р  е  ш  е  н  и  е

гр. Плевен, 25.02.2011 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми наказателен състав, в публичното заседание на шестнадесети февруари    през две хиляди и единадесета  година в състав:

                                                                                                                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА

 

 

и при секретаря Д.Т.                   и в присъствието на Прокурора                                                         като разгледа докладваното от съдията              ЦОНЕВА         НАХдело № 3881  по описа за 2010 година, и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 8946-0127480 от 21.10.2010 година на ИД Директор на офис на НАП – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл. 261 ал. 1 ЗКПО на ПК “Орех” град Плевен, представлявано от Г.С. *** наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 600 лв за извършено административно нарушение по чл.  92 ал. 2 ЗКПО.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ  редовно призован,  не се явява, не се представлява. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, тъй като към датата на възникване на задължението за подаване на декларация по ЗКПО кооперацията не е извършвала каквато и да е дейност.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован се представлява в  съдебно заседание от юрисконсулт *** с нарочно пълномощно. Взема становище, че   депозираната жалба е неоснователна, нарушението е установено по категоричен начин и е санкционирано с предвиденото в закона наказание към неговия минимум. Моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление .  

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят,   намира за установено следното:

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.

Жалбоподателят представлява ПК “ Орех” - юридическо регистрирано като юридическо лице по българското законодателство.

 На 15.09.2010 година служител в ТД на НАП Велико Търново офис Плевен изпратил на жалбоподателя покана да се яви в 7- мо дневен срок от получаването на поканата и да подаде следващата се декларация по ЗКПО за финансовата 2009 година.

На 9.09.2010 година жалбоподателят депозирал лично в ТД на НАП Плевен декларация по чл. 92 ал. 2 ЗКПО за отчетната 2009 година, която била приета и вписана във входящия регистър на ТД на НАП Плевен под № 1500004410.  На същата дата бил съставен акт на кооперацията за извършено нарушение по чл. 92 ал. 2 ЗКПО а именно неподаване на годишна данъчна декларация  за 2009 година по същата законова разпоредба в срок до 31.03.2010 година. Актът бил съставен лично в присъствието на жалбоподателя и свидетели и връчен му по надлежния ред. Жалбоподателят подписал акта без възражения.

          Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира  събирателното дружество с имуществена санкция в размер на 600 лв.     

 Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства –  известие за доставяне от 28.11.2010 година; Наказателно постановление № 8946-0127480 от 21.10.2010 година на ИД Директор на офис на НАП – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново; покана от ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен до ПКУИ „Орех” - Плевен с управляващ Г.С.С. с изходящ № 8653-312-1 от 15.09.2010 година; данни от регистър БУЛСТАТ за ПКУИ „Орех” – Плевен с управляващ Г.С.С.; акт за установяване на административно нарушение № 0127480 от 29.09.2010 година на инспектор по приходите в сектор „Услуги за клиента” при ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен; Заповед № ЗЦУ – 28 от 06.01.2010 година на изпълнителния Директор на НАП.

  В подкрепа на изложените обстоятелства са събраните гласни такива посредством разпита на свидетелите  К.Д., В.Й. и В.Ц..

  При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Представляваното от жалбоподателя юридическо лице е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 1 ЗКПО във вр. чл. 3 ал. 1 т. 1 от същия закон и подлежи на облагане с корпоративен данък и следва да подава годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

Разпоредбата на чл. 92 ал. 2 от ЗКПО установява по императивен начин  задължението  годишната данъчна декларация  да се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства е, че жалбоподателят е депозирал следващата се декларация по ЗКПО на 29.09.2010 година с вх. № 1500004410 – далеч след изтичане на законово определения за това срок.

Предвид изложеното СЪДЪТ прие за установено по несъмнен начин,   осъществяването на всички признаци от състава на нарушение по чл. 92 ал. 2 ЗКПО. Съдът възприе като неоснователни и ирелевантни към предмета на доказване обстоятелствата, излагани от страна на жалбоподателя в жалбата а именно, че фирмата му не извършвала никаква дейност. Разпоредбата на чл. 92 ал. 4 ЗКПО въвежда изключение за някои от данъчно задължените лица по закона да не подават единствено годишен отчет за дейността си, които едновременно са изпълнили следните условия - не са извършвали дейност през годината и не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство. Безспорно конкретния случай не касае тази хипотеза предвид представените данни от регистрация на кооперацията по Булстат, които установяват статус на същата “ действаща”.

 Съдът прие за установен по безспорен и категоричен начин факта на извършване на описаното в акта и наказателното постановление нарушение по чл. 92 ал. 2 ЗКПО, което е такова на формално извършване. Последното се  санкционира  по реда на чл. 261 ал. 1 от ЗКПО  с имуществена санкция , чиито минимален размер е 500 лв.  Ето защо съдът намери, че така наложеното от наказващият орган административно наказание е законосъобразно определено като вид  и е определено към предвидения минимален размер като съответства на характера и тежестта на конкретното административно нарушение.          

 При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита, че Наказателно постановление № 8946-0127480 от 21.10.2010 година на ИД Директор на офис на НАП – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл. 261 ал. 1 ЗКПО на ПК “Орех” град Плевен, представлявано от Г.С. *** наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 600 лв за извършено административно нарушение по чл.  92 ал. 2 ЗКПО е  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО  и  ОБОСНОВАНО.Същото е издадено от компетентен по материя , място и степен орган, в съответствие както с материалният, така и с процесуалният закон, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло.

 Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

         

 

 ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 8946-0127480 от 21.10.2010 година на ИД Директор на офис на НАП – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл. 261 ал. 1 ЗКПО на ПК “Орех” град Плевен, представлявано от Г.С. *** наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 600 лв за извършено административно нарушение по чл.  92 ал. 2 ЗКПО.

 Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: