Р Е Ш Е Н И Е

№………

 

гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публичното съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:

                                      

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КИРИЛОВ

 

При секретаря З.П. и прокурор………….., като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 3822 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   

Производството е по чл.59 от ЗАНН

 

Образувано е по жалба на “Вигор” ООД чрез управителя П.А.К. против наказателно постановление № 8518-0126179/27.09.2010г. на Директора на ТД на НАП – гр. Велико Търново, с което на основание чл. 47, ал. 3 от ЗСч е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушени по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

Жалбоподателя редовно призован не се явява, представлява се от адв. ***

Ответната страна – ТД на НАП - гр. Плевен, също редовно призована, се представлява от юрк. ***, която оспорва жалбата. Намира същата за неоснователна, а обжалваното НП за правилно и законосъбразно, с оглед на което се иска същото да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е  неоснователна.

Представения по делото акт за установяване на административно нарушение № 0126179/25.06.2010г. е съставен срещу “Вигор” ООД, за това че дружеството, като регистрирано по закон за Търговския регистър не е заявило и предоставило за обявяване в Търговския регистър ГФО на предприятието за 2008г. в законоустановения срок 30.06.2009г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 8518-0126179/27.09.2010г. на Директора на ТД на НАП – гр. Велико Търново, с което на основание чл. 47, ал. 3 от ЗСч е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушени по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства и от събраните гласни такива посредством разпита на свидетелите – Ц.А., С.К. и Н.Д.,  чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед на тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства.

При  установената фактическа обстановка, съдът счита за съставомерно санкционираното неизпълнение на задължение към държавата. Разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ЗСч предвижда административна отговорност, респ. отговорност за неизпълнение на задължение към държавата за физически лица, респ. юридически лица или еднолични търговци, които нарушат изискванията на чл. 40 от ЗСч или на § 9а от преходните и заключителните разпоредби на ЗСч за публикуване на актовете по чл. 40, ал. 1 – 3 от ЗСч. В чл. 40, ал.1 от ЗСч е предвидено задължение за регистрираните в търговския регистър предприятия да публикуват годишния си финансов отчет, консолидирания финансов отчет, годишния доклад за дейността и годишния консолидиран доклад за дейността, приети от общото събрание на съдружниците/акционерите или от съответния орган за предходната година, като за търговците по Търговския закон изпълнението на това задължение се осъществява чрез заявяването и представянето им за обявяване в Търговския регистър (чл.40, ал.1, т.1 от ЗСч).

От събраните и приложени по делото доказателства се установява по безсъмнен начин, че дружеството по настоящото дело не е заявило и представило за обявяване в Търговския регистър годишния финансов отчет (ГФО) за дейността на дружеството през 2008г. По този начин е осъществен визираният в чл.47, ал.3 от ЗСч, във вр.с чл.40, ал.1, т.1 от ЗСч административно-наказателен състав, което поражда предвидената в цитирания законов текст отговорност за неизпълнение на задължение към държавата на жалбоподателят. В случая се касае за обективна и безвиновна отговорност, за реализирането на която съгласно чл.83, ал.1 от ЗАНН е достатъчно обективното осъществяване на запретените действия или бездействия – от една страна, а от друга - имуществената санкция да е предвидена в съответния закон, указ, постановление на МС или наредба на общинския съвет. В случая същата е предвидена в чл.47, ал.3 от ЗСч, определена е в рамките на посочения законов текст  и факта на неизпълнение на задължението към държавата (необявяване на ГФО за 2008г. в законоустановения срок), е установен по безспорен начин.

Санкционната норма на чл.47,ал.3 от ЗСч предвижда, че на търговец който наруши разпоредбата на чл.40 от ЗСч се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 3000лв. В конкретния случай административно наказващия орган е наложил имуществена санкция в минимален размер, отчитайки като смекчаващо вината обстоятелство факта, че нарушението е извършено за първи път. В този смисъл наложената имуществена санкция  е съобразена с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.

         Съдът счита, че както акта, така и НП са законосъобразни и са съставени съобразно разпоредбите на ЗАНН и няма пропуски включително и формални при описване на фактическата обстановка и доказателствата.

Предвид горното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН НП № 8518-0126179/27.09.2010г. на Директора на ТД на НАП – гр. Велико Търново, с което на “Вигор” ООД, на основание чл.47, ал.3 от ЗСч е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушени по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението до страните.

 

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: