р  е  ш  е  н  и  е

гр. Плевен, 08.02.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми наказателен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесета  година в състав:

                                                                                                                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА

 

 

и при секретаря Д.Т.                   и в присъствието на Прокурора                                                         като разгледа докладваното от съдията              ЦОНЕВА         НАХдело № 3694  по описа за 2010 година, и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 8499-0127929 от 28.09.2010 година на Директора на офис Плевен на НАП – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл. 261 ал. 1 ЗКПО на “Витоша – Р.Д – 09” ЕООД град Плевен, представлявано от Д.Б.В. *** наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв за извършено административно нарушение по чл.  92 ал. 2 ЗКПО.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ  редовно призован се явява лично. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като приеме че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН..  

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован се представлява в  съдебно заседание от юрисконсулт *** с нарочно пълномощно. Взема становище, че   депозираната жалба е неоснователна, нарушението е установено по категоричен начин и е санкционирано с минималното, предвидено в закона наказание. Моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление .  

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят,   намира за установено следното:

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от представените по делото в заверени копия Заповед № ЗЦУ – 28 от 06.01.2010 година на изпълнителния Директор на НАП директора на офис на НАП Плевен при ТД на НАП Велико Търново е овластен да издава наказателни постановления за извършени нарушение по ЗКПО.

Жалбоподателят представлява еднолично дружество с ограничена отговорност“Витоша – Р.Д – 09” град Плевен, регистрирано като юридическо лице по българското законодателство.

На 14.09.2009 година, след справка в информационната система на НАП офис Плевен било установено, че като лице подлежащо на облагане с данък по реда на ЗКПО от името на дружеството не била подадена следващата се годишна данъчна декларация за финансовата 2008 година в законоустановения срок до 31.03.2009 година. Такава декларация била подадена на 14.09.2009 година с вх. № 1500004387 от същата дата.

 Непосредствено след констатиране на нарушението на дружеството бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 92 ал. 2 ЗКПО. Актът е съставен в присъствието на представляващия санкционираното дружество и връчен му по надлежния ред.  Актът бил подписан с възражението, че допуснатото нарушение се дължи на незнание за задължението да се подава и нулева декларация в срока по чл. 92 ЗКПО.

          Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира  дружеството с имуществена санкция в размер на 500 лв.     

 Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства – Наказателно постановление № 8499-0127929 от 28.09.2010 година на Директора на офис Плевен на НАП – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново; известие за доставяне от 17.11.2010 година; Акт за установяване на административно нарушение № 0127929 от 14.09.2010 година на инспектор по приходите в сектор „Услуги за клиента” в офис Плевен на НАП – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново; възражение от жалбоподателя до НАП – Велико Търново, офис Плевен с входящ № 14781/1409; Заповед № ЗЦУ – 28 от 06.01.2010 година на Изпълнителния Директор на НАП.

  В подкрепа на изложените обстоятелства са събраните гласни такива посредством разпита на свидетелите  Гергана Александрова, Валентин Цанов и Таня Боева, чиито показания са изслушани непосредствено в съдебно заседание.

  При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Представляваното от жалбоподателя дружество е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 1 ЗКПО във вр. чл. 3 ал. 1 т. 1 от същия закон и подлежи на облагане с корпоративен данък и следва да подава годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

Разпоредбата на чл. 92 ал. 2 от ЗКПО установява по императивен начин  задължението  годишната данъчна декларация  да се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства е, че жалбоподателят не е депозирал следващата се декларация по ЗКПО в срока по закон, а едва на 4.09.2009 година.

Предвид изложеното СЪДЪТ прие за установено по несъмнен начин,   осъществяването на всички признаци от състава на нарушение по чл. 92 ал. 2 ЗКПО. Разпоредбата на чл. 92 ал. 4 ЗКПО въвежда изключение за някои от данъчно задължените лица по закона да не подават единствено годишен отчет за дейността си, които едновременно са изпълнили следните условия - не са извършвали дейност през годината и не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство. Безспорно конкретния случай не касае тази хипотеза.

 Съдът прие за установен по безспорен и категоричен начин факта на извършване на описаното в акта и наказателното постановление нарушение по чл. 92 ал. 2 ЗКПО, което е такова на формално извършване. Последното се  санкционира  по реда на чл. 261 ал. 1 от ЗКПО  с имуществена санкция , чиито минимален размер е 500 лв.  Ето защо съдът намери, че така наложеното от наказващият орган административно наказание е законосъобразно определено като вид  и е определено в минимален размер като съответства на характера и тежестта на конкретното административно нарушение.          

 При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита, че Наказателно постановление № 8499-0127929 от 28.09.2010 година на Директора на офис Плевен на НАП – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл. 261 ал. 1 ЗКПО на “Витоша – Р.Д – 09” ЕООД град Плевен, представлявано от Д.Б.В. *** наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв за извършено административно нарушение по чл.  92 ал. 2 ЗКПО е  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО  и  ОБОСНОВАНО.Същото е издадено от компетентен по материя, място и степен орган, в съответствие както с материалният, така и с процесуалният закон, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло.

 Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

         

 

 ПОТВЪРЖДАВА   Наказателно постановление № 8499-0127929 от 28.09.2010 година на Директора на офис Плевен на НАП – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл. 261 ал. 1 ЗКПО на “Витоша – Р.Д – 09” ЕООД град Плевен, представлявано от Д.Б.В. *** наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв за извършено административно нарушение по чл.  92 ал. 2 ЗКПО.

 Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: