Р Е Ш Е Н И Е     

                                       № ..................

                             гр. Плевен, 14.02.2011 г.

 

                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Плевенски районен съд, ­­ІІІ наказателен състав в публичното заседание на девети февруари две хиляди и единадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИЯ МИТЕВА

при секретар Б.М.   като разгледа докладваното от съдията МИТЕВА НАХ дело   2900  по описа за 2010  година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

       

В Плевенски Районен Съд е постъпила жалба   Й.М.Й. *** срещу Наказателно  постановление № 35-0000505/19.08.2010 г. на Началник ОО” КД – ДАИ” Плевен,   с което  на  Й. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози  е наложено наказание глоба в размер на 700 лева за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г.

         Недоволен  от наказателното постановление е останал   Й.,  който се явява лично и с процесуален представител адв. Спартански – АК - Плевен моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

         За ответната страна  РД “АА” - Плевен  редовно призовани    не   се представляват  и   не вземат   становище по жалбата. 

Явяват се актосъставителят   на констатираното нарушение – Д.Н.К. и свидетелят Д.П.Ц..

Съдът като взе предвид  събраните по делото доказателства  намира за установено следното: Жалбата е в рамките на преклузивния срок  по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.

 Видно от акт за установяване на административно нарушение 098473/09.08.2010 г. на 09.08.2010 г.  на главен път Русе София жалбоподателят като водач на товарен автомобил Шкода с рег. № ЕН 7841 АН и полуремарке с рег. ЕН 0785 ЕХ собственост на АД В. Левски извършва превоз на товари за собствена сметка, като водачът е без заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превоза.

Изложената   в акта фактическа обстановка   се подкрепя напълно от актосъставителя  Д.Н.К., който в хода на съдебното следствие преповтаря написаното в АУАН и НП.

В тази насока са и показанията на свидетелят на АУАН Д.П.Ц..

Съдът кредитира напълно показанията дадени в хода на съдебното следствие както на актосъставителя, така и на свидетеля като логични и непротиворечиви.

  В хода на съдебното следствие жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адв. Спартански представят Заповед  № 10006/09.08.2010 г.  на Управителя на “Мелница Левски – 2004” ООД – гр. Левски, с която е наредено на жалбоподателя Й.Й. ЕГН ********** да извърши транспорт на пшеница от с. Бръшляница и с. Тодорово до “Мелница Левски – 2004” ООД  на 09.08.2010 г. и навеждат доводи, че административно-наказващият орган неправилно е ангажирал наказателна отговорност по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП.

         При извършената цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното НП съдът констатира, че в производството по налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Видно от НП № 35-0000505 г. същото е издадено въз основа на АУАН № 098473 г. Съдът констатира, че в обстоятелствената част на АУАН  и НП е записано, че жалбоподателят извършва  превоз на товар за собствена сметка без заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превоза.

Съдът намира, че административно-наказващият орган неправилно е ангажирал наказателна отговорност на жалбоподателя по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП предвидена за водач на МПС, който няма заповед на ръководителя за чиято сметка се извършва превоза, тъй като безспорно такава заповед съществува и е представена като доказателство по делото, но в момента на проверката жалбоподателят не я е представил на контролните органи.

Съдът счита, че деянието  на жалбоподателя съответства на признаците на чл. 93, ал. 2 от ЗАП, т.е. “водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му се наказва с глоба до 50 лева.”

Съдът счита, че за да е законосъобразен един акт следва да е налице правно единство между текстовото изписване на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП и цифровата квалификация на нарушението.

Видно е, че изписването на нарушението в обстоятелствената част в АУАН и НП няма нищо общо с неговата цифровата квалификация, т.е. нарушени са императивните разпоредби на чл. 42 от ЗАНН – т. 4 и т. 5 – не е налице правно единство между тези обстоятелства.

Съдът приема, че именно това разминаване в изписването на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП и цифровата квалификация на нарушението за жалбоподателя това е било пречка за възможността ефективно да организира защитата си.

В този смисъл е и константната практика на ПлРС и ПлАС.

         В конкретния случай, предвид изложените по-горе доводи,  жалбоподателят  не е имал възможност да упражни  своите  права   свързани с възражения срещу НП и акта. По този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност в издаването на НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

С оглед изложеното по-горе съдът намира, че жалбата е основателна, а издаденото   НП  е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

         Предвид изразеното становище за допуснати по време на административно наказателното производство  съществени  нарушения на процесуалните правила  съдът счита, че не следва да се произнася по същество, тъй като е невъзможно да се провери правилността на преценката на доказателствата от страна  на административно-наказващия орган при условие, че съществува една начална опороченост на действията на  компетентните в административно наказателното производство органи.

          Водим от горното,съдът

                                                         Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯВА на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Наказателно  постановление № 35-0000505/19.08.2010 г. на Началник ОО” КД – ДАИ” Плевен,   с което  на  Й.М.Й. *** на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози  е наложено наказание глоба в размер на 700 лева за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г., като  НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Регионален административен съд – гр. Плевен.

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: