Р Е Ш Е Н И Е

 

                                       07.02.2011 г., гр. Плевен

 

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Плевенски районен съд, ­­ІІІ наказателен състав в публичното заседание двадесет и седми януари две хиляди и  десета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИЯ МИТЕВА

при секретаря Б.М.  като разгледа докладваното от съдията МИТЕВА АХ дело № 2119  по описа за 2010 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

В   Плевенски   Районен   Съд е   постъпила   жалба от В.К.Ц. ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № 3824/09.10.2009 г. на Началник Първо РУ на ОД на МВР - Плевен, с което  на  Ц. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6  от  ЗДвП   му е наложено административно наказание – глоба в размер на 250 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и на основание  Наредба І-139 са отнети 12 контролни точки за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

         За въззиваемата страна  ОД на МВР - Плевен    редовно призовани не се представляват и не вземат   становище по жалбата.

Явяват се  актосъставителят  на констатираното нарушение –  Ц.Н.Ц. и свидетелите Д.С.Т. и ***** Ц..

         В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и изложените в нея съображения и моли Наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,  поради което съдът счита, че същата е  допустима и  следва да бъде разгледана.

Съдът като взе предвид  събраните по делото доказателства  намира за установено следното:

Видно от акт №  3824/23.08.2009 г. на 23.08.2009 г. в 11.00 часа в гр. Плевен на ул. “Г. Кочев” жалбоподателят управлява лек автомобил “Ауди” ЕН 0201 ВН със скорост 111 км/ч в населено място при допустима 50 км/ч. Скоростта е измерена, фиксирана и заснето със система TFR1-М, радар ТР-4 № 520/07, клип № 4284.

Изложената   в акта фактическа обстановка   се подкрепя напълно от актосъставитетеля  Ц.Н.Ц., който в хода на съдебното следствие преповтаря написаното в АУАН и НП, като твърди, че жалбоподателят е заснет със системата за видеонаблюдение, за което по-късно в сградата на Второ РУ на МВР е съставен акт, след което актът е изпратен по пощата за дооформяне. Твърди, че първоначално в акта не са написани имената на нарушителя, а само текстовата част на нарушението, а имената са вписани в акта от мл. полицейския инспектор след извършване на проверка в информационната система за собственика на автомобила. Актосъставителят твърди, че на жалбоподателя се изпраща декларация, в която жалбоподателят да впише кой е управлявал автомобила.

В хода на съдебното следствие е разпитан и свидетелят ***** Ц. – баща на жалбоподателя, който твърди, че на въпросната дата той е управлявал процесния автомобил, а не синът му, но собственик на автомобила е синът му.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя по АУАН, които напълно кореспондират с констатациите по акта.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля ***** Ц..

Жалбоподателят оспорва фактическите обстоятелства изложени в Наказателното постановление, навежда доводи, че автомобилът засечен да се движи с превишена скорост не е управляван от него, като твърди, че не е попълвал декларация, в която да удостовери кой е управлявал автомобила. Тези негови твърдения се доказват и от представените писмени доказателства приложени към преписката на административно-наказващия орган, от които е видно, че действително на жалбоподателя не е дадена възможност да попълни декларация, в която да удостовери кой е управлявал автомобила.

Съдът счита, че при така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при провеждане на административно-наказателното производство, водещи до незаконосъобразността и отмяната на наказателното постановление.

С атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че в гр. Плевен управлява лек автомобил Ауди със скорост 111 км/ч при допустима 50 км/ч. Установената скорост е фиксирана със система TFR1-M с точен час, джи пи ес координати със снимка 4284. Констатациите на АНО относно това, че жалбоподателят на посочените дата и място е управлявал МПС не се потвърдиха от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Няма ангажирани доказателства, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил. В този смисъл не се доказва авторството на описаното в АУАН и НП нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. Снимковият материал от радарната установка не носи, че водач на процесния автомобил е жалбоподателят. Видно от събраните в хода на съдебното производство доказателства, обективирани в показанията на разпитания свидетел ***** Ц. на процесните време и място автомобилът не е управляван от жалбоподателя. Действително жалбоподателят е собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, но този факт не може да се приеме за доказателство, че именно жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение. Съгласно чл. 188 от ЗДвП собственикът на МПС се наказва с наказанието предвидено за извършеното от лицето, което е управлявало собственото му МПС, нарушение в случай, че не посочи на кого го е предоставил. Следователно, самото непосочване на кого е предоставено моторното превозно средство, с което е извършено съответното нарушение на правилата за движение, само по себе си представлява отделно нарушение, което следва да се квалифицира като нарушение на чл. 188, изречение второ от ЗДвП. За него следва да се наложи наказанието съответстващо на действително извършеното нарушение на ЗДвП от непосоченото от собственика лице, което фактически е управлявало МПС-то. Видно от съдържанието на НП обаче жалбоподателят е санкциониран за нещо съвсем различно – за това, че именно той се е движил със скорост над разрешената за населено място, като е управлявал горепосочения лек автомобил, т.е. за нарушение, което АНО не доказва, че е извършено от него.

Действително чл. 188 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Следователно, за да е приложима  хипотезата на чл. 188,  изр. 2, следва да е изпълнено горното условие. Освен това позоваването на тази хипотеза изисква това обстоятелство да бъде отразено в съставения акт и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Това изискване в случая не е налице. Чл. 188 от ЗДвП съдържа фактически състав, включващ освен извършване на нарушение и други два елемента – нарушението да е извършено с автомобил, собственост на лицето и същото да не е посочило на кого е предоставило управлението на моторното превозно средство. Наличието на всички, предвидени в тази правна норма предпоставки е основание за административнонаказателна отговорност, но нарушението следва да бъде констатирано и наложено в съответствие с изискванията на ЗАНН и при изпълнение на чл. 42 и чл. 57 от същия относно съдържанието на АУАН, респ. наказателното постановление. Жалбоподателят е наказан за това, че “е управлявал лек автомобил”. Липсата  на доказателства обаче, че именно той е бил водачът, оборва съставения АУАН относно самоличността на нарушителя. Ако актосъставителят и впоследствие наказващият орган, при съставяне на акта и при издаване на НП са имали пред вид извършено при условията на чл. 188 от ЗДвП нарушение, това е следвало да бъде отразено в акта и в последствие в наказателното постановление, с описание на нарушението съобразно тази разпоредба и с посочването й като нарушена норма.

Предвид изложеното съдът приема, че издаденото НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, поради което

                            Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Наказателно постановление № 3824/09.10.2009 г. на Началник Първо РУ на ОД на МВР - Плевен, с което  на  В.К.Ц. ЕГН ********** *** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6  от  ЗДвП   му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 250 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и на основание  Наредба І-139 са отнети 12 контролни точки за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от странитепред Регионален административен съд –град Плевен .

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: