р  е  ш  е  н  и  е

 

гр. Плевен, 08.02.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,VІІ – ми наказателен състав, в публичното заседание на двадесет  четвърти януари  през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                  

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА

 

и при секретаря Д.Т.                  и в присъствието на Прокурора                                                         като разгледа докладваното от съдията              ЦОНЕВА         НАХдело № 3637  по описа за 2010 година, и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 1341 от 09.08.2010 година на началник сектор ПП при ОД на МВР – Плевен , с която на основание чл. 182 ал. 2 т. 4 от ЗДП на Г.И. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и е постановено отнемането на 7 контролни точки за извършено административно нарушение по чл. 21 ал. 2 ЗДП.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ редовно призован не се явява в съдебно заседание и не се представлява.В жалбата си, депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН навежда доводи за материална незаконосъбразност на наказателното постановление предвид липсата на събрани категорични доказателства за авторството на деянието в негово лице, произтичащи от липсата на разпечатка от използваното техническо средство за измерване на скоростта, такива за неговата техническа годност и съответствие със закона за измерванията; за това, че този радар е използван в съответствие с инструкцията му за работа и е регистрирал превишение на скоростта в конкретен час и на конкретно място – в и или извън населено място. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление изцяло.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован , не се представлява в  съдебно заседание и не взема становище по  основателността на депозираната жалба.  

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят,   намира за установено следното:

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено копие Заповед № І-з-1687/-2.07.2010 година на Министъра на вътрешните работи е, че началниците на сектор ПП - КАТ при съответните областни дирекции на полицията са овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения по ЗдвП.

На 13.07.2010 година жалбоподателят управлявал лек автомобил “Фолксваген с ДК № СА 25 75 НН. Движел се по републиканската пътна мрежа по път ПП - 3 в посока към град София. В участъка от същия път, на км. 77+810 – авиотряд на село Гривица  бил спрян за проверка от патрулен автомобил на КАТ при ОД на МВР Плевен.  Като водач на описания лек автомобил жалбоподателят бил засечен със скорост на движение от  95 км/ч с техническо средство радар TR4D № 277/01. Същата скорост била показана на водача предвид въведеното ограничение на скоростта в конкретния пътен участък с изричен знак В 26 – ограничение на скоростта от 60 км/ч. За констатираното нарушение на жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 21 ал. 2 ЗДП. Жалбоподателят подписал акт  без възражения.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 100 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и постановява отнемането на 7 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства – Наказателно постановление № 1341 от 09.08.2010 година на началник сектор ПП при ОД на МВР – Плевен; Акт за установяване на административно нарушение № 1341 от 13.07.2010 година на младши автоконтрольор при сектор ПП при ОД на МВР – Плевен;  Заповед № І з – 1687 от 02.07.2010 година на Министъра на вътрешните работи; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 05.03.4349 от 21.05.2005 година на Държавна агенция за метрология и технически надзор; списък с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери; писмо от „Тинел Електроникс” ООД – София до главен комисар *** с изходящ № 212 от 09.03.2009 година; справка от запаметените, измерени и фиксирани превишения на скоростта с техническо средство „Трафик радар” тип TR – 4; заверено ксерокопие на нарядния дневник за дата 13.07.2010 година; ксерокопие от акт за установяване на административно нарушение № 95161 от 28.06.2010 година на младши автоконтрольор при ОПП – СДВР;.

В горната насока са и показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели *** и ***. Същите показания установяват, че засичането на конкретната скорост е извършено в участък на авиоотряд до с. Гривица където е въведоно ограничение на скоростта от 60 км/ч.

При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

            Разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗДП въвежда забрана за превишаване скоростта на движение в и извън населено място за различните категории МПС, а алинея втора на същия законов текст въвежда задължението за управление на МПС с конкретна скорост, сигнализирана с пътен знак.

Събраните в хода на въззивното производство доказателства – и гласни  и  писмени установяват по категоричен начин, че в конкретния пътен участък, където засечена скорост на движение от 95 км/ч и спрян за проверка жалбоподателят е било въведено ограничение на скоростта на движение с изричен пътен знак В – 26 – 60 км/ч.  Несъмнено установено е и обстоятелството, че водачът е засечен да управлява МПС със скорост от 95 км / ч  в участък на пътя, в рамките на населено място, в обхвата на действие на забраната на пътен знак В – 26. В тази насока са както показанията на разпитаните свидетели и писмените материали по административно наказателната преписка.

Предвид горните съображения съдът прие за безспорно установено,  че жалбоподателя е нарушил  задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 21 ал. 2  ЗДП и в конкретния пътен участък управлявала посоченият в акта и постановлението автомобил със скорост от 95 км/ч при въведено ограничение от 60 км/ч. с нарочен пътен знак. Тази скорост е установена по надлежния ред с техническо средство - радар TR4D № 277/ 01 отговарящо на всички изисквания на Закона за измерванията, преминало успешно първоначална и последващи проверки. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 7 ЗдвП годни веществени доказателствени средства в административно - наказателния процес са както изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи, така и разпечатките от същите. Скоростта на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя, както и мястото на констатиране на нарушението безспорно установяват както показанията на свидетелите така и писмените доказателства по делото.

Ето защо съдът прие, че наказателното постановление е издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ал.4 ЗАНН и тази на чл. 53 ал. 2 ЗАНН при наличието на безспорни доказателства за факта на извършване на нарушителя, неговата самоличност и вина и при спазване всички процесуални правила при изготвянето и връчване на акта за административно нарушение.

При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита, че Наказателно постановление № 1341 от 09.08.2010 година на началник сектор ПП при ОД на МВР – Плевен , с която на основание чл. 182 ал. 2 т. 4 от ЗДП на Г.И. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и е постановено отнемането на 7 контролни точки за извършено административно нарушение по чл. 21 ал. 2 ЗДП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Наложената глоба е определена в съответствие със санкционната разпоредба на чл.182 ал. 2 т. 4 предложение първо ЗДП в предвидения в закона конкретно посочен размер и като последица от виновното поведение на нарушителя е постановено и отнемането впоследствие на 7 контролни точки.

 Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И  :

         

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1341 от 09.08.2010 година на началник сектор ПП при ОД на МВР – Плевен , с която на основание чл. 182 ал. 2 т. 4 от ЗДП на Г.И. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и е постановено отнемането на 7 контролни точки за извършено административно нарушение по чл. 21 ал. 2 ЗДП.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: