Р Е Ш Е Н И Е

08.02.2011г.

 

номер ..................                                                        град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на трети февруари

Шести наказателен състав

година 2011

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

 

Секретар: Л.Б.

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 3431 по описа за 2010 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

С наказателно постановление №490 от 21.07.2010г Началникът на сектор ПП към ОДМВР-гр.Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН, и чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП на М.И.Д. *** административно наказание глоба в размер на 100лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец и на основание Наредба №Із-1959 на МВР са отнети общо 7 контролни точки.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят М.И.Д., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

         За въззиваемата страна ОД на МВР-Плевен, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №490 от 26.06.2010г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата в 20,00часа на ПП-3 км 99+000 до бензиностанция “Ромпетрол” посока гр.Плевен жалбоподателят Д. е управлявал лек автомобил “Мерцедес С500” с рег.№СА 6377 МТ със скорост 128км/ч при разрешена 90км/ч за извън населено място. Скоростта измерена, фиксирана и показана с точен час и дата. Превишение с 38км/ч. При измерване и фиксиране на скоростта автомобилът сам на пътя.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител С.Л.К. и свидетеля К.Д.П., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – заверено копие на справка от запаметените, измерени и фиксирани превишения на скоростта с техническо средство „Трафик радара ТР-4” Д с фабр.№099/97г за ден 26.06.2010г, справка за прибор за измерване на скоростта “Трафик радар” тип ТR4 Ф№099/97, списък с идентификационните номера на средства за измерване успешно преминали последваща проверка към 26.06.2010г. И актосъставителят К. и свидетелят П. са категорични, че именно управляваният от жалбоподателят Д. лек автомобил е засечен със скорост 128км/ч извън населено място. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя К. и свидетеля П., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя Д.. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Д. в нарушение, което не е извършил. Твърденията на жалбоподателя Д., изложени в жалбата, че не е управлявал автомобила с посочената превишена скорост от 128км/ч извън населено място, според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства, а напротив по безспорен и категоричен начин се опровергава от показанията на актосъставителя К. и свидетеля П.. В този смисъл съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. А в конкретния случай жалбоподателят Д. не е доказал, че е управлявал автомобила извън населено място при ограничение 90км/ч със скорост различна от фиксираната с техническото средство. От всички събрани по делото доказателства, в това число на показанията на актосъставителя К. и показанията на свидетеля П., по категоричен начин се установява, че жалбоподателят д. е управлявал лекия автомобил със скорост 128км/ч извън населено място при ограничение 90км/ч.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят М.И.Д. е извършил нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН, и чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От представената към административно наказателната преписка Заповед №Із-1687/02.07.2010г на Министъра на вътрешните работи се установява, че актосъставителят К., като държавен служител от структурно звено „Пътен контрол” е оправомощен да съставя АУАН, както и че на Началника на сектор ПП към ОДМВР-Плевен са делегирани правомощия да издава НП. 

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.53 от ЗАНН, и чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №490 от 21.07.2010г на Началника на сектор ПП към ОДМВР-гр.Плевен, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН, и чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП на М.И.Д. *** административно наказание глоба в размер на 100лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец и на основание Наредба №Із-1959 на МВР са отнети общо 7 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: