М О Т И В И

 

към присъда по НОХД № 1675/2010 год. на РС- Плевен,

 

 

Срещу подсъдимият М.М.М.- роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, не работи, осъждан, ЕГН ********** било предявено обвинение за престъпление чл.195 ал.1 т.4 предл2 и т.5, вр. чл. 194 ал.1 от НК,за това, че на 26/27.01.2010 година  в гр. Славяново обл. Плевен,  след като предварително се сговорили с Г.А.И., Р.А.О., Е. Р.Ш. ***, / за които  наказателното  производство е приключило с постигане на споразумение/ чрез използването на технически  средства – 2 р.  Лопати,  отнели чужди движими вещи – 14 метра телефонен кабел тип МККБ 4х4х1.2+15х4х1.2 на стойност 252,00 лева и 14 м  телефонен кабел тип ТПП 300х2х0.5 на стойност 252,00 лева, всичко вещи на обща стойност 651,00 лева от владението на собственика БТК АД гр. Плевен без съгласието на  представителния орган на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвоят като кражбата не представлява  маловажен случай- деяние по чл.195 ал.1 т.4 предл.2 и т.5,вр.чл.194 ал.1 от НК.

            В съдебно заседание подсъдимият М.М.М., нередовно призован не се явява.Съдът е съобразил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се е установило, че подсъдимия М.М. се намира извън пределите на Р България, местоживеенето му не е известно и след щателно издирване не е установено, както и, че отсъствието на подсъдимия М. няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото  при наличието на предпоставките на чл.269, ал.3, т.4, б. «а» от НК,  и след като е изслушал становището на страните, е взел решение делото да се разгледа в отсъствието на подсъдимия М.М.М..

          Явява се вместо него  адв. Е.А. *** с пълномощно по делото. Излага доводи, че от доказателствата по делото се установило, че подзащитният му е извършил деянието за което е предаден на съд,което освен от събраните доказателства се подкрепя и от самопризнанията на подсъдимият, направени пред съдия по същото дело. Моли съда, да наложи на подзащитният му наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, в рамките на няколко месеца лишаване от свобода, като при условията на чл. 66 от НК   да бъдеотложено със съответния изпитателен  срок.

С протоколно определение № 990  от 15.12.2010 г. по НОХД №1675/2010 год. по описа на РС- Плевен, е било одобрено споразумение по силата на което Г.А.И., Р.А.О., Е. Р.Ш. са били признати за виновни както следва:

За извършеното престъпление наказанието за подсъдимия Г.А.И. е на основание чл.195, ал.1, т.4 предл.2, т.5 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК – лишаване от свобода за срок от 3 месеца при първоначален строг режим, което да изтърпи в Затвор.

За извършеното престъпление наказанието за подсъдимия Е.Р.Ш. е на основание чл.197, т.3, във вр. с чл.195, ал.1, т.4 предл.2 и т.5, във вр. с чл.194, ал1 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК ГО ОСЪЖДА на Пробация”, при следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес – гр. Славяново, ул. “Девети септември” № 42 – за срок от 1 година, която на основание чл.42б, ал.1 от НК да се изпълни чрез явяване и подписване пред пробационен служител в ОПС-Плевен два пъти седмично и по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година.

За извършеното престъпление наказанието за подсъдимия Р.А.О. е на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4 предл.2 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК – лишаване от свобода за срок от 6 месеца при първоначален строг режим, което да изтърпи в Затвор.

          Представителят на Районна прокуратура - Плевен в съдебно заседание поддържа обвинението срещу подсъдимия М. по чл.195 ал.1 т.4 предл 2 и т.5, вр. чл. 194 ал.1 от НК като излага доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявала описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Моли да бъде признат подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, като му бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, в размер на 1 година лишаване от свобода, което на основание чл. 66 ал.1 от НК бъде отложено със съответния изпитателен срок.

          От събраните на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства, от показанията на разпитаните свидетели: Д.К.Л., П.Т.  и приобщените на основание чл.281, ал.2,вр. ал.1, т.2 от НПК обяснения дадени пред съдия по ДП на Е.Ш., и на основание чл.281, ал.2,вр. ал.1, т.4 от НПК обяснения Р.О. и Г.И., от заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП съдебно оценителна експертиза, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.М.М. и свидетелите Г.А.И., Р.А.О. и Е. ***. Четиримата се познавали и поддържали приятелски отношения. На 26.01.2010 година вечерта подсъдимият М.,свидетелите И., О. и Ш. ***. Тъй като имали нужда от парични средства, се сговорили да си ги набавят, като извършат кражба на телефонен кабел от трасето, собственост на БТК АД град Плевен. В изпълнение на намеренията си, в тъмната част на денонощието, на 26/27.01.2010 година четиримата отишли в северозападната част на град Славяново, на ул."***. С предварително приготвени технически средства- два броя лопати, подсъдимият М.,заедно със свидетелите И., О. и Ш. направили изкоп на трасето, където минавал телефонният кабел. След това четиримата откопали 14 метра телефонен кабел тип МККБ 4x4x1.2+15x4x1.2 и 14 метра телефонен кабел тип ТПП 300x2x0.5. Отнетия кабел подсъдимият и свидетелите занесли в дома на М.М., като се уговорили на следващия ден да го обгорят и да го предадат на пункта за изкупуване на метални отпадъци в град Славяново. На 27.01.2010 година четиримата се събрали в дома на подсъдимият М.М.. Приготвили се да обгорят откраднатия кабел. В този момент пристигнал полицейски екип от РУП град Пордим, в състава на който бил и свидетелят Д.К.Л.. Полицейските служители заловили четиримата извършители, които направили пълни самопризнания и подробно обяснили начина и механизма на извършване на деянието.

С протокол за доброволно предаване подсъдимият М.М. предал на органите на полицията откраднатия кабел.

На мястото, от където била извършена кражбата, бил направен оглед от дежурния в РУП град Пордим разследващ полицай.

По случая е проведено досъдебно наказателно производство.

С оглед изясняване на обстоятелствата по случая, в качеството на свидетели са разпитани свидетели,назначена е съдебно- оценителна експертиза.От заключението на вещото лице е установено,че стойността на вещите предмет на престъплението-възлиза на 651.00 лева към датата на осъществяване на инкриминираното деяние.

          Съдът намира,че деянието не съставлява маловажен случай. Деянието се квалифицира като маловажен случай само когато по степен на обществена опасност и укоримост е по леко от обикновените случаи на престъпления от съответния вид. По ниската обществена опасност се определя от цялостната характеристика на деянието и дееца, а не само от паричната равностойност на предмета на кражбата. Вярно е, че в случая стойността на отнетите вещи е сравнително ниска, и че имуществените вреди са възстановени. Стойността на предмета на престъплението обаче не е единственият разграничителен критерий, нито пък установен от закона привилегирован признак. От значение са и други обстоятелства като важността на  отнетата вещ, дали е налице продължавано престъпление, дали престъплението е извършено при условията на повторност или опасен рецидив, способа и начина по които е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководил при извършване на престъплението и др. В настоящия случай, съдът преценявайки, голямата обществена опасност на деецът, обстоятеството, че е осъждан, обстоятествата при които е извършена кражбата, приема, че случаят не е маловажен.  

При така установената фактическа обстановка и с оглед събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е видно, че подсъдимият М. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна състава на престъпление по смисъла на чл.195, ал.1 т.4 предложение 2-ро и т.5  във вр. с чл.194, ал.1 от НК, като на 26/27.01.2010 година в град Славяново, Плевенска   област,  след   като   се   сговорили   предварително   с   Г.А.И., Р.А.О. и Е. Р.Ш. ***,  Плевенска  област,   чрез  използване   на технически средства- 2 броя лопати, отнели чужди движими вещи- 14 метра телефонен кабел тип МККБ 4x4x1.2+15x4x1.2 на стойност 399.00 лева и 14 метра телефонен кабел тип ТПП 300x2x0.5 на стойност 252.00 лева, всичко вещи на обща стойност 651.00 лева, от владението на собственика БТК АД град Плевен, без съгласието на представителния орган на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата не представлява маловажен случай.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината-пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.ІІ от НК. Подсъдимият М. е предвиждал, че с деянието си отнема чужди движими вещи от владението на другиго, без негово съгласие, съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че с деянието се увреждат обществените отношения гарантиращи правото на собственост и е искал именно настъпването на съставомерния резултат, като е имал и особена субективна цел- да присвои вещите, чрез установяване на свое владение. В същото време, като съставна част на общия умисъл, е налице и умисъл за съучастие под формата на предварителен сговор, като подсъдимият М. е предвиждал, че в деянието участват и Г.И., Р.О. и Е.Ш., целял е тяхното участие и е съзнавал общественоопасния характер и на тяхното поведение,извършено при общност на умисъла.

Подсъдимият М.М. по ДП се е признал за виновен и е дал подробни обяснения по реда на чл.222 от НПК пред съдия от Районен съд град Плевен.

Смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимият М. са направените самопризнания и оказаното съдействие на органите на разследването.

Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства по отношение на подсъдимият М. са високата обществена опасност на извършеното инкриминирано деяние и фактът, че същият е осъждан.

          Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от писмените и гласни доказателствата по делото.

Предвид на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го осъди.

Причини за извършване на престъплението се явяват стремежа към облагодетелстване по лесноосъществим и неправомерен начин, и трайно установените престъпни навици.       

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия М.М.М., съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства ниската стойност на вещите, които са отнети,самопризнанията на подсъдимият и обстоятелството, че е налице възстановяване на имуществените вреди от престъплението, поради което намери,че следва да определи наказанието му при приложение на чл.55, ал.1 т.1 от НК, и му наложи наказание  девет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66 ал.1 от НК отложи с три годишен изпитателен срок.

При тези данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК - да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия именно това наказание.

Съдът намира така наложеното наказание на подсъдимия М.М. за справедливо и, че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.     

                           

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: