МОТИВИ: Внесена е тъжба от  С.Б.Ц. против  Т.Д.Й. *** това, че на 30.07.2010 година, в село Дисевица, Плевенска област казал думи, унизителни за честта и достойнството му, в негово присъствие – престъпление по чл. 146 ал. 1 НК.

С тъжбата е повдигнато обвинение на Т.Д.Й. и за това, че на 30.07.2010 година, в село Дисевица, Плевенска област, причинил на С.Б.Ц. *** лека телесна повреда – разстройство на здравето, временно и неопасно за живота /разкъсно-контузна рана и оток на горната устна и кръвонасядане по дясното ходило – престъпление чл. 130 ал. І от НК.

До откриване на съдебното следствие и по реда на чл. 85 НПК е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от С.Б.Ц. ***  против Т.Д.Й. за сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението имуществени вреди.

До откриване на съдебното следствие и по реда на чл. 85 НПК е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от С.Б.Ц. ***  против Т.Д.Й. за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението неимуществени вреди.

          В съдебната фаза на процеса тъжителят се представлява от повереник в лицето на адвокат ***, ПлАК. Подържа изцяло така внесената тъжба. Моли съда да определи  и наложи на Й. справедливо наказание като уважи изцяло и така предявените граждански искове в размера, в който са предявени.

Подсъдимия оспорва изложеното в тъжбата. Твърди, че действително нанесъл на пострадалия един единствен удар в лицето, тъй като бил предизвикан от същия с обидно поведение и отправяне на  закани за неговата и на свидетеля ***, който бил негов спътник на въпросната дата. Представлява се от защитник в лицето на адвокат ***, ПлАК.

Защитникът на подсъдимия моли съда да постанови присъда, с която да признае подзащитния му за невинен по така внесеното с тъжбата обвинение. Намира, че събраните в хода на делото доказателства са твърде противоречиви, за да обосноват обвинителната теза на тъжителя по несъмнен начин като счита, че са налице всички елементи на неизбежната отбрана. Алтернативно пледира за приложението на разпоредба на чл. 132 НК и в тази връзка на чл. 78 А НК.

          СЪДЪТ, като прецени събраните  по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

        Подсъдимия  Т.Д.Й. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, пенсионер, не осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Й. и свидетелите *** и *** имат постоянното си местоживеене ***.

          На 30.07.2010 година свидетеля *** помолил подсъдимия да закара него  и съпругата му до болницата в град Плевен. Подсъдимият се съгласил и на същата дата, с автомобил – собственост на подсъдимия марка Мерцедес се отправили към град Плевен.

          По същото време в посока  от град Плевен към село Дисевица пътувал тъжителя като управлявал лек автомобил Опел.

          Излизайки от село Дисевица, до една от последните къщи в селото  подсъдимият и спътниците му видели в посока, обратна на тяхното движение да се приближават каруца и след нея лек автомобил Опел.  В момента на разминаване на автомобила, управляван от подсъдимия и каруцата, лекият автомобил движещ се зад нея неочаквано предприел маневра изпреварване. Двата автомобила и каруцата се подредили един до друг едновременно на пътното платно, като при разминаването с Мердецеса на подсъдимия, последвал удар между неговото ляво и дясното странично огледало на автомобил Опел, управляван от тъжителя. За да овладее колата подсъдимия завил рязко вдясно и преустановил движението си в крайпътната канавка. На известно разстояние, в обратна посока на пътя спрял и другият автомобил “Опел”.

          Подсъдимият и спътниците му били изплашени от случилото се. Коментирали помежду си, че другият водач щял да ги избие. В този момент подсъдимият забелязъл, че лекият автомобил Опел се придвижва на заден  ход към собствения му автомобил.

Подсъдимият изчакал приближаването на тъжителя. След като се изравнил с автомобила на подсъдимия, тъжителят започнал да отправя обидни думи по адрес на подсъдимия като сопол и да го псува на майка. В този момент в разговора се намесил свидетеля ***, който казал на тъжителя, че щял да убие всички им. Словесната тирада на тъжителя се преместила върху ***. Нарекъл го “дърт педераст” и отправил псувни и по негов адрес. Тогава *** слязъл от автомобила. Подканил тъжителя да спре да ругае, тъй като самият *** може да му бъде баща.  Тъжителят продължил да ругае и обижда по адрес на ***. В този момент от автомобила си слязъл и подсъдимия. Тъжителят заел боксова, отбранителна стойка, подсъдимият замахнал веднъж с лявата си ръка и му нанесъл удар в лицето.  Тъжителят се свлякъл на пътното платно, с което конфликтът приключил.

Подсъдимият и спътниците му продължили по пътя си към град Плевен. Тъжителят на свой ред обърнал колата и ги последвал.  Когато ги настигнал в движение, управлявайки автомобила си успоредно на техния, тъжителя  продължил да се заканва и да им показва неприлични жестове с пръсти, след което ги отминал.

Непосредствено преди с. Ясен автомобилът, управляван от подсъдимия бил спрян за проверка от полицейския служител ***. До патрулния автомобил се намирал и този на тъжителя, чиято уста била обляна в кръв.

Подсъдимия и спътниците му обяснили какво се е случило, както и че бързат, за да откарат свидетелката *** в болницата в Плевен.Свидетелят *** им позволи да продължат движението си, на тъжителят указал да търси правата си по съдебен ред като подаде жалба до компетентните органи.

Горната Фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин въз основа показанията на свидетелите *** и ***, ***, изслушани непосредствено в съдебно заседание. В същата насока са и обясненията на подсъдимия Й., дадени в хода на съдебното следствие. Съдът даде вяра на тези показания тъй като по съдържанието си са еднопосочни, последователни, непротиворечиви, изхождат от лица, напълно незаинтересовани от изхода на процеса.

  В хода на съдебното следствие  са изслушани и показанията на свидетелите Б.Л. и ***.  Същите установяват, че в деня на инцидента пътували с автомобила на *** от град Плевен към село Търнене. Когато наближили края на село Дисевица преустановили движението си тъй като пътното платно било заето от два автомобила и не можели да се разминат. Автомобилът, в който пътували Л. и *** спрял зад лек автомобил Мерцедес. Същите свидетели твърдят, че ясно чули мъжа, който излязъл от мерцедеса да обижда тъжителя, впоследствие му нанесъл и удар с глава. Съдът не даде вяра на показанията на тези свидетели и ги възприе като недостоверни и пристрастни. Същите са твърде повърхностни, лаконични, лишени от конкретност, противоречат изцяло на останалите гласни доказателства по делото а именно показанията на свидетелите *** и ***. Последните категорично установяват, че в момента на физическия сблъсък между тъжителят и подсъдимия на пътя не е имало други моторни превозни средства а единствено каруца с лица от ***. Съдът даде вяра на тези показания, тъй като изхождат от лица напълно незаинтересовани от изхода на делото. Обратно – показанията на свидетеля Л. съдът възприе като недостоверни предвид наличието на установени приятелски  и близки взаимоотношения между него и тъжителят Двата се познава отдавна, в село Търнене притежават имоти, находящи се в непосредствена близост, членуват в една и съща ловна дружинка. Ето защо съдът намери, че са налице основания, които пораждат основателно съмнение в безпристрастността на свидетеля Л. и неговата незаинтересованост от изхода на делото.

 При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие, че доказателствата по делото не установяват подсъдимият Й. да е извършил действия осъществяващи обективните и субективни признаци от състава на престъпление по чл. 146 НК. Доказателствата по делото установяват, че не той а тъжителят е този, който отправил обидни думи и изрази както по адрес на подсъдимия, така и по адрес на неговия спътник свидетеля ***.  Ето защо  съдът призна подсъдимия Т.Й. за невинен в това на 30.07.2010 година, в село Дисевица, Плевенска област, да е казал думи, унизителни за честта и достойнството на С.Б.Ц., в негово присъствие, поради и на основание чл. 304 предложение последно от НПК го ОПРАВДА по първоначално внесеното му с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 146 ал. І от НК.

Що се касае до второто , внесено с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 130 ал. 1 НК от страна на подсъдимия съдът съобрази следното:

Безспорно установено е обстоятелството, че на 30.07.2010 година в село Дисевица между подсъдимия и тъжителят възникнал конфликт  и в резултат на нанесен от страна на Й. удар в лицето на тъжителя на същия били причинено травматично увреждане. В тази насока са както гласните доказателства – показанията на свидетелите *** и ***, тези на майката на тъжителя Р.Ц., така и представеното съдено медицинско удостоверение № 500/03.08.2010 годна на съдебен лекар при КСМД – МУ Плевен.

В подкрепа на горния факт е и заключението на експерта по допуснатата съдебно медицинска експертиза. Същото установява, че на тъжителят са  били причинени разкъсно - контузна рана и отток на горната устна и кръвонасядане на дясното ходило, които са резултат от тъпа травма и е възможно да бъдат получени съответно чрез нанасяне на директен удар с ръка и или глава и при последвало падане и притискане. Тези увреждания са довели до разстройство на здравето – временно и неопасно за живота.

При така приетото за установено, че с поведението си  подсъдимия Т.Й. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 132 ал. І т. 3 във вр. с чл. 130 ал. І от НК. Доказателствата по делото установяват по несъмнен начин факта на причиняване на лека телесна повреда на тъжителя, но в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия С.Ц. с тежки обиди, от които е било възможно да настъпят тежки последици за виновния.

         От обективна страна  съдът прие, че на 30.07.2010 година, в село Дисевица, Плевенска област подсъдимия Т.Й. причинил на С.Б.Ц. *** лека телесна повреда – разстройство на здравето, временно и неопасно за живота /разкъсно-контузна рана и оток на горната устна и кръвонасядане по дясното ходило/, като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия С.Ц. с тежки обиди, от които е било възможно да настъпят тежки последици за виновния.

          От субективна страна   подсъдимия извършил горното деяние при наличието на ясни представи в съзнанието им за  обществената опасност и противоправността на извършваното и на неговият резултат ,като искал настъпването на последния., т. е при наличието на  пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК.   

          Поради изложените по – горе правни и фактически  съображения СЪДЪТ призна подсъдимия Т.Й. за ВИНОВЕН  в извършване на престъпление по  чл. 132 ал. І т. 3 във вр. с чл. 130 ал. І от НК.

        При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на   подсъдимия   съдът взе правната квалификация на деянието – за същото законът предвижда наказание лишаване от свобода три месеца и пробация до 6 месеца, Й. е пълнолетен, неосъждан, не е освобождаван досега от наказателна отговорност по реда на чл. 414 Г НПК. Ето защо съдът намери, че спрямо Й. следва да бъде приложен института на чл. 78 А НК. В този смисъл съдът го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в полза на държавата.

          При определяне на нейният размер съдът взе предвид конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца, социалното му положение, причината за извършване на престъплението, възрастта му. Преценявайки горните обстоятелства съдът намери, че на Й. следва да бъде наложена глоба към минималният размер а именно 500 лева.

         

ПО ТАКА ПРЕДЯВЕНИТЕ ДВА ГРАЖДАНСКИ ИСКА съдът съобрази следното:

Гражданският иск, предявен от С.Б.Ц. ***  против Т.Д.Й. за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението неимуществени вреди, както и направените по делото разноски е основателен.

Налице е виновно противоправно деяние, извършено от страна на подсъдимият Й., независимо от наказателната му отговорност, което е в пряка причинно следствена връзка с настъпилият противоправен резултат. Несъмнено е, че поведението на подсъдимият причинил травматично увреждане на тъжителя, довели до болки и страдания за същия, временно затрудняване на физиологичните функции на кожата и е наложило лечение за около 2 - 3 седмици . Ето защо и с оглед правилата на чл. 52 ЗЗД съдът намери, че подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на С.Ц. сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди като за разликата до 3000 лева отхвърли гражданският иск като недоказан.

Съдът намери, предявеният от С.Б.Ц. ***  против Т.Д.Й. за сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението имуществени вреди. Представените по делото писмени доказателства квитанция за сумата от 20 лева, пет броя касови бележки за закупени медикаменти и рецепта установяват по категоричен начин направени разходи за лечение от страна на тъжителя в размер на 200 лева.

Ето защо съдът осъди подсъдимия Т.Й. да заплати на С.Б.Ц. 200 лева, представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението имуществени вреди.

При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия Й. да заплати сумата от 130 лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещо лице и държавна такса върху размера на всеки от уважените граждански искове в полза на Плевенски районен съд.

При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия Й. да заплати на тъжителя С.Ц. сумата от 362 лева, представляваща направените по делото разноски за образуване на дело, депозит за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение на адвокат ***.

 При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: