МОТИВИ:

 

 

Обвинението е против А.Г.Г.,***, за това, че на 22.04.2008г. в гр. Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у М.Г.Д. *** заблуждение, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, на адрес: ул. *** и с това му причинил имотна вреда в размер на 60 000 лева, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай - престъпление по чл. 211, пр.1 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК.

Представителя на Районна прокуратура- гр. Плевен поддържа обвинението срещу подсъдимия А.Г., счита го за доказано въз основа на събраните доказателства. Обстойно излага доводи в тази насока.

         Защитникът на подсъдимия адв. Т.И. от Софийска адвокатска колегия моли съда да го оправдае. Излага подробни съображения, съответстващи на заетата защитна позиция.

Подсъдимия Г. поддържа казаното от защитника си. Иска да бъде оправдан.

         Съдът след като взе предвид обясненията на подсъдимия А.Г., показанията на свидетелите М.Г.Д.,  В.Г.Г., К.Б.Б., С.Н.В., К.П.Б., Ц.М.Ц., Ц. *** К., А.М.П.-***, М.М.А., П.А.Т., заключенията на вещите лица: Ц.М.Ц. и д-р Н. *** Л., П.Д., С.Д. и П.Р. по изготвените експертизи, както и писмените доказателства от досъдебното производство и събраните в хода на съдебното следствие, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, намира за установено следното:

 Подсъдимият А.Г. ***. Имотът, в който живее подсъдимият - къща на два етажа, бил съсобственост между него и брат му В.Г.,***.

Подсъдимият А.Г. често злоупотребявал с алкохол, не работел, поради което изпитвал финансови затруднения. Той отдавал част от жилището си под наем като за известен период от време наемател бил П.А.Т..

         На неустановена дата, чрез свидетеля П.Т.  подсъдимият се запознал със свидетелят  М.Д. и свидетелят К.Б..

         Свидетелят Д. предложил на подсъдимия Г. да му прехвърли своята част от съсобствения си имот срещу месечна издръжка от 150лв. Свидетелят Д. дал на подсъдимия А.Г. еднократно сумата от 150лв., телевизор и платил три месечни такси за кабелна телевизия.

         Тъй като имал финансови затруднения и имал нужда от допълнителни доходи, подсъдимият се съгласил на отправеното му предложение.

На 28.03.2008г. подсъдимият А.Г. се срещнал отново със свидетелят М.Д. и подписали предварителен договор за покупко-продажба, на който не била положена нотариална заверка.

         Подсъдимият А.Г. споделил със свидетелят С.В., че ще продаде своята част от съсобствения имот, защото имал нужда от пари, а получил обещание, че срещу прехвърлянето ще може отново да живее в имота и ще получава пожизнена издръжка от 150лв.

Свидетелят С.В. се усъмнил в предложената на А.Г. сделка и  знаейки, че под въздействието на алкохола става наивен и лесно може да бъде измамен той решил да уведоми брат му В.Г..

След като разбрал намерението на брат си свидетелят В.Г. се опасил, че алкохолната зависимост на А.Г. може да бъде използвана с цел да бъде измамен. Той се срещнал с А.Г. и му предложил да му дари неговата част от съсобствения имот. Подсъдимият се съгласил, тъй като брат му поел задължение да го издържа.

     На 10.04.2008г. подсъдимият А.Г. дарил на брат си свидетеля В.Г. следните свои съсобствени имоти:

1.      една втора идеална част от първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се в гр. ***, състоящ се от 3 стаи, хол , баня, клозет, с обща застроена плащ 83 кв. м., който е самостоятелно жилище,

2.      една втора част от целия втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. ***, състоящ се от 3 стаи, хол, баня, клозет, с обща застроена площ 90 кв.м., който е самостоятелно жилище, като подсъдимият си запазил правото на безвъзмездно ползване на имота.

Сделката била изповядана пред ***- нотариус, като бил съставен надлежен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 151, том І, рег. №1711, дело № 118 от 2008г.

Свидетелят В.Г. не е знаел за подписания от брат му А.Г. предварителен договор.        

         На 22.04.2008г. подсъдимият А.Г. *** със свидетеля М.Д..  Двамата се явили пред свидетел М.М.А. – адвокат от Плевенска адвокатска колегия, който прегледал представените му документи и съставил проект за нотариален акт, след което те отишли в кантората на свидетелката А.М.П.- нотариус, за да изповядат сделката.

         В нотариалната кантора подсъдимият А.Г. дарил на  М.Д. 1/10 идеална част от  следните имоти:

1.     Първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. ***, състоящ се от 3 стаи, хол, баня и клозет с обща застроена плащ 83кв.м., представляващ самостоятелно жилище;

2.     Втори етаж от двуетажна жилищна сграда находяща се в гр. ***, с обща застроена площ 90 кв. м., представляващ самостоятелно жилище.

За извършеното дарение бил съставен съответен нотариален акт №118, том V, рег. № 2457, дело № 386 от 2008г. от 22.04.2008г.

Веднага след дарението била извършена и втора сделка, с която подсъдимият А.Г. продал на свидетеля М.Д. четири десети идеални части от горепосочените недвижими имоти.

За извършената покупко-продажба бил съставен надлежен нотариален акт № 119,томV, рег.№ 2458, дело №387 от 2008г. от 22.04.2008г.

Всички необходими документи във връзка с двете сделки обвиняемият А.Г. подписал лично, което е установено и от извършената графическа експертиза.

         Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия А.Г.Г., показанията на свидетелите: М.Г.Д., К.Б. ***, В.Г.Г., ***, П.А.Т., С.Н.В., Ц.К., А.М.П., М.М.А., заключенията на вещите лица по назначените графическа и съдебно-психиатрична експертизи, както и представените и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

В обясненията си подсъдимия твърди, че не е получавал никакви пари от свидетеля Д.  само 150лв., които му били дадени на ръка и му била платена сметката за кабелната телевизия за три месеца, бил му даден и телевизор, който на 14.12.2008г. бил взет от свидетеля П.Т.. Свидетелят Д. обещал да му изплаща определена сума всеки месец, а той да остане в имота си пожизнено, която уговорка обаче не присъства в нотариалните актове за продажбата и дарението на имота. Именно заради обещанието за издръжка той се съгласил да подпише предварителния договор, но мисли, че бил измамен. Няма спомен да е подписвал нотариални актове, защото бил неадекватен под влиянието на алкохола, който употребявал редовно. Отрича свидетелят М.Д. да му е давал пари. Прехвърлил е имотите на брат си, тъй като той поел издръжката му.

Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите В.Г.Г. и С.Н.В. относно състоянието на подсъдимия при употребата на алкохол се потвърждават от извършената съдебно-психиатрична експертиза.

От заключението по извършената съдебно-психиатрична експертиза,  е видно, че А.Г. е вменяем, но при него са констатирани психически и поведенчески разстройства, дължащи се на алкохолната зависимост, които предполагат лековерност, повишена внушаемост и податливост към манипулиране.

Обясненията на подсъдимия се потвърждават от показанията на свидетеля С.Н.В., който свидетелства, за това, че А.Г. често злоупотребявал с алкохол и поради това лесно може да бъде подведен, в което се усъмнил и когато А.Г. му споделил, че ще продаде имота си, защото  му обещали издържка по 150лв. всеки месец. 

В показанията си свидетелят В.Г.Г. твърди, че прехвърлили собствеността на брат му А.Г. на негово име, защото той покривал разходите му за издръжка. Това негово твърдение се потвърждава от представените и приложени по делото  вносни бележки, от които се потвърждава, че плащанията за издръжката на брат си, свидетелят В.Г. започнал да извършва след прехвърлянето на собствеността на негово име. Не е знаел, че брат му А.Г. подписал предварителен договор за покупко-продажба и твърди, че той не е вземал пари от тази продажба.

Твърденията му се потвърждават и от показанията на ***, негова съпруга.

От показанията но П.А.Т. се установява, че живеел под наем в дома на подсъдимия А.Г. и често пиянствали заедно. Свидетелят твърди, че подсъдимият  не е получавал пари за продажбата на имота и не разполагал с пари, освен тези, които брат му В.Г. му изпращал да се издържа. Познавал свидетелят М.Д., тъй като ходил често в квартирата, носел алкохол на подсъдимия и пиели заедно, защото имал намерение да купи неговата част от съсобствения имот.

Съдът приема като годно доказателствено средство показанията на свидетелите В.Г.Г., С.Н.В., П.А.Т. и ***, тъй като в тях не се констатират съществени противоречия, с установената фактическа обстановка.

В показанията си свидетелят М.А. твърди, че не е видял Д. да е дал пари на подсъдимия.

         От показанията на свидетелката А.П. - нотариус, изповядал извършените сделки се установява, че и в нейно присъствие свидетелят Д. не е давал пари на подсъдимия А.Г..      

Съдът кредитира с доверие и показанията на свидетелите А.П. и М.А., тъй като те кореспондират с установената от съда фактическа обстановка.

Съдът приема като годно доказателствено средство заключенията по извършените графична и съдебно-психиатрична експертиза, тъй като същите са изготвени от компетентни лица, в кръга на поставената задача, при съобразяване на установените по делото факти.

В показанията на свидетелят К.Б.Б. се констатират съществени противоречия с тези на свидетелят М.Д..

Свидетелят Б. твърди, че М.Д. имал пари и той лично видял пачките с парите, които били в найлонова торбичка от хранителен магазин, когато отивали при нотариуса, а в показанията си Д. заявява, че когато ходили при нотариуса,  парите  носел в кожена чантичка.

         Констатират се противоречия и в показанията на свидетеля М.Д..

При проведения разпит в съдебно заседание от 02.06.2010г. на зададения въпрос дали е давал телевизор на подсъдимия Г., свидетелят  Д. отговаря, че не му е давал, но го е водил да си купи, а в допълнителния разпит от 25.02.2011г. твърди, че нито е давал, нито го водил да си купува.

Не бяха отстранени и противоречията между обясненията на подсъдимия А.Г. и показанията на свидетеля М.Д. при проведената между тях очна ставка.     

При наличието на тези противоречия и с оглед на това, че няма свидетели и документи, удостоверяващи плащането съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите К.Б.Б. и М.Г.Д..

Липсват доказателства за извършено плащане от страна на Д. по отношение на Г. на сумата от 60 000лв.

Наличието на имотна вреда е част от обективната страна на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК, а в конкретния случай по чл. 211, пр.1 вр. с чл.209, ал.1 от НК. Липсата на този съществен елемент от обективната страна на престъплението обуславя несъставомерността на деянието за извършването, на което е обвинен А.Г.. Приетите за достоверни доказателствени средства и писмени доказателства по категоричен начин опровергават твърденията на М.Д. за извършено плащане на тази сума от негова страна.

С оглед на тези доказателства, след техния анализ съдът счита, че А.Г. следва да бъде признат за невинен по обвинението за престъпление по чл. 211, пр.1-во, вр. с чл. 209, ал.1 от НК, тъй като деянието не съставлява престъпление.

 

        

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: