МОТИВИ:

 

         Обвинението е против М.П.К.,*** за престъпление по чл. 148,ал.1, във вр. с чл. 146, ал.1 от НК, за това, че на 19.06.2010г. в с. Горни Дъбник, обл. Плевен изрекъл унизителни за честта и достойнството думи „ Педераст”, „Да ти еба майката” и „Ще ти отрежа главата” на  Г.Й.Г., като обидата е нанесена публично.

Защитникът на тъжителя адв. П.Е. поддържа обвинението и изразява становище, че обвинението по отношение на М. *** К. е доказано.

Защитникът на подсъдимия адв. М.Б. пледира за невинност на подсъдимия и счита, че обвинението е недоказано излага подробни съображения в тази насока.

Подсъдимият М.П.К. счита, че е невинен и моли да бъде оправдан.

Съдът като прецени обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите П.Л.П., *** и *** и представените писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, намира за установено следното:

Тъжителят Г.Й.Г. и подсъдимият  М.П.К. ***. Подсъдимият М.К. се намирал в конфликт с Г.Г., тъй като частният тъжител  бил представител и пълномощник на сестра му по изпълнението на договор за аренда на земеделски земи.

На 19.06.2010г. тъжителят Г. се намирал пред дома си. В близост до него преминал подсъдимият К., който без повод и причина отправил към него думите „Хей педераст” , „Ще дойда да ти отрежа главата”, „Да ти еба майката”, след което подминал частният тъжител. Не отговорил на въпроса на свидетеля *** за проявеното обидно  отношение към Г.Г.. Тези думи били възприети още свидетелите П.Л.П. и ***.

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и представените  писмени доказателства по делото.

 В показанията си свидетелят П.Л.П. твърди, че  на 19.06.2010г. около 19ч. свидетелят *** бил в магазина му. След като го обслужил излезли пред магазина и видяли как подсъдимият  М.К. се насочил към намиращият се пред дома си Г.Г. с думите „Хей педераст”, „Ще ти отрежа главата”, „Да ти еба майката”, след което отминал, а тъжителят се отправил към магазина.  

 

 

От показанията на свидетеля *** се установява, че на 19.06.2010г. около 19ч. бил в магазина, собственост на свидетеля П.П., който се намирал в близост до къщата на тъжителя и след като си напазарувал  двамата  напуснали помещението. Видели подсъдимия, който минал покрай тях и се насочил към тъжителя Г. с обидните думи „ Хей педераст, ще дойда да ти отрежа главата, да ти еба майката”. Магазина се намира на около 30м. от дома на тъжителя и той имал възможността ясно да чуе изречените от посъдимия обидни думи. Възмутен от поведението на подсъдимия М.К. го попитал: „Защо псуваш човека?”

Изричането на обидните думи било възприето и от намиращата се наблизо свидетеля ***. От показанията й се установява, че около 19ч. същия ден свидетелката се намирала пред дома си, който е на разстояние около 20м. от дома на тъжителя Г. и чула подсъдимия М.К. да обижда същия с думите: „Хей педераст”, „Ще дойда да ти отрежа главата”, „Да ти еба майката”.

От обясненията на подсъдимия става ясно, че има  пререкания с тъжителя, относно отношения, свързани с  Договор за аренда на земеделска земя, получена от него като наследство, сключен между тъжителя Г.Г. като пълномощник на сестрата на подсъдимия и свидетеля *** като арендатор, от който подсъдимия не получавал полагащата му се рента. Твърди, че не е отправял обидни думи към тъжителя Г., а свидетелите ***, П.Л.П. и *** не е възможно поради разстоянието, на което се намират да възприемат изречени от него думи.

         Показанията на свидетелите П.Л.П., *** и *** са конкретни и не се  установяват противоречия мужду тях и изложената в тъжбата фактическа обстановка. Няма причина свидетелите да депозират лъжливи показания, тъй като за такива носят наказателна отговорност по чл.290, ал.1 НК, поради което съдът ги кредитира с доверие. За нито един от свидетелите не е налице установена по делото причина, поради която да депозира показания, с които да набеди в извършване на престъпление подсъдимия. Не са налице и установени близки отношения с частния тъжител, които да ги мотивират да затаят истината. 

Подсъдимият не отрича, че същият ден е срещнал тъжителя пред дома му, но отрича да е отправял към него обидните думи.

В обясненията на подсъдимия се констатират съществени противоричия с показанията на свидетелите. В съответствие с разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НПК, може да дава такива обяснения, каквито намери за нужно. Тяхната достоверност, следва да бъде проверена в светлината на останалите доказателствени средства. Именно поради обстоятелството, че съдът приема показанията на свидетелите за правилно установяващи фактическата обстановка при срещата между Г.Г. и М.К. и изречените от последния думи по отношение на частния тъжител, обясненията на подсъдимия не могат да бъдат приети за достоверни.

При така установеното от фактическа страна съдът счита, че с деянието си подсъдимият М.П.К. е осъществил престъпния състав на чл. 148, ал.1, т.1 във вр.с чл.146, ал.1 от НК.

         От обективна страна са налице  признаците на посочения престъпен състав. Налице е публично нанесена обида чрез отправяне на обидни думи „Хей педераст”, „Ще дойда да ти отрежа главата”, „Да ти еба майката” към тъжителя, в негово присъствие и в присъствието на П.Л.П., *** и ***, с която са накърнени неговите чест и достойнство.

         От субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2, пр.1 НК, т.е. подсъдимият е осъзнавал, че думите и действията му са унизителни за честта и достойнството на пострадалия и е целял те да бъдат възприети от него.

         Причини за извършване на деянието са ниското правно съзнание на подсъдимия  и незачиттане на нормите, регулиращи правата на човека.

         С оглед изложеното съдът счита, че подсъдимият М.П.К. следва да бъде признат за виновен за престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, за това, че на 19.06.2010г. в с. Горни Дъбник, обл. Плевен, е изрекъл унизителни за честта и достойнството думи „Педераст”, „Да ти еба майката” „Ще ти отрежа главата” на Г.Й.Г., като обидата е нанесена публично. За това престъпление се предвижда наказание глоба от 1000 до 3000лв. и обществено порицание.

Налице са  основанията по  чл.78а от НК, поради което съдът на основание чл.78а освобождава подсъдимия М.П.К. от наказателна отговорност за престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК и му налага административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000/хиляда/ лв.

Относно предявения граждански иск в размер на 2000лв. против подсъдимият М.П.К. на основание чл. 45 и чл.52 от ЗЗД и чл.84 от НПК следва да бъде уважен, като съдът осъди подсъдимия М.П.К. да заплати на Г.Й.Г. сумата от 600лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, в резултат на престъплението, предмет на обвинението, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 19.06.2010г. до окончателното изплащане.

         Този размер на наказанието съдът счита за справедлив, като взе предвид обстоятелствата, при които е нанесена обидата , в присъствието на три лица , съдържанието на обидните думи , както и възрастта на обидения Г.Г..

В останалата част до 2000лв. гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         При този изход на процеса на основание чл.189, ал.3 от НПК  направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. следва да бъдат заплатени на Г.Й.Г. от подсъдимия М.П.К. , както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50лв.

         С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                       

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: