Р Е Ш Е Н И Е     

                                       № ..................

                            гр. Плевен, 23.02.2011 г.

 

                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Плевенски районен съд, ­­ІІІ наказателен състав в публичното заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИЯ МИТЕВА

при секретар Б.М.   като разгледа докладваното от съдията МИТЕВА НАХ дело   2826  по описа за 2010  година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

       

В Плевенски Районен Съд е постъпила жалба от С.Г.С. ЕГН ********** *** срещу Наказателно  постановление № 35-0000458/06.08.2010 г. на Н-к ОО “”КД-ДАИ” - Плевен, с което  на  С. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП е наложена глоба в размер на 700 лева за нарушение на чл. 18, т. 2 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 е наложена глоба в размер на 700 лева за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ.

         Недоволен  от наказателното постановление е останал   жалбоподателят С.,  който  се явява лично в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител адв. ***** моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

         За ответната страна  ОО “”КД-ДАИ” - Плевен редовно призовани    не   се представляват  и   не вземат   становище по жалбата. 

Явяват се актосъставителят   на констатираното нарушение – М.М.Х. и свидетелят Л.Ц.Б..

Съдът като взе предвид  събраните по делото доказателства  намира за установено следното: Жалбата е  подадена в рамките на преклузивния срок  по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.

         Разгледана по същество жалбата е основателна,  но не  поради изложените в нея съображения.

         При извършената цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното НП съдът констатира, че в производството по налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

         Видно от НП № 35-0000458 г. същото е издадено въз основа на АУАН № 098433 г. Съдът констатира, че в обстоятелствената част на АУАН  и НП е записано, че жалбоподателят извършва  превоз на товар за собствена сметка без документ за товара и без заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превоза. Административно-наказващият орган е приел, че е осъществен състава на нарушение по чл. 18, т. 2 от Наредба Н-8/27.06.2008 г. на МТ и нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба Н-8/27.06.2008 г. на МТ и е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП, според който “Водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовен лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му се наказва с глоба от 500 до 1500 лева”.

         По делото е представена Заповед № 8/22.07.2010 г. на управителя на фирма “Път инвест”ООД, от която безспорно се установява, че е имало издадена изискващата се от Наредба Н-8 на МТ заповед, но в момента на проверката същата не е представена от жалбоподателя, с което същият е нарушил задължението си по чл. 18, т. 4 от Наредба Н-8 на МТ. По делото е представен и пътен лист от дата 22.07.2010 г., както и товарителница за обществен автомобилен превоз в страната от 22.07.2010 г.

         Задължението по чл. 18, т. 2 и т. 4 от Наредба Н-8 на МТ представлява по своята същност задължение за носене на определени документи и съдът счита, че за носене на каквито и да е документи, изискуеми от ЗАП или подзаконовите нормативни актове по прилагането му санкционният текст е този по чл. 93, ал. 2 от ЗАП, която норма предвижда, че “водач на МПС, който извършва обществен превоз на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват по този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му се наказва с глоба до 50 лева”.

От гореизложеното съдът намира, че административно-наказващият орган неправилно е ангажирал наказателна отговорност на жалбоподателя по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП предвидена за водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовен лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от този закон или от подзаконовите нормативни актове.

Съдът намира, че деянието  на жалбоподателя съответства на признаците на чл. 93, ал. 2 от ЗАП, т.е. “Водач на МПС, който извършва обществен превоз на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват по този закон и подзаконовите нормативни актове.

Съдът счита, че за да е законосъобразен един акт следва да е налице правно единство между текстовото изписване на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП и цифровата квалификация на нарушението.

Видно е, че изписването на нарушението в обстоятелствената част в АУАН и НП няма нищо общо с неговата цифровата квалификация, т.е. нарушени са императивните разпоредби на чл. 42 от ЗАНН – т. 4 и т. 5 – не е налице правно единство между тези обстоятелства.

Съдът приема, че именно това разминаване в изписването на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП и цифровата квалификация на нарушението за жалбоподателя това е било пречка за възможността ефективно да организира защитата си.

В този смисъл е и константната практика на ПлРС и ПлАС.

         В конкретния случай, предвид изложените по-горе доводи,  жалбоподателят  не е имал възможност да упражни  своите  права   свързани с възражения срещу НП и акта. По този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност в издаването на НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

С оглед изложеното по-горе съдът намира, че жалбата е основателна, а издаденото   НП  е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

         Предвид изразеното становище за допуснати по време на административно наказателното производство  съществени  нарушения на процесуалните правила  съдът счита, че не следва да се произнася по същество, тъй като е невъзможно да се провери правилността на преценката на доказателствата от страна  на административно-наказващия орган при условие, че съществува една начална опороченост на действията на  компетентните в административно наказателното производство органи.

          Водим от горното,съдът

                                                         Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯВА на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Наказателно  постановление № 35-0000458/06.08.2010 г. на Н-к ОО “”КД-ДАИ” - Плевен, с което  на  С.Г.С. ЕГН ********** *** на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП е наложена глоба в размер на 700 лева за нарушение на чл. 18, т. 2 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 е наложена глоба в размер на 700 лева за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ, като  НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Регионален административен съд – гр. Плевен.

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: