Р Е Ш Е Н И Е

 

  № …

гр. Плевен 31.01.2011 г.

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти наказателен състав в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия  ЯКИМОВА НАХД  № 3016/2010 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното :

 

 ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

 

 

Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000451 от 06.08.2010г. на Началник ОО “КД- ДАИ” гр. Плевен, с което на  Д.И.Б. с ЕГН ********** *** на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл. 93 ал.2 т.2 от ЗАПр са му наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 700 лв. за административно нарушение по чл. 89, т.7 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ и глоби от по 50 лева за административно нарушение по чл. 89 т.8 от Наредба № 33/1999г. на МТ.

Жалбоподателят Б. чрез своя защитник в лицето на адв. ***АК-Пловдив излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление,с аргумента,че описаното в АУАН и НП не отговаря на истината.Не представя доказателства,които оборват констатациите в АУАН и НП. Моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна – ИА “АА” – гр. Плевен, не изпраща представител в съдебно заседание. В придружителното писмо до съда, съпровождащо жалбата се сочи, е НП е законосъобразно издадено.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което същата е допустима. Подлежи на разглеждане по същество.

Наказателното постановление е издадено против Д.И.Б. за това, че на 21.07.2010 г. около 15:20 часа на изхода от гр. Плевен, посока с. Ясен, като водач на товарен автомобил “Шаер” СА 2306 СА собственост  на Интерлизинг ЕАД, извършва обществен превоз / изкопна пръст/ от гр. Плевен до село Ясен река Вит, като допуска следните нарушения: 1. Без пътен лист по образец на Наредба 33 -Без товарителница по образец.

Според наказващия орган визираните деяния съставляват нарушение по чл. 89, т.7 от Наредба 33 на МТ  и по чл. 89 т.8 от Наредба № 33/1999 г. на МТ във връзка с Приложение 15 към Наредба 33. Наложени са му административни наказания “глоба”, както следва: 700 лв. за първото нарушение на основание чл. 93, ал.1,т.1 от ЗАП и  50 лв. 93, ал.2,т.2 от ЗАП за второто констатирано нарушение.

Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен при констатиране на нарушението в присъствието на водача на МПС и на един свидетел. Визираните в него констатации се преповтарят в наказателното постановление, съобразно разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. Актът е подписан от нарушителя без да са отразени възражения в съответната графа.

Настоящата съдебна инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Настоящият съд намира, че при издаването на НП не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да опорочава обжалвания резултат и да налага неговата отмяна, без да се разглежда жалбата по същество.

Жалбоподателят чрез защитника си  в депозираната жалба оспорват изцяло фактическите констатации, визирани в АУАН, респективно – в атакуваното НП. Въпреки това съдът е длъжен да обсъди и доколко събраните доказателства подкрепят тезата на наказващия орган. Изложената по-горе фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните по делото доказателства. Разпитът на актосъставителя Г.Н. и св.Л.Б., чийто показания съдът кредитира като логични и последователни, в пълна степен си кореспондира с писмените доказателства, представени към административно-наказателната преписка. Проверяващите са поискали от водача да представи изисканите по ЗАП и наредбите по неговото прилагане документи, но той не могъл да представи пътен лист и товарителница. Исканите документи били задължителни по Наредба № 33 на МТ.При това контролните органи нямат задължението да изследват кой е следвало да получи товара и чия е реално собствеността върху МПС. Те са били длъжни само да констатират от така представените им документи налице ли е нарушение на закона и подзаконовите актове и да отразят съответната констатация в акта. Писмените документи, които е представил водача на МПС при проверката, съпоставени и със свидетелските показания на свидетеля Б., навеждат на единствения извод, че към момента на извършване на проверката от контролните органи жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари с МПС. За да достигне до горния извод съдът изхожда също така и от легалните определения, които самият законодател е дал на понятията “обществен превоз” и “превоз на товари” – съгласно §1,т.1 и 2 от ДР на ЗАП обществен превоз е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане, а превоз на товари – дейност на ФЛ или ЮЛ, регистрирани като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети ПС, независимо дали са натоварени или не.

Съгласно чл. 89 от Наредба № 33/99г. на МТС водачът по време на работа задължително представя при поискване от страна на контролните органи редица документи, упоменати в цитираната разпоредба. При извършената контролна проверка административният орган е констатирал, че водачът извършва обществен превоз на товари и без пътен лист по образец и без товарителница, като в НП деянията правилно са квалифицирани като нарушения на чл.89, т.7 и 8 от Наредба №33/99г. на МТ. Настоящата инстанция намира, че изводите на наказващия орган и в тази част са правилни и законосъобразни. Не се спори, че към момента на проверката нарушителят не е представил исканите документи, което се потвърждава и от разпита на свидетеля. Същите не са били представени и по-късно, включително и пред настоящия съдебен състав.Съдът намира нарушенията по т.2 и т.3 от НП за правилно установени. Доказателства от страна на жалбоподателя, че такива документи изобщо са били издавани, но същият в момента на проверката не е носил, не бяха ангажирани.

За нарушение на диспозитива на горецитираната Наредба санкциите са предвидени две на основания в чл.93, ал.(1) от Закона за автомобилните превози, с която се реализира АНО за „водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му и в чл.93, ал.(2) от Закона за автомобилните превози,съгласно която: „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба до 50 лв.”

Обстоятелствата около извършване на твърдените нарушения са твърде пестеливи и не дават в достатъчна степен представа за извършените нарушения. В съставените административни актове са изложени всички релевантни обстоятелства, но не стават ясни обективните признаци на административните нарушения, които се сочи да са допуснати. Съдът констатира,че в АУАН е изписано непълно наименованието на Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ,като в него тя е посочена само като „Нар.33 на МТ”,което обаче според съда не води до съществено опорочаване на производството, тъй като става ясно в достатъчна степен кои са законните разпоредби, които са виновно нарушени от жалбоподателя. Както актосъставителят в АУАН, така и наказващият орган в съставеното НП достатъчно точно и коректно са посочили нарушената материално-правна норма, а непълното изписване на наименованието на Наредба № 33/99г. на МТ в АУАН по никакъв начин не затруднява защитата, тъй като под този номер, дата на издаване и с издател Министерство на транспорта друга наредба не е била приемана. Порока не е в това,а в решението на АНО за определянето на   две различни санкционни правни норми за две еднакви нарушения на Закона.

Съдът няма възможност да измени НП и за първи път да приложи разпоредбата на съответстващият на нарушението текст на ЗАвП, тъй като налагането на административни наказания е правомощие единствено на наказващия орган, докато съдът осъществява контрол по законосъобразното прилагане на закона при реализиране на административнонаказателната отговорност. Изискването за съответствие на деянието с посочените в АУАН и НП нарушени законови разпоредби следва от нормите на чл. 42, т. 5, чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Последната норма обвързва издаването от наказващия орган на наказателно постановление от положителен отговор на въпроса има ли извършено деяние от нарушителя,какво е по вид и извършено ли е виновно. Терминът деяние препраща към дефиницията на административното нарушение по чл. 6 от ЗАНН, а това, че според чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, с НП се налага съответно наказание, визира корелацията между отделните елементи на правната норма. Отсъствието на този корелация изключва правомерността на материалното административно-наказателно правоотношение.

Неправилното определяне на санкционната правна норма от АНО е съществено процесуално нарушение.Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса за отговорността, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. В настоящия казус е било допуснато съществено нарушение на процесуалните от първият вид.

Районният съд по производството по обжалване на наказателните постановления се явява инстанция по същество на спора. Като такава той е длъжен да извърши самостоятелна и пълна проверка на всички факти и доказателства, обосновали издаването на НП. Следва да бъде извършена и служебна проверка за наличието на процесуални нарушения, извършени при съставяне на АУАН и НП и свеждането им до знанието на наказания. Административно-наказателната процедура се образува със съставянето на АУАН /чл.36, ал.1 ЗАНН/. В настоящия случай такъв е бил съставен на 21.07.2010г.от длъжностно лице на ОО”КД-ДАИ” гр.Плевен, който е компетентния административно наказващ орган. От доказателствата по делото става ясно, че актосъставителят е извършил проверка и не му бил представен посоченият в АУАН документ.

ЗАНН самостоятелно предвижда извършването на една особена процедура, която да приключва с определен правораздавателен акт-наказателното постановление /НП/. Действията по установяване на визираното административно нарушение следва да са извършени от компетентния административно-наказващ орган при спазване на процесуалните разпоредби на ЗАНН с цел установяване на нарушението, нарушителя и неговата вина.АНО от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства.Налице е нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН.

При определяне на административно сънкционната норма за цитираното нарушение, административно наказващият орган правилно е съобразил нормата на чл. 18 от ЗАНН за всяко административно нарушение наказващият орган е санкционирал нарушителя отделно и е наложил за всяко едно от нарушенията отделна санкция.Неясни за съда,обаче остават аргументите защо за две идентични  нарушения са наложени две различни по вид санкционни разпоредби по ЗАвП .Едната санкция се налага за липса изобщо на документ,а втората за не представянето му. Пред съда не са представени доказателства коя от двете хипотези е налице,което лишава съда от възможност за преценка какво по вид е нарушението и правилно ли е определена санкционната норма /или в процесният случай коя от двете е правилната/.

По изложените съображения, настоящия състав намира въззивната жалба за основателна и счита, че обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

Поради което и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН така мотивиран съдът

 

 

          РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 36-0000451 от 06.08.2010г. на Началник ОО “КД- ДАИ” гр. Плевен, с което на  Д.И.Б. с ЕГН ********** *** на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл. 93 ал.2 т.2 от ЗАПр са му наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 700 лв. за административно нарушение по чл. 89, т.7 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ и глоби от по 50 лева за административно нарушение по чл. 89 т.8 от Наредба № 33/1999г. на МТ., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

Решението   подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред ПлАС.

 

 

             

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: