на подсъдимата била предоставена парична сума от 300лв. - на 28.05.2005 г. Подсъдимата, след като решила да задържи паричната сума, не предала на Ж. и отново отбелязала, че на 28.05.2005 г. предоставила сумата на лицето, посредством личния си печат. В графата „удостоверяване на изпълнението" трите имена на Ж. и подписа не били нейни.

След разкриване на деянието част от паричните суми били върнати, като към настоящият момент по договор с кредитополучател К.Д. се дължат 221 лв., по договор с кредитополучател Д.Г.П. се дължат 187 лв., и по договор с кредитополучател И.Ж. се дължат 372,75 лв.

Съгласно заключението на експертите по изготвените графологични експертизи, ръкописният текст в полето „удостоверяване на изпълнението" на договор с № САSН03022344/08.04.2005г. е изписан от С.П.И.. Подписа на „Заемател" също е положен от С.П.И..

Ръкописният текст в полето „удостоверяване на изпълнението" на договор за потребителски кредит с № САSН03022359/03.05.2005г. не е изписан от С.И., не е изписан и от съпруга й Б.И.. Подписа за заемател" не е положен от С.И., не е положен от Д.Г.П., като не може да се установи дали подписа в това поле е положен или не от Б.И..

Ръкописният текст в полето „удостоверяване на изпълнението" на договори за потребителски кредит с № САSН03034223/26.05.2005г., не може да се установи изписан ли е от С.И. или от друго лице. Подписа за „заемател" е имитирай, чрез зарисовка при пряко наблюдение на някой от подписите на И.Ж. и не може да се установи от кое лице е имитиран, като ръкописният текст не е изписан и от Б.И..

         Горната фактическа обстановка се установява от направеното самопризнание на подсъдимата С.П.И. и обявено от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК, както и на всички събрани доказателства в досъдебното производство – протоколи за разпит на подсъдима и свидетелите Д.Г.П., А.Ж.Й., Ж.И.Д., К.Б.Д., свидетелство за съдимост на подсъдимата и от заключението на вещите лица Ц.М.Ц. и И.А. по назначената съдебно-графологична експертиза.

От така установената фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимата С.П.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 212, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.2, ал.2 от НК за това, че през периода 13.04.2005г. – 28.05.2005г. в гр.Плевен, при условията на продължавано престъпление извършила следното:

На 13.04.2005г. в гр.Плевен, чрез използване на неистински документ – договор CASH 03022344 получила без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума от 300 лева, собственост на “Джет Файненс Интернешънъл” АД гр. София, клон Плевен.

На 09.05.2005г. в гр.Плевен, чрез използване на неистински документ – договор CASH 03022359 получила без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума от 300 лева, собственост на “Джет Файненс Интернешънъл” АД гр. София, клон Плевен.

На 28.05.2005г. в гр.Плевен, чрез използване на неистински документ – договор CASH 03034223 получила без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума от 300 лева, собственост на “Джет Файненс Интернешънъл” АД гр. София, клон Плевен.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимата С.П.И.. Извършено е виновно, при форма на вината - пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици. Деянието съставлява престъпления според Наказателния закон на Република България и е обхванато като съставомерно от нормите на чл. 212, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.2, ал.2 от НК.

Деецът подлежи на съответно наказание.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК следва да намери приложението чл.55 от НК. За престъплението, в което е обвинена подсъдимата С.П.И. е предвидено  наказание от две до осем години лишаване от свобода. При задължителното приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, вр. чл.2 от НК, съдът следва да наложи наказание под най-ниският предел.

Съдът прецени обществената опасност на деянието с оглед времето, мястото и начина на извършването му.

Съдът не отчита отегчаващи вината и отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимата И..

За смекчаващи вината и отговорността обстоятелства за подсъдимата С.И., съдът приема следните обстоятелства: чистото съдебно минало, доброто процесуално поведение на предварителното производство и в съдебната фаза на разглеждане на делото и оказаното съдействие на съда за разкриване на обективната истина.

При така анализираните обстоятелства съдът счита, че на подсъдимата С.П.И. следва да се наложи наказание на основание чл.212, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, вр. чл.2 от НК и чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, а именно “Пробация”, при следните пробационни мерки: – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично; - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Съдът счита, че така наложеното наказание би подействало поправително-възпиращо и предупредително-възпитателно на подсъдимата.

При този изход на процеса съдът счита, че следва да бъде уважен предявения граждански иск в размер на 780.75 лева, като осъди подсъдимата С.П.И., да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД и чл.84 и сл. от НПК на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София, сумата от 780.75лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието предмет на обвинението ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането  13.04.2005г. до окончателното й изплащане.

Предвид изхода на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата С.П.И. е осъдена да заплати по сметка на ПлРС съдебно-деловодни разноски в размер на 130.00 лв., както и държавна такса в размер на 50.00 лв.  върху уважения граждански иск и направените разноски от гражданския ищец за юристконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: