Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

             гр. Плевен, 28.02.2011 г.

 

        Плевенският районен съд, ХІV – ти наказателен състав в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА

 

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Гергичанова НАХД  № 3704/2010 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното :

 

         ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 7940-0127351/02.09.2010 година на  Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което на *** ООД-с. Садовец, представлявано от Й.П.Й. с ЕГН ********** е наложена имущуствуна санкция в размер на 2 000,00 лв. на осн. чл. 47, ал. ІІІ от Закона за счетоводството за извършено нарушение по чл. 40, ал. І, т. 1 от Закона за счетоводството. 

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд  Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.  В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателя - адв. Я.А. от ПлАК, която взема становище, че жалбоподателят не е осъществи елементите на състава на нарушението, за което е санкциониран, тъй като, тъй като не е имал задължение да представи ГФО поради обстоятелството, че същият не е бил приет по реда на ТЗ от общото събрание на съдружниците. Навежда доводи, че нарушението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Ответната страна – ТД на НАП – Плевен се представлява от юрк. Ж., която взема становище, че жалбата е неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 7940-0127351/02.09.2010 година на  Директора на ТД на НАП-Велико Търново.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:    

Съгласно чл. 40 ал. І т.1 от Закона за счетоводството в срок до 30 юни на следващата година търговците по смисъла на Търговския закон следва чрез заявление и представяне за обявяване в Търговския регистър, да публикуват   годишния си финансов отчет. Такова задължение за 2008г. било налице и по отношение на *** ООД , представлявано Й. *** Й., като следвало годишния финансов отчет  да бъде публикуван в регистъра до 30.06.2009г. На 25.06.2010 св. С.Н.К. - инспектор по приходите, в изпълнение на служебните си задължения извършила проверка в Търговския регистър,  информационните масиви на НАП и на Агенцията по вписванията и установила, че  *** ООД, представлявано от Й.П.Й. до 30.06.2009 год. не е публикувало ГФО за 2008г. в Агенция по вписванията-Търговски регистър. Поради това  тя изпратила покана до адреса на дружеството, в която било посочено че представляващия следва в 7 дневен срок да се яви в ТД –НАП-Варна за съставяне на акт за извършено нарушение по чл.40 ал.1 от Закона за счетоводството. Покавата била получена от управителя на санкционираното дружество на 17.07.2010 год., като в указания 7-дневен срок представител не се явил. За това и свидетелката К. на 25.06.2010 год., при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН съставила против дружеството акт за установяване на административно нарушение, в който описала констатациите си и квалифицира нарушението като такова по чл.40 ал.І т.1 от ЗС. В последствие била изпратена покана и за връчване на акта. Така на 28.07.2010 год.. той бил връчен на представляващия дружеството, който не отразил възражения против АУАН. Такива не са депозирани и в срока по чл. 44 ал.І от ЗАНН.  Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло приел описаната в акта фактическа обстановка. Прието било, че е осъществен състава на нарушение на чл. 40 ал. І т.1 от ЗСч. Поради това и на основание чл. 47 ал. ІІІ от ЗСч  административно-наказващият орган  наложил на *** ООД  „Имуществена санкция” в размер на 2 000лв.

 В подкрепа на горната фактическа обстановка са показанията на свидетелите С.Н.К., Н.П. Д. и Ц.Н.А., което съдът приема с доверие като логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство писмени (справка от 14.01.2011 год. на Началника на ПС-с. Садовец) и гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

Безспорно по делото е с оглед представеното от пълномощника на жалбоподателя копие от протокол от редовно ОС на *** ООД е че годишният финансов отчет на дружеството е приет на 29.12.2009 год. Съдът не споделя  доводите на пълномощника на жалбоподателя, че поради липсата на  санкция в Търговския закон за свикване на общо събрание за приемане на ГФО  за 2008 г. *** ООД не е  провел  такова. Съгласно чл.137 ал.1 т.3 от ТЗ Общото събрание на съдружниците  е единствено компетентния орган на търговското дружество, който  приема годишния му отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане. При положение, че съгласно чл. 37 ал. І от ЗСч. предприятията са длъжни да изготвят ГФО до 31 март на  следващата година, ОС на съдружниците следва да упражни правомощието си по чл.137 ал. І т. 3 от  ТЗ преди изтичане на срока по чл. 40 ал.І от  ЗСчетоводството. Това, както и предвидената в чл .47 ал. ІІІ от ЗСч. санкция за неспазването на този срок са достатъчно основание за свикване на  ОС на съдружниците за приемане на  ГФО.  

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

  Наказателното постановление  е издадено от компетентен орган- от  Директора на ТД на НАП- гр. Велико Търново, съгласно заповед № ЗМФ-101/01.02.2010г. на Министъра на финансите. В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Актът е бил издаден в предвидения в чл. 34 ал.1 от ЗАНН двегодишен срок от извършване на данъчното нарушение. Законодателят е предвидил, че административно-наказателно производство не се образува ако не е съставен акт в 3 месечен срок от откриване на нарушителя или в случая ако са изтекли две години от извършване на нарушението. Публичността на данните в Търговския регистър по никакъв начин не може да обоснове извод, че нарушението е било известно на наказващия орган в момента на неговото извършване. Напротив, разпоредбата на чл. 34 ал. І от ЗАНН визира, че тримесечния срок започва да тече от откриване на нарушителя, който в случая е 25.06.2010 год., а две годишния - от извършване на нарушението. Поради това съдът намира, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок от съставяне на акта,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на наказателното постановлението и  по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен.

     Образуваното административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно. Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като административно-наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочена в акта. Правилно е било прието, че е допуснато нарушение по чл. 40 ал. І т.1  от Закона за счетоводството, като са съотнесени установените факти към хипотезата на правната норма. Установено е, а и не оспорва от страните, че *** ООД  е търговец по смисъла на Търговския закон и като такова за него съществува задължение по смисъла на чл. 40, ал. І, т.1 от ЗСч до 30 юни на следващата година да публикува годишния си финансов отчет чрез заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър. В този смисъл отчета за 2008г. е следвало да бъде публикуван до 30.06.2009г., което видно от доказателствата по делото не е било сторено. Причините за неизпълнение на това задължение в конкретния случай са ирелевантни за предмета на настоящото производство.  Поради изложеното до тук, съдът намира че нарушението по чл. 40 ал. І от ЗСч, безспорно е  било допуснато от страна на *** ООД.  

Правилно е била определена и санкционната норма, доколкото именно в разпоредбата на чл. 47 ал. ІІІ от ЗСч е предвидено налагане на имуществена санкция за юридическо лице, нарушило разпоредбата на чл. 40 от ЗСч. Правилно е бил определен и нейния размер от 2 000лв., който е минималния предвиден в законовата норма и същият е бил съобразен с обстоятелството, че нарушението е първо и от него не са произлезли вредни последици.

     Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Самото нарушение по своя характер е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. В настоящият случай допуснатото от страна на *** ООД нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна.  Срокът за публикуване на годиния финансов отчет  не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е бил по-продължителен и е следвало да бъде спазен.  В този смисъл,  след като *** ООД е реализирал правото си да извършва частна стопанска дейност, е следвало да изпълни и вменените  с нормативни актове задължения.

 Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

  

 Предвид горното съдът,

Р   Е   Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  на основание чл. 63, ал. І от ЗАНН Наказателно постановление  № 7940-0127351/02.09.2010 година на  Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което на *** ООД-с. Садовец, представлявано от Й.П.Й. с ЕГН ********** е наложена имущуствуна санкция в размер на 2 000,00 лв. на осн. чл. 47, ал. ІІІ от Закона за счетоводството за извършено нарушение по чл. 40, ал. І, т. 1 от Закона за счетоводството. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: