Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

            гр. Плевен, 16.02.2010 год.

 

                Плевенският районен съд, ХІV – ти наказателен състав в публично заседание на  единадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА

 

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Гергичанова НАХД  № 3825/2010 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното :

 

                            ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

 

                   Обжалвано е Наказателно постановление № 2597/97.10.2010 година на Началника на сектор ПП към ОДМВР-Плевен, с което на И.В.И. с ЕГН ********** ***-А-1 за това, че на 26.09.2010 год. около 15:14 часа на разклона за гр. Левски посока гр. Плевен, като водач на МПС-лек автомобил, марка “Нисан” с рег. № ВН *** ВК управлявал автомобила със скорост 82 км/ч в населено място, като скоростта е измерена и показана на водача с радар ТР-4D №276-01, с което виновно нарушил чл. 21, ал. І от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. І, т. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 150,00 лв. и постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.  

                   В жалбата е релевирано оплакване, че описаната в атакуваното наказателно постановление фактическа обстановка не съответства на действителната такава. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление № 2597/97.10.2010 година на Началника на сектор ПП към ОДМВР-Плевен.

                    За ответната страна процесуален представител не се явява и  не ангажира становище по основателността на жалбата.

                   Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна :   

    На 26.09.2010 год. около 15:14 часа на разклона за гр. Левски посока гр. Плевен, И.В.И. като водач на МПС-лек автомобил, марка “Нисан” с рег. № ВН *** ВК управлявал автомобила със скорост 82 км/ч в населено място, като скоростта е измерена и показана на водача с радар ТР-4D №276-01.

    Така възприетата от съда фактическа обстановка е отразена в АУАН 2597/26.09.2010 год. и е възпроизведена в атакуваното по съдебен ред наказателно постановление. Същата изцяло се подкрепя от от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б.П.Д. и М. В.м., чиито показания съдът кредитира с доверие, като логични и непротиворечиви. Свидетелите единодушно посочват, че на посочените в АУАН дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил в с. Българене в посока гр. Плевен със скорост от 82 км/ч при максимално допустима за населено масто – 50 км/ч, като същата била измерена, фиксирана и показана на водача с техническо средство.  В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства – удостоверение за одобрен тип средство за измелване № 05.03.4349; писмо изх. № 212/09.03.2009 год. на “ТИНЕЛ Електроникс” ООД-София; списък на средствата за измерване преминали успешно последваща метрологична проверка и копие от извлечение от наряден дневник за дата 26.09.2010 година.

              При установените факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 21, ал. І от ЗДвП. От обективна страна същият, като водач на моторно превозно средство по смисъла на & 6, т. 11 от ДР на ЗДвП не е изпълнил задължението си да избере скорост на движение на пътното превозно средство съобразно установената за населено място. От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като жалбоподателят, като правоспособен водач е бил длъжен да знае задължението си по чл. 21, ал. І от ЗДвП и да съобрази поведението си със същото. Налице са предпоставките за носене на административнонаказателна отговорност.

               За извършеното нарушение санкционната разпоредба на чл. 182, ал. І, т. 4 от ЗДвП предвижда административно наказание – глоба в размер на 150,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, поради което съдът приема, че административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание, съответстващо както по вид, така и по размер на предвиденото в посочената по горе правна норма.

              В хода на административното производство при наказващия орган не са допуснати нарушения на ЗАНН по отношение на процедурата по образуване на административно наказателната преписка. Атакуваното наказателно постановление и АУАН, въз основа на който е издадено са съставени от компетентни за това органи, което обстоятелство се установява по безспорен начин от представената по делото Заповед № Із-1687/02.07.2010 год. на МВР. 

         Предвид горното, съдът приема, че атакуваното по съдебен ред наказателно постановление следва да се потвърди от съда по реда на чл. 63 от ЗАНН.

       

         Водим от горното, съдът

 

                             

Р  Е   Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН Наказателно постановление № 2597/97.10.2010 година на Началника на сектор ПП към ОДМВР-Плевен, с което на И.В.И. с ЕГН ********** ***-А-1 за това, че на 26.09.2010 год. около 15:14 часа на разклона за гр. Левски посока гр. Плевен, като водач на МПС-лек автомобил, марка “Нисан” с рег. № ВН *** ВК управлявал автомобила със скорост 82 км/ч в населено място, като скоростта е измерена и показана на водача с радар ТР-4D №276-01, с което виновно нарушил чл. 21, ал. І от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. І, т. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 150,00 лв. и постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. 

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му по реда на  ЗВАС.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :