р  е  ш  е  н  и  е

 

гр. Плевен, 25.02.2010 година.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми наказателен състав, в публичното заседание двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесета  година в състав:

                                                                  

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА

 

и при секретаря Д.Т.                   и в присъствието на Прокурора                                                         като разгледа докладваното от съдията              ЦОНЕВА         НАХдело № 2484 по описа за 2010 година, и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 6905-0124275 от 08.06.2010 година на ИД Директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Велико Търново,  с което на основание чл. 180 ал. 1 ЗДДС на Г.П.П. *** наложено административно наказание глоба в размер на 10 325,96 лева за извършено нарушение по чл.86 ал. 1 ЗДДС.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ редовно призован се представлява в съдебно заседание от адвокат ***, ПлАК. Последната навежда доводи за материална незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като след установяване на направеният пропуск от счетоводителя на доверителя и е започнато производство по чл. 126 ЗДДС, предвиждащ възможност за съответна поправка. Намира, че с формалното извършване на соченото нарушение не е засегнат по никакъв начин фиска на държавата, същото представлява маловажен случай.  Предвид тези аргументи адвокат Ботева моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление и алтернативно да измени наказателното постановление като съобрази разпоредбата на чл. 180 А ал. 4 ЗДДС като намали размера на наложената глоба.

 ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, се представлява в  съдебно заседание от юрисконсулт ***. Взема становище, че наказателното постановление е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да го потвърди изцяло. Намира възраженията на адвокат Ботева за неоснователни тъй като случая не се обхваща от изключението,предвидено в разпоредбата на чл. 180 а ал. 4 ЗДДС. Моли съда д постанови решение, с което да потвърди изцяло наказателното постановление.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят,   намира за установено следното:

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от приложената по делото в заверено ксерокс копие Заповед № ЗЦУ – 28 от 06.01.2010 година на изпълнителния Директор на НАП е, че директорите на съответните териториални дирекции  на НАП са овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения по чл. 86 във ЗДДС.

Жалбоподателя П. е регистриран като земеделски производител и е задължено лице по чл. 3 ЗДДС.

Въз основа на договор за счетоводно обслужване от 20.03.2008 година свидетелката *** се занимавала с цялостното счетоводство на жалбоподателя. Същата имала задълженията да получава съответни счетоводни документи от клиенти на жалбоподателя П., да ги осчетоводява, да начислява дължимите данъци, своевременно да съставя съответните справки, декларации, отчети и други, обезпечаващи функционирането на земеделския производител в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство.

В началото на месец март на 2010 година, във връзка с подаване на годишната данъчна декларация на П. за 2009 година, свидетелката *** пристъпила към уточняване на приходите му. При засичането в съответните дневници установила разлика, която се дължи на фактура, издадена на 01.12.2009 година, неотразена в дневниците за продажби за месец декември на 2009 година. Същата фактура била с данъчна основа  51 629, 80 лева и дължим ДДС  в размер на 10 325,96 лева.

Предвид констатираното, на 05.03.2010 година свидетелката *** депозирала в ТД на НАП Велико Търново офис Плевен уведомление по чл. 126 ал. 3 т. 1 ЗДДС, с което уведомила за извършена корекция в регистър по чл. 124 ал. 1 т. 2 ЗДДС – дневник за продажби като на ред 1 фактура № 0000000019/01.12.2009 година, издадена на “Октопод инвест холдинг” с данъчна основа  51 629, 80 лева и дължим ДДС 10 325,96 лева. Едновременно с това подала и декларация по чл. 125 ал. 1 ЗДДС за отчетен период 01.02.2010 – 28.02.2010 година, в която бил деклариран за внасяне дължим ДДС 10 325,96 лева по описаната по горе фактура от месец декември на 2009 година.

Въз основа резолюция № 1002607/09.03.2010 година на жалбоподателя била извършена ревизия от инспектори в ТД на НАП Велико Търново – офис Плевен.

В хода на ревизията било установено, че на 01.12.2009 година земеделският производител издал данъчна фактура № 0000000019/01.12.2009 година с данъчна основа  51 629, 80 лева и дължим ДДС 10 325,96 лева, която обаче не била отразена в дневниците за продажби на месец декември на 2009 година а в тези за месец февруари на 2010 година.С оглед на подаденото от счетоводител уведомление по чл. 124 ЗДДС  същият дължим данък добавена стойност бил начислен в месец февруари на 2010 година и внесен в бюджета ведно със следващите се лихви. Това обстоятелство било отчетено от инспекторите извършващи проверката на земеделския производител. Проверката прикрючила с протокол от 10.03.2010 година  и констатация, че данъчно задълженото лице няма изискуеми публични вземания.

Предвид констатацията, че издадената от земеделския производител данъчна фактура на 01.12.2009 година не била отразена в дневниците за продажби от същия месец, както и че следващият се ДДС не бил начислен в същия период, а в период месец февруари на 2010 година, на Георги П. бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 86 ЗДДС. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и връчен му по надлежния ред. Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на  10 325,96 лева, представляваща размер на неначисления по конкретната фактура данък добавена стойност.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства – Наказателно постановление № 6905-0124275 от 08.06.2010 година на ИД Директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Велико Търново; известие за доставяне от 14.07.2010 година; Акт за установяване на административно нарушение № 0124275 от 24.03.2010 година на инспектор по приходите в ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ – Плевен; копие от пълномощно на името на *** *** с упълномощител Г.П.П.,***; копие от приложение към протокол № 1001428 от 10.03.2010 година относно извършена проверка на Г.П.; копие от протокол № 1001428 от 10.03.2010 година; копие от уведомление от Г.П. до ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен с входящ № 3725 от 05.03.2010 година; Заповед № ЗЦУ – 28 от 06.01.2010 година на изпълнителния Директор на НАП.

В същата насока са и показанията на разпитаните свидетели -  Т.Т., Л.Ж. ***, както и тези на *** – счетоводител на земеделския производител.

При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е  ОСНОВАТЕЛНА.

 Несъмнено е, че представляваното от страна на жалбоподателя   дружество   е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС.  

Безспорни са и обстоятелствата, че на 01.12.2009 година е издадена данъчна фактура № 19/01.12.2009 година с данъчна основа 51 629,80 лева и дължим ДДС в размер на 10 325,96 лева, както и че същата фактура не е била отразена в дневниците за продажби на земеделския производител за месец декември на 2009 година, а в този за месец февруари на следващата година, в който е и начислен и следващият се данък добавена стойност.

Събраните по делото гласни и писмени доказателства установяват, че неотразяването на конкретната фактура в следващият се период се дължи на фактическа грешка, която впоследствие е отстранена от счетоводителя *** посредством подаване на уведомление по чл. 124 ЗДДС, следващият се ДДС е начислен и внесен в бюджета на държавата.

Формално констатираното от страна на служителите на ТД на НАП Велико Търново офис Плевен, деяние осъществява признаците от състав на нарушение по чл. 86 ал. 1 ЗДДС. Съгласно последната разпоредба Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; да включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и да посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Несъмнено в случая това не е сторено от задълженото лице, но същия пропуск е бил отстранен посредством един от законовите способи, посочени в разпоредбата на чл. 124 ЗДДС.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 /2007 година на ВКС предмет на преценка в настоящото производство е не само законосъобразността на наказателното постановление, но и неговата правилност и обоснованост, обуславящи се от правилната преценка на конкретната тежест на извършеното нарушение и степента на засягане от негова страна на установените  и защитени с конкретния закон обществени отношения. Съдът счита, че деянието, осъществено от страна на жалбоподателя макар и формално да осъществява признаците на посоченото нарушение с оглед на своята ниска степен на обществена опасност, причините довели до извършването му, липсата на настъпили каквито и да е вредни последици от деянието за фиска на държавата, това, че жалбоподателят не е системен нарушител определят същото като явно малозначително. В този смисъл съдът намира, че в случая наказващият орган е следвало да съобрази тези обстоятелства и да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН като не наказва нарушителят а го предупреди, че при повторно такова нарушение ще бъде санкциониран. Доказателствата по делото установяват по категоричен начин, че макар и в по – късен момент следващият се и дължим данък добавена стойност  в размер на 10 325,96 лева е начислен и внесен като след приключване на ревизията на регистрираното лице, същото няма установени непогасени публични задължения.

 При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита, че Наказателно постановление № 6905-0124275 от 08.06.2010 година на ИД Директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Велико Търново,  с което на основание чл. 180 ал. 1 ЗДДС на Г.П.П. *** наложено административно наказание глоба в размер на 10 325,96 лева за извършено нарушение по чл.86 ал. 1 ЗДДС е незаконосъобразно и необосновано. Същото е издадено от компетентен по материя , място и степен орган, но в разрез с процесуалния закон, поради което и следва да бъде отменено изцяло.

 Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

         

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 6905-0124275 от 08.06.2010 година на ИД Директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Велико Търново,  с което на основание чл. 180 ал. 1 ЗДДС на Г.П.П. *** наложено административно наказание глоба в размер на 10 325,96 лева за извършено нарушение по чл.86 ал. 1 ЗДДС.

 Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: