МОТИВИ:

Обвинението против подсъдимия В.М.Е. ***, ЕГН ********** е за това, че:

1. На 19.04.2010г. в гр. Плевен казал нещо унизително за достойнството на М.Б.И. *** в нейно присъствие, а именно “тъпа мършо”, като обидата е нанесена публично – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК;

2. По същото време и място причинил на М.Б.И. *** лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Тъжителката М.Б.И. *** конституирана и в качеството на граждански ищец, като за съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявения от  тъжителката срещу подсъдимия на основание чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД граждански иск за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания, вследствие на нанесената телесна повреда, в размер на 1000 лева от  престъплението по чл.130, ал.2 от НК и 800 лева от престъплението по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 19.04.2010г., до окончателното им изплащане. 

Срещу подсъдимия В.М.Е. наказателното производство в съдебната фаза е проведено в негово отсъствие по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК и в присъствието на адвокат К..

В съдебно заседание повереникът на частната тъжителка – адв. К.В., пледира за постановяване на осъдителна присъда, като на подсъдимия бъдат наложени наказания към максимума на предвиденото в закона.

Защитникът на подсъдимия в лицето на адв. *** К. в пледоарията си моли съда, като вземе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и че същият няма установени други противообществени прояви, да бъде снизходителен към този инцидентен случай на този млад човек и да му наложи минимални наказания.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, преценен поотделно и в съвкупност и съобразно вътрешното си убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В. *** Е. е роден на ***г***, живее в ***, не е осъждан, с ЕГН **********.

Тъжителката М. *** И. работела като сервитьорка в кафе „Ел Бианко”, намиращо се на втория етаж на комплекс „Елит” на улица „Иван Вазов” №10 в  гр. Плевен.

На 19.04.2010г. вечерта  тъжителката    била на работа.Около 21:30   часа  в заведението  влязъл подс.  *** Е. и седнал   при свои познати. Тъжителката отишла  при него и го попитала какво желае да консумира, при което подс. Е. й отговорил, че  с нищо не може да й  помогне. И.  обяснила на подсъдимия, че ако не  консумира нищо  следва  да напусне заведението. Това ядосало ***, който се обърнал към нея с думите: „Какво, тъпа мърша, да напусна? Ти ме гониш от заведението! За каква се мислиш ти, ма?”. И. направила крачка назад и понечила да тръгне. В този момент  подсъдимият   протегнал своя крак и я е спънал. Тъжителката  залитнала назад и паднала на пода по гръб. Почувствала болка в тила и кръста.  Намесила се охраната и извела подсъдимия от заведението.  С това инцидента приключил.

На 20.04.2010г.било извършено освидетелстване на М.Б.И. от съдебен лекар – д-р ***, като при прегледа й е установено отток на тила, отток и кръвонасядане на гръбначния стълб в областта на последните поясни прешлени. Уврежданията са резултат от тъпи травми и много добре отговарят да бъдат получени по съобщения от пострадалата  механизъм- падане  на тялото назад върху широка плоска повърхност.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите П. *** и П.К.В., дадени в съдебно заседание; преписка № В 2764/2010г. по описа на РП-Плевен,медицинско удостоверение за пред съда №20920.04.2010г.,  както и свидетелство за съдимост на подсъдимия. Съдът кредитира доказателствата, въз основа на което е установена фактическата обстановка. Същите  си кореспондират взаимно и не съдържат противоречия по – между си.

Съдът възприе и кредитира показанията на св.П.К.В., който твърди, че на процесната дата бил в  кафе “Ел Бианко. В  един момент в заведението дошъл подс.Е., който седнал на една маси при негови познати. Св.В. възприел, че тъжителката отишла при подсъдимия и го попитала какво желае. Последният й отговорил, че не желае нищо. И. го помолила да напусне заведението. Тогава подсъдимия казал на тъжителката  “Тъпа мърша”  и в  момента когато се обърнала я спънал с крак. И. загубила равновесие и паднала по гръб.    Намесили се хора от персонала на заведението и извели подсъдимият навън.

 Съдът кредитира показанията на св. П. ***, който заявява че на 19.04.2010г. около 21:30 часа посетил кафе “Ел Бианко” в гр.Плевен. Бил в компанията на приятелите си П.К.В. и ***. Малко след това в заведението дошъл и подсъдимият, който седнал на съседна маса. Твърди, че  тъжителката  отишла при Е. за да вземе поръчката, но той й отговорил, че не иска нищо. Посочва, че И. помолила Е. да напусне заведението. Тогава подсъдимият я нерекъл “Тъпа мърша “  и я спънал, при което И. паднала на пода.

В съответствие с показанията на свидетелите В. и *** са и  показанията на св. ***, който  твърди, че на 19.04.2010г.  бил с приятели в кафе “Ел Бианко”. В  един момент  към компания на съседната маса се присъединил подсъдимият. Тъжителката отишла при него и го попитала какво ще желае. Подсъдимият на свой ред я попитал за какво е дошла и че не иска нищо. Тъжителката му разяснила, че   като служител в заведението е длъжна да вземе поръчката му. Подсъдимият й  казал, че не може да й бъде полезен, нарекъл я тъпа мърша и я спънал с крак. Последната си оплела краката си  и паднала на пода. Барманът на заведението отишъл при подс. Е. и го извел навън.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прецени, че подсъдимият В.М.Е. ***, ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК за това, че на 19.04.2010г. в гр. Плевен казал нещо унизително за достойнството на М.Б.И. *** в нейно присъствие, а именно “тъпа мършо”, като обидата е нанесена публично. За да е съставомерно престъплението “обида”, е необходимо да е казано/извършено/ нещо унизително за честта и достойнството на другиго.

Тъй като честта и достойнството са категории, присъщи само на личността, то безспорно под другиго законът има предвид физическо лице.

 С  обидата се засяга личната самооценка на някого, която той самият дава за себе си, като наред със субективната преценка се изисква обективно казаното или извършеното да е унизително, т.е. да е неприлично, непристойно, грубо, цинично. Приемайки горното съдът намира, че казвайки на частния тъжител  М.Б.  “Тъпа мърша” подс. В.Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.146, ал.1 от НК. По  същество подс. Е. е изразил отрицателна оценка за личното достойнство на частния тъжител, което с оглед естеството на казаното е безспорно, че има унизителен  характер съобразно общоприетите порядки за нормално човешко общуване.

Деянието е извършено в присъствие на пострадалата, т.е. последната е разполагала с възможност да възприема обидните думи и същите са възприети от пострадалото лице.

Обидните думи са насочени към частния тъжител.Налице е и квалифициращият признак по чл.148, ал.1, т.1 от НК – тя е нанесена на  публично място -  в обществено заведение, в което присъствали и свидетелите П. *** и П.К.В..

 От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че казва обидни думи, унизителни за честта и достойнството на частната тъжителка, че последната разполага с възможността да ги чуе и целял да бъдат чути от нея. Подсъдимият е съзнавал, че обидните думи са казани публично, в присъствията на пострадалата и  още няколко лица.

 

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия В.М.Е.. Извършено е виновно, при форма на вината - пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици. Деянието съставлява престъпления според Наказателния закон на Република България и е обхванато като съставомерно от нормите на чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК.

Деецът подлежи на съответно наказание.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на престъплението и на дееца. 

 Като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства съдът отчита, че Е. никога не е осъждан и  младата му възраст.

При преценка на всички така посочени обстоятелства,  съдът счита, че  са налице многобройни смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, когато и най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко,   поради което наказанието глоба следва да бъде определено при условията на  чл.55, ал.1, т.1  от НК под най ниският предел. Съдът като съобрази  и разпоредбата на чл.55, ал.2 от НК, намира,  че на подсъдимия следва да бъде наложена глоба в полза на държавата в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лв. и “Обществено порицание”.

По отношение на обвинението по чл.130, ал.2 от НК.

С деянието си подсъдимият В.М.Е. ***, ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК за това, че по същото време и място причинил на М.Б.И. *** лека телесна повреда, без разстройство на здравето,  изразяваща се в отток и кръвонасядане на гръбначния стълб в областта на последните поясни прешлени. Посочените увреждания по медико- биологичната си характеристика представляват лека телесна. Същата в хода на съдебното следствие е доказана по несъмнен начин от представеното съдебно медицинско удостоверение, представляващо официален удостоверителен документ, от свидетелстването на П. *** и П.К.В., по несъмнен начин се установи и авторството на подсъдимия в осъществяването му.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия В.М.Е.. Извършено е виновно, при форма на вината - пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици. Деянието съставлява престъпления според Наказателния закон на Република България и е обхванато като съставомерно от нормите на чл.130, ал.2 от НК.

Деецът подлежи на съответно наказание.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид ниската  степен на обществена опасност на престъплението и на дееца.

Обстоятелството, че Е. никога не е осъждан, съдът приема като смекчаващо вината отговорността за подсъдимия.

При преценка на всички така посочени обстоятелства и при съобразяване на принципите на чл.36 и чл.54 от НК съдът счита, че на подсъдимия Е. следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, а именно глоба в полза на държавата в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лв.

Съдът съобрази обстоятелството, че подсъдимият В.М.Е. е извършил две отделни престъпления, преди да е имал влязла в сила присъда, за което и да е от тях и след като наложи наказание за всяко от престъпленията поотделно намира, че на основание чл.23, ал.1 от НК следва да му бъде определено едно общо наказание, а именно глоба в полза на държавата в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лв. и на основание чл.23, ал.2 от НК присъединява наказанието “Обществено порицание” към така определеното общо, най тежко наказание.

Съдът счита, че така наложеното наказание би подействало поправително-възпиращо и предупредително-възпитателно на подсъдимия.

 

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

В резултат на виновното поведение на подсъдимия В.М.Е. ***, ЕГН **********, за гражданския ищец и частен тъжител М.Б.И. *** – пострадала от деянието, са настъпили определени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания. В конкретния казус са налице всички елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, и вина. Душевните болки представляват морални вреди, търпени от пострадалата и материализират противоправния резултат на осъществено от подсъдимия деяние.

 Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да обезщети, като по този начин възстанови, вредите, които виновно е причинил другиму. Репарирането на претърпените неимуществени вреди съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът преценява по справедливост. Тези вреди подлежат на обезщетяване към датата на тяхното причиняване – 19.04.2010г. При определяне на размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди, съдът съобрази интензивността и продължителността във времето на болките и страданията, които гр. ищец е претърпяла и намира, че подс. Е. следва да заплати на тъжителката М.Б.И. ***, ЕГН ********** обезщетение за описаните по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания, вследствие на нанесената телесна повреда, в размер на 1000 лв. за престъплението по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането – 19.04.2010г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на същата сумата от 800 лева за престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на нанесената обида, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането – 19.04.2010г. до окончателното й изплащане.

При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Е. следва да заплати в полза на държавата по сметка на РС-Плевен държавна такса върху уважения размер на гр. искове в размер на 72,00 лева, както и да заплати на тъжителката М.Б.И., направените от последната деловодни разноски в размер на 200,00 лева за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: