М О Т И В И :

ПО ПРИСЪДА № 94 ОТ 23.02.2011 Г. ПО НОХД № 1758/2010 Г. ПО ОПИСА НА РС - ПЛЕВЕН

 

Срещу подсъдимия А.Ф.А. ***. Търново е повдигнато обвинение за това, че на 15.05.2004 г. в град Плевен, от района на междугарието Плевен – Гривица, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, след като се сговорили предварително с Г.К.Т. ***, Плевенска област и А.А.А. *** Търново и чрез използване на техническо средство – чук, се опитали да отнемат чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор:

 – 6 броя реброви подложки  на стойност 84,96 лева,

- 12 броя анкерни болтове на стойност 14,04 лева

- 12 броя стегателни комплекта на стойност 22,68 лв.,

 всичко вещина обща стойност 146,00 лв., от владението на **** без съгласието на представителния орган, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата не представлява маловажен случай и деянието е останало недовършено поради независещи от извършителите причини - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 2-ро и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Срещу подсъдимия А.А.А. ***. Търново е повдигнато обвинение за това, че на 15.05.2004 г. в град Плевен, от района на междугарието Плевен – Гривица, след като се сговорили предварително с Г.К.Т. ***, Плевенска област и А.Ф.А. ***. Търново и чрез използване на техническо средство – чук, се опитали да отнемат чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор:

- 6 броя реброви подложки  на стойност 84,96 лева;

- 12 броя анкерни болтове на стойност 14,04 лева;

- 12 броя стегателни комплекта на стойност 22,68 лв.;

всичко вещина обща стойност 146,00 лв., от владението на **** без съгласието на представителния орган, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата не представлява маловажен случай и деянието е останало недовършено поради независещи от извършителите причини – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 2-ро и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура - Плевен поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимите по текста посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и, че посоченото престъпление е извършено по начина описан в обвинителния акт. Развива подробни съображения в тази насока. Предлага подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъплението, като им се наложи наказание, а именно:

- по отношение на подсъдимия А.Ф.А. счита, че следва да се наложи наказание “Обществено порицание”.

- по отношение на подсъдимия А.А.А. счита, че следва да се наложи наказание три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено с три години изпитателен срок.

Съдът е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимите А.А. и А.А., при условията на чл.269, ал.3, т.1, т.2 и т.4, б. “а” от НПК, тъй като въпреки продължителното и щателно издирване, същите  не са били установени, нито пък е известно местоживеенето им в страната.

Установени бяха данни и за двамата подсъдими, че са напуснали пределите на Република България в посока Гърция, но не се установиха данни за адрес на пребиваването им там. Съдът прие, че отсъствието на подсъдимите при разглеждане на делото няма да препятства разкриването на обективната истина, както и че е недопустимо делото да е спряно дълго време, тъй като би се нарушил проведения в чл.22 от НПК принцип за разглеждане и решаване на делата в разумни срокове.

Тъй като подсъдимите А.Ф.А. и А. А. А. не са били намерени на посочените от тях адреси в Република България, същите са били привлечени  в качеството им на обвиняем на основание чл. 269 ал. 3 т. 1 от НПК, а  материалите по делото са били предявени на  назначения от  разследващия орган служебен защитник още на досъдебно производство.

Служебно назначения защитник на подсъдимите А.Ф.А. и А. А. А.  – адвокат Т.Г. *** сочи, че от събраните по делото доказателства, които кореспондират с приетата в обвинителния акт фактическа обстановка, обвинението се доказа по безспорен и несъмнен начин.

Естествено, защитникът изтъква наличието на смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимите А. и А., с които съдът се съобразява при постановяване на присъдата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК, намира за установено следното:

На 15.05.2004 г. подсъдимите се намирали в град Плевен. Тъй като имали нужда от парични средства подсъдимите Т., А. и А. се сговорил да извършат кражба на чужди движими вещи.

В изпълнение на предварително взетото и обмислено решение, тримата подсъдими отишли в град Плевен, в района на междугарието Плевен – Гривица, където имало складирани траверски, оставени без постоянен надзор. Траверсите били собственост на ПЕПЖИ град плевен /сега ЖП секция Плевен/, с директор свидетелят И.А.Я..

С предварително подготвено техническо средство – чук подсъдимите Т., А. и А. започнали да разбиват бетонните траверси, като подготвили за отнемане 6 броя реброви подложки, 12 броя анкерни болтове и 12 броя стегателни комплекта. В този момент тримата подсъдими били заловени на местопрестъплението то полицейските служители от Пръво РУП град плевен – свидетелите Г.С. Григорови Л.Ц.Ц.. Поради тази причина осъщественото от подсъдимите деяние останало на фаза на опита.

Полицейските служители задържали подсъдимите Т., А. и А. и подали сигнал за случая в РУ “Транспортна полиция” – град Горна Оряховица. На местопрестъплението пристигнала оперативно-следствена група, като дежурният дознател извършил оглед на местопроизшествието.

С протокол за доброволно предаване полицейският служител – свидетелят Л.Ц.Ц. предал на разследващия орган намерените в подсъдимите – 1 брой чук, както и вещите предмет на посегателството – 6 броя реброви подложки с комплектите към тях.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на вещите предмет на престъплението възлиза на 146.00 лева към дата на осъществяване на инкриминираното деяние.   

В подкрепа на така изложената фактическа обстановка са и прочетените и присъединени на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства по дознание № С-317/2004 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Плевен.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият А.Ф.А.. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 2-ро и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК от НК, като на 15.05.2004 г. в град Плевен, от района на междугарието Плевен – Гривица, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, след като се сговорили предварително с Г.К.Т. ***, Плевенска област и А.А.А. *** Търново и чрез използване на техническо средство – чук, се опитали да отнемат чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор:

 – 6 броя реброви подложки  на стойност 84,96 лева,

- 12 броя анкерни болтове на стойност 14,04 лева

- 12 броя стегателни комплекта на стойност 22,68 лв.,

 всичко вещина обща стойност 146,00 лв., от владението на **** без съгласието на представителния орган, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата не представлява маловажен случай и деянието е останало недовършено поради независещи от извършителите причини.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият А.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 2-ро и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, като на 15.05.2004 г. в град Плевен, от района на междугарието Плевен – Гривица, след като се сговорили предварително с Г.К.Т. ***, Плевенска област и А.Ф.А. ***. Търново и чрез използване на техническо средство – чук, се опитали да отнемат чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор:

- 6 броя реброви подложки  на стойност 84,96 лева;

- 12 броя анкерни болтове на стойност 14,04 лева;

- 12 броя стегателни комплекта на стойност 22,68 лв.;

всичко вещина обща стойност 146,00 лв., от владението на **** без съгласието на представителния орган, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата не представлява маловажен случай и деянието е останало недовършено поради независещи от извършителите причини.

От субективна страна подсъдимите са действали виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавали са обществено опасния характер на деянието, предвиждали са неговите обществено опасни последици и са искали настъпването на тези последици. 

Причини за извършване на престъплението от страна на подсъдимите А.А. и А.А. - незачитане на установения в страната правов ред, стремеж към облагодетелстване по неправомерен начин .

Съдът счита, че подсъдимите са били мотивирани да извършат кражба от възможността да си набавят парични средства, без за това да им се налага да полага обществено полезен труд или да извършва действия на разпореждане със свое имущество.

Налице са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин, призна подсъдимите А.А. и А.А. за виновни и ги осъди.

Приетата за установена фактическа обстановка се доказва от писмените доказателства по делото, свидетелските показания, от самопризнанията на подсъдимия А.А. от досъдебното производство и заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия А.Ф.А., като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита лошото процесуално поведение на подсъдимия, а именно неизпълнение на мярката за неотклонение и напускане пределите на Република България без разрешението на съда.

Като смекчаващо вината обстоятелство съдът прие направените самопризнания на досъдебното производство, младата му възраст, чистото му съдебно минало, към момента на извършване на деянието.

За извършеното от подсъдимия А.Ф.А.  престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 2-ро и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, е предвидено наказание лишаване от свобода до три години.

Определяйки вида и размера на наказанието, съдът взе предвид целите визирани в чл. 36 от НК, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наказанието се определи при приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” от НК и чл. 2 от НК, а именно, “Обществено порицание”, което да се изпълни чрез прочитането по местния радиовъзел, като намира, че така определеното по вид и размер наказание би превъзпитало подсъдимия да спазва законите и установеният в страната правен ред, а така също би въздействало възпитателно и предупредително по отношение на останалите членове на обществото.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия А.А.А., като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита лошото процесуално поведение на подсъдимия, а именно неизпълнение на мярката за неотклонение и напускане пределите на Република България без разрешението на съда, както и предишните му осъждания.

Като смекчаващо вината обстоятелство съдът прие тежкото  семейно и финансово положение.

За извършеното от подсъдимия А.А.А.  престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 2-ро и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, е предвидено наказание лишаване от свобода от една година до десет години.

По отношение на подсъдимия А.А.А. са налице предпоставки на чл. 66 от НК, като съдът счита, че за действителното му поправяне не е необходимо и наложително той реално да изтърпи  наложеното наказание, поради което, съдът му наложи наказание лишаване от свобода – слизайки под предвидения в закона минимум и налагайки най-ниското наказание лишаване от свобода в размер на 3 месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи така определеното наказание с три години изпитателен срок.

Съдът намира така наложеното наказание на подсъдимият А.А.А. за справедливо и, че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

При така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона съдът постанови своята осъдителна присъда.

                                

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: