МОТИВИ:Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение против И.Т.Т. за това на 17.09.1999 година в град Плевен, като длъжностно лице – изпълнителен Директор на „Плевенфилм 97” АД – град Плевен присвоил чужди пари /на дружеството/ - 300 деноминирани лева, представляващи част от уставния капитал на дружеството, връчени му в това качество и поверени му да ги управлява, - престъпление по чл. 201 от НК.

Срещу същото лице е внесено обвинение и за това, че  на 23.09.1999 година в град Плевен, като длъжностно лице – изпълнителен Директор на „Плевенфилм 97” АД – град Плевен присвоил чужди пари /на дружеството/ - 4 500 деноминирани лева, представляващи част от уставния капитал на дружеството, връчени му в това качество и поверени му да ги управлява – престъпление по чл. 201 от НК.

Срещу И.Т.Т. е внесено обвинение и а това, че на 28.09.1999 година в град Плевен, като длъжностно лице – изпълнителен Директор на „Плевенфилм 97” АД – град Плевен присвоил чужди пари /на дружеството/ - 600 деноминирани лева, представляващи част от уставния капитал на дружеството, връчени му в това качество и поверени му да ги управлява – престъпление по чл. 201 от НК.

Обвинението против И.Т.Т. е и за това, че на 08.10.1999 година в град Плевен, като длъжностно лице – изпълнителен Директор на „Плевенфилм 97” АД – град Плевен присвоил чужди пари /на дружеството/ - 500 деноминирани лева, представляващи част от уставния капитал на дружеството, връчени му в това качество и поверени му да ги управлява – престъпление по  чл. 201 от НК.

Срещу И.Т.Т. е внесено обвинение и за това, че на 22.10.1999 година в град Плевен, като длъжностно лице – изпълнителен Директор на „Плевенфилм 97” АД – град Плевен присвоил чужди пари /на дружеството/ - 500 деноминирани лева, представляващи част от уставния капитал на дружеството, връчени му в това качество и поверени му да ги управлява – престъпление по чл. 201 от НК.

Обвинението против И.Т.Т. е и за това, че на 09.06.2000 година в град Плевен, като длъжностно лице – изпълнителен Директор на „Плевенфилм 97” АД – град Плевен присвоил чужди пари /на дружеството/ - 80 деноминирани лева, представляващи част от уставния капитал на дружеството, връчени му в това качество и поверени му да ги управлява -  престъпление по чл. 201 от НК.

До приключване на съдебното следствие е допуснато изменение на първоначално внесеното против подсъдимия обвинение, а именно същото касае извършено престъпление по всеки един от горепосочените пунктове по чл. 205 ал. 1 т. 1 НК предвид събраните по делото доказателства за последвало възстановяване на всяка от посочените суми като част от уставния капитал на процесното дружество.

Подсъдимият дава обяснения по така повдигнатото му обвинение. Не се признава за виновен и моли да бъде оправдан. Твърди, че въпросното дружество е имало статут на РМД и на практика не е извършвало каквато и да е дейност. Било създадено с цел участие в приватизацията на “ Кинефикация “ Плевен. Подсъдимият се представлява от защитник в лицето на адвокат ***, ПлАК.

Представителят на РП- Плевен подържа изцяло така повдигнатото против подсъдимия обвинение за извършено престъпление по чл. 205 ал. 1 т. 1 НК във вр. чл. 201 ал. 1 НК. Намира, че обвинението е доказано въз основа всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Моли съда да постанови осъдителна присъда като определи наказание на основание чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б НК/ в сила към момента на извършване на деянието/ предвид изминалия дълъг период от време от момента на извършване на престъплението, социалното положение на подсъдимия. Предлага наказание глоба в размер на 50 лева.

           Защитникът на подсъдимия – адвокат *** пледира за оправдателна присъда. Намира, че по делото липсват каквито и да е доказателства за осъществен от страна на подзащитния му състав на престъпление по чл. 201 НК предвид липсата на каквито и да е доказателства, че извършените действия по изтеглянето на суми от уставния капитал на дружеството представлява неправомерно действие предвид длъжността, която е заемал тогава, а именно изпълнителен директор, както и такива свидетелстващи за извършено разпореждане от негова страна с изтеглените парични суми. Намира, че обвинителната теза не е доказана и досежно факта дали подсъдимия и кога е извършил фактическо връщане на сочените като присвоени движими вещи при все, че доказателствата по делото установяват данни за извършено предаване на подобни суми от една от свидетелките по делото ***. Предвид тези съображения моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия И.Т. за невинен по всеки от пунктовете за извършено престъпление по чл. 205 ал. 1 т. 1 НК във вр. чл. 201 ал. 1 НК.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните,  намери за установено следното:

Подсъдимия И.Т.Т. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с полувисше образование, разведен, не работи, не осъждан, ЕГН **********.

С решение на Плевенски окръжен съд, постановено по фирмено дело № 1771/97 година било регистрирано и вписано в търговския регистър  дружество “ Плевен филм 97” АД с основен предмет на дейност “ участие в приватизацията на “ Плевенфилм” ЕООД. Дружеството било учредено от 23 –ма акционери с уставен капитал от 6 500 лева, внесен в сметка в “Булбанк “ АД клон Плевен.  Акционер в същото дружество бил и подсъдимия И.Т., който притежавал повече от 1/5 от уставния капитал на дружеството.

 С определение  на ПлОС от 23.07.1999 година по ф.д № 1771/97 година по описа на същия съд овластил подсъдимия И.Т. да свика общо събрание на дружеството на 14.09.1999 година – 10:00 часа. В Държавен вестник брой 69/1999 година била обнародвана покана за провеждане на същото Общо събрание на “ Плевен филм” 97 АД на 14.09.1999 година при дневен ред преразглеждане организацията, ръководната и отчетна дейност на Съвета на директорите, както и освобождаване на членове на Съвета на директорите.

На проведеното на 14.09.1999 година общо събрание на дружеството били взети решения за освобождаването на свидетелите С.Х., *** и Р.П. като членове на съвета на директорите. Прието е решение за избиране на нови членове на същия съвет, а именно ***, *** и подсъдимия И.Т., които бил избран и за изпълнителен директор на дружеството. Така взетите решения били вписани в търговския регистър с решение на ПлОС от 15.09.1999 година.

Недоволен от така приетите решения и вписани в търговския регистър обстоятелства останал свидетеля С.Х.. Същият сезирал Плевенски окръжен съд с иск с правно основание чл. 74 от търговския закон. Било образувано търговско дело № 135/1999 година.

В хода на образуваното производство и след преценка на твърденията на Х. и представените писмени доказателства, Плевенски окръжен съд приел, че при  свикването и провеждането на Общото събрание на дружеството на 14.09.1999 година, е нарушена разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от устава на същото, както и че е нарушена разпоредбата на 223 ал. 4 т. 5 от ТЗ за това поканата за събрание да съдържа всички въпроси в дневния ред, включително и смяната на членовете на съвета на директорите и избора на нови членове. В случая тази разпоредба на закона не била спазена, поради което и с оглед нарушаването и на устава на дружеството, всички взети на 14.09.1999 година решения на Общото събрание на “ Плевенфилм 97” АД били отменени като незаконосъобразни, в това число и избора на подсъдимия за изпълнителен директор на същото.

Решението на Плевенски окръжен съд, постановено по търговско дело № 135/99 година по описа на същия съд било атакувано пред Великотърновски апелативен съд, впоследствие и пред Върховния касационен съд на Република България. Изводите на първоинстанционния съд за незаконност на проведеното общо събрание на “ Плевенфилм 97” АД и на взетите по време на същото решения били споделени и от двете по горни инстанции.  Решението на Плевенски окръжен съд по фирмено дело № 135/99 година по описа на същия съд влязло в сила на 05.04.2001 година.

Впоследствие за изпълнителен директор на дружеството бил избран свидетеля С.Х.. През месец април на 2001 година, след окончателното произнасяне на съдебните инстанции  и въз основа на справка от Булбанк АД клон Плевен, С.Х. установил че уставния капитал на дружеството бил изтеглен на няколко пъти. Уведомил останалите акционери,че това било сторено от подсъдимия И.Т. съответно на 17.09.1999 година 300 деноминирани лева; на 23.09.1999 година 4 500 деноминирани лева; на на 28.09.1999 година 600 деноминирани лева; на 08.10.1999 година 500 деноминирани лева; на 22.10.1999 година 500 деноминирани лева и на 09.06.2000 година 80 деноминирани лева. Сигнализирана е РП - Плевен с колективна жалба от част от акционерите. Отпочнато е разследване в хода на което и до провеждането на производството в съдебната фаза не било установено местонахождението на сумата от 6 500 лева, представляваща уставния капитал на “ Плевенфилм97”АД град Плевен към 08.07.1998 година.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.Х.,  Л.В., *** П. ***, ***, ***, ***, ***, *** П., *** Т., ***, ***, ***, ***, ***, Л.Л., изслушани непосредствено в съдебно заседание, както и тези на свидетелите И.И., ***  Р.П., дадени в досъдебната фаза на наказателното производство и присъединени към доказателствата по делото чрез прочитането им по реда на чл. 281 ал. 3 във вр. ал. 1 т. 4 НПК. В същата насока са и приетите към доказателствата по делото писмени такива, приложени по проведеното предварително производство № 435/2001 година по описа на ПлРП – извлечение от сметката на “ Плевен филм 97” АД град Плевен в Булбанк Ад клон Плевен за периода от 17.09.1999 година – 09.06.2000 година,копие от служебна бележка № 354/08.08.1998 година на Булбанк АД град Плевен, нотариална покана и протокол към нея от 30.05.2001 година, копие от решение на Плевенски окръжен съд по фирмено дело № 1771/1997 година; копие от покана, обнародвана в Държавен вестник брой 69/1999 година; копие от Протокол от Общо събрание на 4 Плевен филм97” АД от 14.09.2009 година; заверен копие от решение на Плевенски окръжен съд по търговско дело № 135/99 година, копие от решение на великотърновски апелативен съд по гр. д № 105/2000 година, копие от решение на ВКС на Република България по гр. д. 2359/2000 година по описа на същия съд; справка за движението на суми по сметките на “ Плевенфилм97” АД град Плевен за периода от откриването и 13.03.1998 до 09.06.2000 година; служебна бележка от 13.07.2001 година на директора на Булбанк АД клон Плевен, копие от устав на дружеството, всички присъединени към доказателствата по делото по реда на чл. 283 НПК.

Съгласно заключението на експерта по счетоводната експертиза общата сума на изтеглените от И.Т. като изпълнителен директор на “ Плевенфилм 97” АД град Плевен парични суми като част от уставния капитал на дружеството възлиза на 6 500 лева и е осъществено както следва: на 17.09.1999 година 300 деноминирани лева; на 23.09.1999 година 4 500 деноминирани лева; на на 28.09.1999 година 600 деноминирани лева; на 08.10.1999 година 500 деноминирани лева; на 22.10.1999 година 500 деноминирани лева и на 09.06.2000 година 80 деноминирани лева

          При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ намира, че така повдигнатото против подсъдимия Т. обвинение за извършено престъпление по чл.205 ал. 1 т. 1 НК във вр. чл. 201 ал. 1 НК е  недоказано и необосновано по следните съображения:

          Съгласно  чл. 303 ал.ІІ от НПК съдът признава подсъдимият за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.Тази разпоредба       предполага наличието на събрани както преки, така и косвени доказателства, които да обусловят квалифицирането на даденият субект на наказателна отговорност като извършител на дадено санкционирано от закона противоправно деяние, тогава когато са осъществени всички признаци от състава на престъпление по смисъла на чл. 9 ал.І от НК.

          Съставът на престъплението по чл. 201 ал. 1 от НК предполага установяването по несъмнен начин на всички признаци, както от обективната му, така и от субективната му страна. Липсата на който и да е от тях обуславя несъставомерност на извършеното деяние, което изключва и санкционирането му посредством наказателна репресия.

В хода на настоящото производство не се събраха доказателства, които да обосновават по категоричен начин извода за осъществен от страна на подсъдимия Т. състав на горното престъпление както от обективна, така  от субективна страна.

          Безспорно установено в хода на настоящото производство е обстоятелството, че през периода от 15.09.1999 година до  произнасянето на ВКС по гр. д № 2359/2000 година – 05.04.2000 година, подсъдимият И.Т. е бил изпълнителен директор на “ Плевенфилм 97” АД град Плевен и е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 ал. 1 б. Б НК.

          Несъмнено установено е и обстоятелството, че  в това си качество през периода от 17.09.1999 година до 09.06.2000 година подсъдимият изтеглил от сметката на дружеството в Булбанк  клон Плевен сумата от 6 500 лева, представляваща уставния капитал. За този факт свидетелстват пряко писмените доказателства, обективирани в цитираната справка от Булбанк клон Плевен и служебна бележка от 13.07.2001 година на изпълнителния директор на същата банка, показанията на свидетеля С.Х. и косвено тези на останалите, множество разпитани по делото свидетели, които узнали този факт именно от Х..

          Съдът прие, че единствено фактическото изтегляне на горната сума от страна на подсъдимия не е основание за ангажиране на наказателната му отговорност по чл. 201 ал. 1 НК. Като изпълнителен директор на акционерното дружество и член на съвета на директорите съгласно разпоредбите на ТЗ същия е имал правото да се разпорежда със сметките на същото и не съществува законова пречка същите да се използват за осъществяване на конкретна търговска дейност. Доказателствата по делото не установяват наличието на извършени присвоителни действия от страна на подсъдимия със сочената парична сума. От започването на наказателното производство през 2001 година до проведеното на 25.03.2010 година съдебно заседание не е било известно местонахождението на същата парична сума. В тази връзка показанията на свидетеля С.Х. установяват , че през месец февруари на 2005 година получил от свидетелката *** точната сума от 6 500 лева, което го мотивирало и направеното от негова страна оттегляне на първоначално предявеният граждански иск. В тази насока са и показанията на самата Матеева, която  през периода на продължилите около 6 години спорове между Х. и подсъдимия Т. относно легитимността на съвета на директорите е била член на същия, в нейно владение се е намирала сумата от 6 500 лева, която именно предала на Х. срещу разписка.

          При така събраните по делото  и обсъдени по горе доказателства съдът намери, че внесеното против подсъдимия И.Т. обвинение за извършено престъпление по чл. 205 ал. 1 т. 1 във вр. чл. 201 НК е недоказано. Липсват данни за извършени присвоителни действия от страна на подсъдимия на сумата от 6 500 лева, представляваща уставния капитал на “ Плевенфилм 97 ” АД, както и такива същият да е възстановявал горната сума на дружеството. Налице са преки и категорични доказателства за осъществени подобни действия именно от страна свидетелката Матеева. Извършените от Т. действия по фактическото изтегляне на капитала в конкретния случай не обуславят извода за извършено присвояване по смисъла на чл. 201 ал. 1 НК.

Ето защо съдът призна подсъдимия И.Т.Т. за невинен в това на 17.09.1999 година в град Плевен, като длъжностно лице – изпълнителен Директор на „Плевенфилм 97” АД – град Плевен, да е присвоил чужди пари /на дружеството/ - 300 деноминирани лева, представляващи част от уставния капитал на дружеството, връчени му в това качество и поверени му да ги управлява, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд да е внесъл присвоените пари, поради което и на основание чл. 304 предложение последно от НПК го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 205 ал. І т. 1 от НК във вр. с чл. 201 от НК.

Съдът призна подсъдимия И.Т.Т. за невинен в това на 23.09.1999 година в град Плевен, като длъжностно лице – изпълнителен Директор на „Плевенфилм 97” АД – град Плевен, да е присвоил чужди пари /на дружеството/ - 4 500 деноминирани лева, представляващи част от уставния капитал на дружеството, връчени му в това качество и поверени му да ги управлява, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд да е внесъл присвоените пари, поради което и на основание чл. 304 предложение последно от НПК го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 205 ал. І т. 1 от НК във вр. с чл. 201 от НК.

Съдът призна подсъдимия И.Т.Т. за невинен в това на 28.09.1999 година в град Плевен, като длъжностно лице – изпълнителен Директор на „Плевенфилм 97” АД – град Плевен, да е присвоил чужди пари /на дружеството/ - 600 деноминирани лева, представляващи част от уставния капитал на дружеството, връчени му в това качество и поверени му да ги управлява, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд да е внесъл присвоените пари, поради което и на основание чл. 304 предложение последно от НПК го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 205 ал. І т. 1 от НК във вр. с чл. 201 от НК.

Съдът призна подсъдимия И.Т.Т. за невинен в това на 08.10.1999 година в град Плевен, като длъжностно лице – изпълнителен Директор на „Плевенфилм 97” АД – град Плевен, да е присвоил чужди пари /на дружеството/ - 500 деноминирани лева, представляващи част от уставния капитал на дружеството, връчени му в това качество и поверени му да ги управлява, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд да е внесъл присвоените пари, поради което и на основание чл. 304 предложение последно от НПК го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 205 ал. І т. 1 от НК във вр. с чл. 201 от НК.

Съдът призна подсъдимия И.Т.Т. за невинен в това на 22.10.1999 година в град Плевен, като длъжностно лице – изпълнителен Директор на „Плевенфилм 97” АД – град Плевен, да е присвоил чужди пари /на дружеството/ - 500 деноминирани лева, представляващи част от уставния капитал на дружеството, връчени му в това качество и поверени му да ги управлява, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд да е внесъл присвоените пари, поради което и на основание чл. 304 предложение последно от НПК го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 205 ал. І т. 1 от НК във вр. с чл. 201 от НК.

Съдът призна подсъдимия И.Т.Т. за невинен и в това на 09.06.2000 година в град Плевен, като длъжностно лице – изпълнителен Директор на „Плевенфилм 97” АД – град Плевен, да е присвоил чужди пари /на дружеството/ - 80 деноминирани лева, представляващи част от уставния капитал на дружеството, връчени му в това качество и поверени му да ги управлява, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд да е внесъл присвоените пари, поради което и на основание чл. 304 предложение последно от НПК го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 205 ал. І т. 1 от НК във вр. с чл. 201 от НК.

          При тези доводи СЪДЪТ  постанови присъдата си.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: