Р Е Ш Е Н И Е

гр.Плевен 25.02.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенският районен съд, VII-ми наказателен състав в публично заседание на    шестнадесети февруари   през две хиляди и единадесета година в състав:

 

Председател: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА

 

При секретаря Д.Т.……………………..и присъствие на

Прокурор …………………………….    като разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА НАХД № 3867 по описа за 2010г. и за да се произнесе съобрази следното:

          ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 638 от 01.09.2010 година на началник сектор ПП при ОД на МВР – Плевен, с което на основание 177 ал.2 т. 1 ЗДП на Г.Д. *** наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2 предложение първо от ЗдП.  

          ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ  редовно призован   не се явява  в съдебно заседание. Представлява се от пълномощник – адвокат ***. Последният навежда доводи за процесуална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление предвид несъответствие между фактическата обстановка, отразена в акта за установяване на административно нарушение, квалификацията на нарушението, посочена в акта и тази в наказателното постановление. Твърди, че посочената разпоредба на чл. 6 от Наредба № 11 на МРРБ касае допустима максимална маса на извънгабаритни и или тежки пътни превозни средства, а не допустими максимални размери. МОЛИ съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление по изложените съображения.

          ОТВЕТНИКА по жалбата – редовно призован не се представлява в съдебно заседание. В съпровождащо жалбата писмо с изх. № 1450- 638/2010 година  взема становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно,поради което и следва да бъде потвърдено.   СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

          ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

          По   ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

          Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено копие Заповед № Із – 1687/02.07.2010 година на Министъра на вътрешните работи е, че Началниците на сектор ПП при съответните областни дирекции на полицията са овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушение по ЗДП.

          На 23.08.2010 година на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, като в същият било отразено, че  като водач на колесен трактор с ДК № ЕН  56 75 ЕХ  с прикачен към него плуг, управлявал същия на път 1, клас № 3 като същият бил с ширина 2,90 метра, превишаваща максимално разрешената такава по Наредба на МРРБ.В същият акт било отразено, че жалбоподателя е осъществил състава на нарушения по чл. 139 ал. 1 т. 2 ЗДП във вр. чл. 6 от Наредба № 11 на МРРБ.

          Въз основа на така съставеният акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба общо в размер на 200 лв.

В подкрепа на изложените по горе фактически констатации са представените по делото писмени доказателства, а именно акт за установяване на административно нарушение № 638 от 23.08.2010 година на младши автоконтрольор при група ПП при ОД на МВР – Плевен; Наказателно постановление № 638 от 01.09.2010 година на началник сектор ПП при ОД на МВР – Плевен; Заповед № І з – 1687 от 02.07.2010 година на Министъра на вътрешните работи– Плевен, както и събраните гласни такива посредством разпита на   свидетелите К.П. и И.Д..

          При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие, че наказателното постановление е издадено   при съществени нарушения на процесуалните правила.

          Разпоредбите на чл. 42 ал.І т. 5 ЗАНН и чл. 57 ал.І т. 6 ЗАНН установяват изискването и в акта за административно нарушение и в наказателното постановление изчерпателно да бъдат посочени нарушените законови разпоредби, което обуславя и правно единство между цифровата квалификация на нарушението посочена в акта, и на тази посочена в наказателното постановление. Процесуалните правила изискват и наличие на съответствие както в горният смисъл, както  и такова между цифровото и словесното описание на нарушението в самото наказателно постановление.

          Видно от представеното по делото наказателно постановление е, че същото посочва като нарушена от страна на жалбоподателката императивната норма на чл. 139 ал. 1 т. 2 ЗДП във вр. чл. 6 от наредба № 11 на МРРБ. Като словесно описание на същото в акта и постановлението е посочено, че жалбоподателят управлявал колесен трактор с ДК № ЕН  56 75 ЕХ  с прикачен към него плуг, като същият бил с ширина 2,90 метра, превишаваща максимално разрешената такава по Наредба на МРРБ.

          Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 6 Наредба № 11 на МРРБ установява допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване.

          Разпоредбата на чл. 5 от същата наредба установява допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване като ширина, дължина и височина.

          Несъмнено, че с изписването и в акта и в наказателното постановление на разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 11 на МРРБ като нарушена от страна на жалбоподателя е нарушено единството на цифровата квалификация и словесното изразяване на съответният състав на административно нарушение. Нещо повече – във вина на жалбоподателя е вменено поведение, което видно от събраните по делото доказателства, в това число и показанията на свидетелите, същия  не е осъществил. При изготвянето на акта и впоследствие издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, с което е накърнено правото на защита на жалбоподателя. Същия като субект на административно наказателна отговорност има право да узнае за какво точно нарушение на правилата за движение по пътищата се твърди, че е извършил с оглед неограничаване правото му на защита.

          При така изложените правни и фактически съображения съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно , тъй като е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила – налице е несъответствие между цифровото и словесно изразяване на нарушението по чл. 139 ЗДП във връзка с разпоредбите на Наредба № 11 на МРРБ. В тази смисъл съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло.  

           Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

          ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 638 от 01.09.2010 година на началник сектор ПП при ОД на МВР – Плевен, с което на основание 177 ал.2 т. 1 ЗДП на Г.Д. *** наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2 предложение първо от ЗдП. 

          Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд- Плевен

                                                         

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :