Р Е Ш Е Н И Е 

                                               

№….

 

гр. Плевен,  07.02.2010 година

 

                                         В   ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XII-ти наказателен състав на   двадесет и четвърти януари  две хиляди и единадесета  година  в открито заседание, в следния състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРИСЛАВАЯКИМОВА

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА НАХД  № 3737/2010година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното :

                   ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

 

С Наказателно постановление №2992/2010 година на  Началник сектор ПП ОД МВР град  Плевен на Ц.Л.С. ***, ЕГН ********** са  Наложени административни наказания: 1. »Глоба « в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на осн.чл.174, ал.1, пр.1 от ЗДвП,и 2. »Глоба «  в размер на 200.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП,на основание Наредба Із-1959г.на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно и своевременно призован се явява лично, с адв. *** АК- Плевен, с надлежно пълномощно,  като поддържа жалбата на посочените в нея основания и сочи, че към момента на подаване на сигнала от контролните органи не е  разбрал, че  именно за него се отнася подадения сигнал. Излага доводи,  че “т.к. е имало колона от движещи се автомобили, едва след като е бил преминал покрай полицейския служител който е бил  със стоп – палка в ръка и  е видял учудващия  му поглед, едва тогава бил разбрал че подадения сигнал се е отнасял за него”.Не излага аргументи, обясняващи поведението му,наложило служителите на полицията да го преследват няколкостотин метра.

 Ответникът по жалбата  ОД на МВР гр.Плевен, редовно и своевременно призован  не се представлява.

Настоящият съдебен състав след като се запозна с материалите по делото и изслушвайки страните  в съдебно заседание, както и валидността, допустимостта и съответствието на същите с материалния закон, установи следното:

На 20.10.2010 година около 07:58 часа на път 2 клас 35 км 10+182 от Плевен към Брестовец управлявал  лек автомобил «Опел- Кадет» с ДКН *** като при при подаване на ясен сигнал за спиране от униформен служител със стоп палка, тип „МВР”, жалбоподателят възприел сигнала,  но продължил движението си. Същия не е  спрял на  показаното място. Водача е установен на същия път в район на картинг пистата, сле като полицейския автомобил е предприел следване на автомобила. При направената проба за алкохол по надлежния ред с техниеско средство Дрегер е  установено  наличие 0,77 промила. Издаден бил талон за медицинско изследване. За така констатираните нарушения бил съставен по надлежния ред АУАН.

Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното понастоящем наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираните нарушения на чл.5 ал.3 т.1  предл.1 на осн. чл. 174 ал.1 предл.1  е наложена наказание  глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и за нарушение на чл.103 предл.3 на основание чл.175, ал.1, т.4 е наложено административно наказание “глоба” в размер 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Недоволен от така наложените административни наказания е останал жалбоподателя, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд  Плевен, с която моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно,издадено при съществени процесуални нарушения или алтернативно да намали наложените му наказания към минималния размер предвиден в закона. В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с адв.*** с пълномощно и поддържа жалбата.Мило съда да отмени НП като издадено при съществени нарушения на процесуалните правила,тъй като в НП са разменени местата на санкционните правни норми.Моли алтернативно да бъдат намалени наказанията към минималните, предвидени в ЗДвП.Представя се Експертно решение ТЕЛК за съпругата на жалбоподателя,от което е видно,че последната страда от множествена склероза и има 95% намалена работоспособнос,с чужда помощ.

За ответната страна процесуален представител не се явява и не ангажира становище по основателността на жалбата.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, намира за установено следното:

АУАН  е издаден на 20.10.2010 год., в присъствие на жалбоподателя, който не е изложили възражения  в полето за отбелязване на такива върху актовата бланка. По- късно,  при издаването на процесното наказателно постановление на 26.10.2010г., жалбоподателят намира незаконосъобразност, която излага в жалбата и  своята защита в съдебно заседание.

 Атакуваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателят на 10.11.2010 год. Жалбоподателят го е получил лично на тази дата и на 15.11.2010г./видно от пощенското клеймо/- в законоустановеният срок е подал жалба.

Съдът прие, че ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

 Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното понастоящем наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираните нарушения.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата, СЪДЪТ , като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

На 20.10.2010 година около 07:58 часа на път 2 клас 35 км 10+182 от Плевен към Брестовец управлявал  лек автомобил «Опел- Кадет» с ДКН *** като при подаване на ясен сигнал за спиране от униформен служител със стоп палка, тип „МВР”, жалбоподателят възприел сигнала,  но е продължил движението си. Същия не е  спрял на  показаното място. Водача е установен на същия път в район на картинг пистата, след като полицейския автомобил е предприел следване на автомобила. При направената проба за алкохол с техниеско средство Дрегер е  установено  наличие 0,77 промила. Издаден бил талон за медицинско изследване.

Така описната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства. Установената с акта фактическа обстановка, кореспондира с показанията на актосъставителя В.И.  и свидетеля Г.И. дадени в съдебно заседание. Служителите на  сектор ПП – гр. Плевен са категорични, че жалбоподателя е управлявал посоченото по-горе моторно превозно средство, както и че му е бил подаден ясно стоп сигнал, който той е възприел, но не е спрял. Вмененото му  нарушение по чл.103, предл. 2 от ЗДвП, съдът намира от правна страна следното:

Жалбоподателят е извършил вмененото  му административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Сигнал е бил подаден и жалбоподателят не се е съобразил с него.

Съдът намира, че жалбоподателят е бил длъжен да се съобрази с него – аргумент от чл.103 от ЗДвП който регламентира хипотезите, в които при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Съдът намира да отбележи, че за да се приеме, че деянието не е съставомерно, следва да се установи, че сигнал изобщо не е бил подаван или че не е отнасял за този водач – обстоятелства, които останаха недоказани в процеса. С оглед горното съдът намира за доказано вмененото на жалбоподателя административно нарушение на чл. 103 предл.2 от ЗДвП, поради което и законосъобразно на основание чл.175,ал.1,т. 4 от ЗДвП е ангажирана и административнонаказателната му отговорност с налагане на кумулативно предвидените административни наказания „ глоба „ и „ лишаване от право да се управлява МПС „. С разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП законодателят е определил диапазон от 1 до 6 месеца между минималния и максималния размер на наказанието "лишаване от право да управлява моторно превозно средство"и между 50 лв. и 200 лв. – за наказанието „ глоба „ . Във връзка с това, при определяне на санкцията по цитирания текст задължение за административно-наказващият орган е да прецени вида на всяко конкретно нарушение, за да определи прецизно наказанието съгласно изискванията на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН и целите на административно-наказателното производство по чл. 12 от ЗАНН. Видно от обжалваното наказателно постановление, административнонаказващият орган не е изложил никакви мотиви досежно обстоятелствата, които са обусловили налагане на наказания в максимален размер. Настоящият състав счита, че наложените наказания на жалбоподателят са прекомерно завишени, поради което следва да бъдат намалени в размер на 50 лв. и 1 месец „ лишаване от право да управлява МПС, които съответстват на извършеното нарушение и са от естеството да окажат достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото.

Съдът намира,че е налице и второто,вменено в АУАН и НП на жалбоподателя нарушение.За да е налице осъществено деяние по чл.174 ал.1 от ЗвП, като елемент от състава на административното нарушение, е наличието на алкохол в кръвта на извършителя, като количеството на алкохол следва да бъде над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда. В акта и в НП, са описани фактическите обстоятелства от състава на нарушението, относно това, че е жалбоподателят е управлявал МПС с  концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно с 0,77 промила. В този смисъл, на  наказаното лице е било възможно да разбере, какво нарушение му се вменява. При това положение, за санкционирането по чл.174, ал.1, пр.1 от ЗДвП административно нарушение, наказателното постановление, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лв и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и  на основание Наредба № I – 139 на МВР, доколкото тази санкция касае същото нарушение  по чл.174, ал.1, пр.1, от ЗДвП са отнети 10 контролни точки. И за това наказание административнонаказващият орган не е изложил никакви мотиви досежно обстоятелствата, които са обусловили налагане на наказания в максимален размер. Настоящият състав счита, че наложените наказания на жалбоподателят са прекомерно завишени, поради което следва да бъдат намалени в размер на 200.00 лв. и 3 месеца „ лишаване от право да управлява МПС, които съответстват на извършеното нарушение и са от естеството да окажат достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото. Тук следва да се отбележи и,че предвид тежкото заболяване на съпругата му,на жалбоподателя се налага да управлява МПС за да я транспортира и по-тежките наказания лишаване от право да управлява МПС, биха го лишили от тази възможност за много дълъг период от време,което много би затруднило придвижването и лечението на съпругата му. От друга страна жалбоподателя е извършил две нарушения и не за пръв път е санкциониран от органите на полицията и не следва да бъде наложено минимално по размер наказание за нарушението му по чл.174 ал.1 предл.1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП ”редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното”. Имайки предвид факта, че жалбоподателят  и неговия защитник в лицето на адв. *** АК-Плевен не ангажират доказателства оборващи констатациите в АУАН и НП, настоящата инстанция счита, че твърденията са защитна теза, с цел оневиняване и избягване на административно-наказателна отговорност.

Съдът намира за несъстоятелен аргумента на защитата,че в НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяната му.Соченото процесуално нарушение се изразява в това,че под №1 е посочено нарушението по чл.103 предл.2 от ЗДвП,под №2 нарушението по чл.5 ал.1 предл.1 от ЗДвП ,а за санкционна разпоредба за нарушението под №1 е посочен чл.174 ал.1 предл.1 от ЗДвП,за нарушението под №2 е посочен чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.Т.е. местата на нарушенията и санкциониращите ги норми са разменени. В случая обаче, констатираното разминаване между фактическа обстановка и правна квалификация и нарушението в никакъв случай не представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. В наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено. Това е позволило в достатъчна степен на водача да разбере за какво го санкционират, респ. да организира адекватно и ефективно защитата си, за което сочат всички доказателства по делото от момента на подписване на акта за установяване на административно нарушение от страна на нарушителя до момента на подаване на жалба и разглеждането й съдебната инстанция.

Воден от горното, съдът счита, че нарушенията са осъществени от обективна и субективна страна и определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски  районен съд Съдът констатира, че в  хода на административното производство от страна на  наказващия орган не са допуснати нарушения на ЗАНН по отношение на процедурата по образуване на административно наказателната преписка.

Съдът, след като прецени във връзка с чл.27 и следващите от ЗАНН размера на наложеното на жалбоподателя наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, и за срок от дванадесет месеца на основание чл.174, ал.1, предл.1 от ЗДвП, намира че същият   не се явява прекомерен с оглед на извършеното нарушение и личността на нарушителя,както и представените доказателства за заболяването на съпругата му.Въпреки,че по делото не  липсват данни за предходни нарушения по ЗДвП, съгласно приложени разпечатки,то предвид здравословното състояние на съпругата на жалбоподателя,съдът намира,че определените от АНО наказания следва да бъдат намалени. Именно тези наказания съдът намира за справедливи и е адекватни на тежестта на извършеното и личността на нарушителя.

  С оглед на така изтъкнатите смекчаващи отговорността обстоятелства, които съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН обуславят налагане на по-леки наказания, настоящата инстанция намира, че наложените на жалбоподателя наказания следва да бъдат намалени.

Предвид горното, съдът приема, че атакуваното по съдебен ред наказателно постановление следва да се измени  от съда по реда на чл. 63 от ЗАНН в частта в която на жалбоподателя е наложено наказание както следва: 1. »Глоба « в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на осн.чл.174, ал.1, пр.1 от ЗДвП,следва да бъде измемено на глоба 200.00лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца

и 2. »Глоба «  в размер на 200.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП,следва да бъде измемено на глоба 50.00лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

В останалата част,където на основание Наредба Із-1959г.на МВР са отнети 10 контролни точки ,НП следва да се потвърди.

Водим от горното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ наказателното постановление №2992/2010 година на  Началник сектор ПП ОД МВР град  Плевен на Ц.Л.С. ***, ЕГН ********** са  Наложени административни наказания: 1. »Глоба « в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на осн.чл.174, ал.1, пр.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯ размера на наложеното наказание на Глоба в размер на 200.00 лева  и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/  месеца.

и 2. »Глоба «  в размер на 200.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, като НАМАЛЯ размера на наложеното наказание на Глоба в размер на 50.00 лева  и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/  месеца.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №2992/2010 година на  Началник сектор ПП ОД МВР град  Плевен на Ц.Л.С. ***, ЕГН **********, в частта в която на основание Наредба Із-1959г.на МВР са отнети 10 контролни точки, като правилно и законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенския административен  съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

                                                                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :