Р Е Ш Е Н И Е

 

                                       07.02.2011 г., гр. Плевен

 

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Плевенски районен съд, ­­ІІІ наказателен състав в публичното заседание двадесет и седми януари две хиляди и  десета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИЯ МИТЕВА

при секретаря Б.М.  като разгледа докладваното от съдията МИТЕВА АХ дело № 3735  по описа за 2010 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

В   Плевенски   Районен   Съд е   постъпила   жалба от ЕТ „*****” ЕИК 114089088 със седалище и адрес на управление гр. *****, представляван от собственика на търговското предприятие *****, срещу Наказателно постановление № 394/14.06.2010 г. на Началник сектор „ПП” към ОД на МВР - Плевен, с което  на  ЕТ „*****” представляван от ***** на основание чл. 315, ал. 1, пр. 1, т. 2  от  КЗ  е наложена имуществена санкция  в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ.

         За ответната страна  ОД на МВР - Плевен    редовно призовани се представляват от адв. А. и вземат   становище по жалбата.

Явяват се  актосъставителят  на констатираното нарушение –  А.М.Й. и свидетелят С.Л.К..   

         В хода на съдебното следствие жалбоподателят не се явява лично, но чрез процесуалния си представител адв. А. *** моли Наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,  поради което съдът счита, че същата е  допустима и  следва да бъде разгледана.

Съдът като взе предвид  събраните по делото доказателства  намира за установено следното:

Видно от акт №  394/10.04.2010 г. тя 10.04.2010 г.  на ПП-3 км 106+500до гр. Долни Дъбник при извършване на проверка на колесен трактор „МТ 3-80” с рег. № ЕН 48-04 ЕХ се установява, че ЕТ „*****” като собственик на трактора не е изпълнил задължението си да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Изложената   в акта фактическа обстановка   се подкрепя напълно от актосъставитетеля  А.М.Й., който в хода на съдебното следствие преповтаря написаното в АУАН и НП.

В тази насока са и показанията на свидетеля на АУАН С.Л.К..

Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които напълно кореспондират както помежду си, така и с констатациите по акта.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. ***** излага довода, че  Наказателното постановление следва да се отмени изцяло поради допускане на процесуално нарушение. Твърди, че актът за установяване на административно нарушение  е издаден от некомпетентен орган, тъй като по делото липсва  заповед за определяне на държавните служители /ПИ, МлПИ, и КО/ от структурните звена „Охранителна полиция” при ОД на МВР – Плевен, които да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Навежда доводи, че актосъставителят А.М.Й. не е определен да съставя актове  за установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата и правният извод от това доказателство е, че актът няма доказателствена сила.

 Съдът напълно споделя изложения довод от адв. А., че АУАН  е съставен от некомпетентен орган, тъй като съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Законът чрез разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че това са длъжностни лица, определени от Министъра на вътрешните работи. По административно-наказателната преписка липсват писмени доказателства, които да навеждат на извода, че Министърът на вътрешните работи е овластил ПИ, МлПИ, и КО  и в конкретност А.М.Й. на длъжност Младши автоконтрольор към ГПП при ОД на МВР – Плевен, да съставя актове, установяващи нарушения по ЗДвП и КЗ, но дори и да са били делегирани такива права на А.М.Й. липсва документ в  преписката на административно наказващия орган, който да опровергае този факт.

Съдът констатира, че приложената по делото заповед № 1292/14.07.2006 г. на Директора на ОДП – Плевен е невалидна, тъй като ноторно известен е фактът, че директор на ОД на МВР – Плевен е друго лице. Издадената заповед е актуална към 2006 г., а административното нарушение е извършено на 10.04.2010 г.

Нарушен е чл. 37, ал.1 и ал. 2 от  ЗАНН, т.е в конкретния казус съставения  АУАН  е  съставен от некомпетентен орган, а ако се приеме обратното то липсва изрично овластяване с нормативен акт.

С оглед изложеното по-горе съдът намира, че жалбата е основателна, а издаденото   НП  е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

                   Водим от горното, съдът

                                         Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Наказателно постановление № 394/14.06.2010 г. на Началник сектор „ПП” към ОД на МВР - Плевен, с което  на  ЕТ „*****” ЕИК 114089088 със седалище и адрес на управление гр. *****, представляван от собственика на търговското предприятие ***** на основание чл. 315, ал. 1, пр. 1, т. 2  от  КЗ  е наложена имуществена санкция  в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от странитепред Регионален административен съд – град Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: