МОТИВИ: Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение против Н.Й.М. *** това, че на 02.04.2005 година в село Горни Дъбник, Плевенска област, след като се сговорил предварително с Т.Д.Д., А.Г.К. /спрямо когото производството е приключило със споразумение/, М.Т.И. и С.В.А., чрез използване на МПС – лек автомобил ВАЗ 2101, отнел чужда движима вещ – 1 брой трикорпусен навесен плуг марка „Кварнелант” на стойност 3 978,75 лева от владението на „Ивинвест” ЕООД – Плевен, без съгласието на представителния орган на дружеството *** И. ***, с намерение противозаконно да я присвои – престъплние по чл. 195 ал. І т. 4 предложение І т. 5 във вр. с чл. 194 ал. І от НК .

Обвинението е и против Т.Д. *** за това, че на 02.04.2005 година в село Горни Дъбник, Плевенска област, при условията на повторност, след като се сговорил предварително с Н.Й.М., А.Г.К. /спрямо когото производството е приключило със споразумение/, М.Т.И. и С.В.А., чрез използване на МПС – лек автомобил ВАЗ 2101, отнел чужда движима вещ – 1 брой трикорпусен навесен плуг марка „Кварнелант” на стойност 3 978,75 лева от владението на „Ивинвест” ЕООД – Плевен, без съгласието на представителния орган на дружеството *** И. ***, с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 195 ал. І т. 4 предложение І т. 5 и 7 във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 28 ал. І от НК.

Внесеният обвинителен акт е и против М.Т.И. *** за това, че на 02.04.2005 година в село Горни Дъбник, Плевенска област, при условията на опасен рецидив, след като се сговорил предварително с Н.Й.М., А.Г.К. /спрямо когото производството е приключило със споразумение/, Т.Д.Д. и С.В.А., чрез използване на МПС – лек автомобил ВАЗ 2101, отнел чужда движима вещ – 1 брой трикорпусен навесен плуг марка „Кварнелант” на стойност 3 978,75 лева от владението на „Ивинвест” ЕООД – Плевен, без съгласието на представителния орган на дружеството *** И. ***, с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 196 ал. І т. 2 във вр. с чл. 195 ал. І т. 4 предложение І т. 5 във вр. с чл. 29 ал. І букви А и Б от НК.

Обвинението е и против С.В.А. *** това, че на 02.04.2005 година в село Горни Дъбник, Плевенска област, при условията на опасен рецидив, след като се сговорил предварително с Н.Й.М., А.Г.К. /спрямо когото производството е приключило със споразумение/, Т.Д.Д. и М.Т.И., чрез използване на МПС – лек автомобил ВАЗ 2101, отнел чужда движима вещ – 1 брой трикорпусен навесен плуг марка „Кварнелант” на стойност 3 978,75 лева от владението на „Ивинвест” ЕООД – Плевен, без съгласието на представителния орган на дружеството *** И. ***, с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 196 ал. І т. 2 във вр. с чл. 195 ал. І т. 4 предложение І т. 5 във вр. с чл. 29 ал. І букви А и Б от НК.

Четиримата подсъдими дават обяснения по така повдигнатото им обвинение.

Подсъдимия С.А. признава вината си. Представлява се от адвокат ПЛ.В., ПлАК.

Подсъдимият Н.М. не се признава за виновен. Твърди, че участието му в случилото се изчерпва до помощта, която оказал на С.А. да сваля процесния плуг от ремаркето, което било собственост на свидетеля ***. Моли да бъде оправдан. Подсъдимият М. също се представлява от адвокат ПЛ.В., ПлАК.

Подсъдимите М.И. и Т.Д. не се признават за виновни. Твърдят, че тръгнали единствено, за да помогнат на подсъдимия С.А., който казал, че плуга от село Горни Дъбник трябва да закара на свой приятел. Помогнали за товаренето на плуга и оставянето му пред някакъв стопански двор в град Долни Дъбник, след което се прибрали по домовете си. Молят да бъдат оправдани. Подсъдимите Д. и И. се представляват от защитник – адвокат Л.Г., ПлАК.

          Представителят на РП - Плевен подържа изцяло така повдигнатото против четиримата подсъдими обвинение за престъпление по чл. 195 ал. 1 НК, при условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал. 1 НК за Д. и при условията на чл. 29 НК за подсъдимите А. и И.. Счита, че същото е установено по несъмнен начин въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Пледира за постановяване на осъдителна присъда като предлага на съда да определи и наложи на   от подсъдимите наказание в рамките на предвиденото в закона за всяко деяние със съответната правна квалификация. За подсъдимия М., представителя на обвинението предлага наказание като вид лишаване от свобода към средата, което да се изтърпи ефективно при строг режим; за подсъдимите Д. и И. се предлага наказание около минимума, за С.В.А. при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК.  Представителят на РП- плевен предлага да бъдат приведени в изпълнение и предишните, постановено спрямо подсъдимите М. и  Т.Д. условни присъди, в чиито изпитателен срок е извършено и настоящото деяние.

          Адвокат В., в качеството си на защитник на Н.М. моли съда да постанови присъда, с която да признае подзащитния и за невинен. Счита, че събраните по делото доказателства не обосновават извод за участието на М. в инкриминираното деяние.  Алтернативно моли съда, ако намери обвинението за доказано да определи и наложи наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК.

По отношение на подсъдимия А. адвокат В. моли съда да произнесе присъда и да наложи наказание под предвидения в закона минимум за конкретното престъпление.

          Защитникът на подсъдимите М.И. и Т.Д. – адвокат Г. пледира за оправдателна присъда. Счита, че така внесеното обвинение се крепи на доказателства, които не подкрепят по несъмнен начин обвинителната теза. Счита, че не са налице доказателства, обосноваващи наличието на престъпен пряк умисъл у подзащитните му за извършването на кражба. Моли съда да постанови присъда, с която да ги признае за невинни.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното:

          Подсъдимия Н.Й.М. e роден на *** ***, живущ ***, ***, български гражданин, без образование, женен, не работи, осъждан, ЕГН **********

          Подсъдимия Т.Д.Д. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, без образование, не женен, не работи, осъждан, ЕГН **********

          Подсъдимия М.Т.И. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, без образование, не женен, не работи, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимия С.В.А. е роден на *** ***, живущ ***, ***, български гражданин, без образование, не женен, не работи, осъждан, ЕГН **********.

          Подсъдимите М.И. и Т.Д. са роднини. И двамата живеят в град Тръстеник. Към месец април на 2005 година подсъдимият Т.Д. разполагал с лек автомобил – “Жигула” бяла на цвят, собственост на майка му – Сийка ИВ.а. Същият автомобил ползвал и подсъдимия Т.Д.. Автомобилът бил оборудван с теглич за ремарке.

          Свидетелят  също живее в град Тръстеник. По същото време се занимавал с изкупуване на прасета и разполагал с ремарке за лек автомобил.

          На 02.04.2005 година подсъдимият С.А. посетил дома на подсъдимия М.И. ***. Казал му, че трябва да намерят кола с ремарке, за да вземат един плуг. По това време А. ходел по селата по търговия и знаел къде какво има. М.И. се съгласил.

          Подсъдимите А. и М.И. отишли в дома на Т.Д. и му поискали колата, за да я оборудват с ремарке. Т.Д. предоставил автомобила. След това подсъдимите И. и А. отишли до дома на . Помолили го да им услужи с ремаркето си за един, два часа да превозят нещо. *** се съгласил. След като ремонтирал ремаркето им го предоставил с уговорката да го върнат след няколко часа.

           В късния следобед на 02.04.2005 година, с автомобила и закаченото ремарке, от град Тръстеник тръгнали  подсъдимите Т.Д., М.И., С.В.А. и свидетелят А.К.. Шофирал подсъдимия М.И..*** където спрели на една от улиците и взели подсъдимия Н.М., когото всички познавали като ***. На мястото на шофьора седнал подсъдимия С.А. *** Дъбник, за да вземат плуга, набелязан от А.. Последният ги уведомил, че дори има и пазар за него  и щели да спечелят  известна парична сума.

          Четиримата подсъдими и свидетеля К. *** Дъбник в момент когато вече се свечерявало. Преди центъра на населеното място, подсъдимия А. завил в една от уличките вдясно. Там, на тротоара пред една от къщите имало плуг, червен на цвят, надигнат на около 50 сантиметра. След като прекарал автомобила с ремаркето достатъчно близо до тротоара, подсъдимият А. наредил на останалите четири лица да се подредят в различните краища на плуга и да го бутнат в ремаркето. По този начин натоварили плуга в ремаркето, след което се отправили към град Долни Дъбник  където А. казал, че трябва да го оставят.

          Известно време, след като подсъдимите и свидетеля К. си тръгнали, майката на свидетеля  *** *** - собственик на плуга, му се обадила по телефона и го уведомила за извършената кражба. Заедно със свидетеля *** – негов брат, тръгнали незабавно от град Плевен към град Долни Дъбник и започнали да търсят плуга из района. Около 22:00 – 23:00 часа, движейки се по черен път, водещ до с. Горни Дъбник, свидетеля  *** се разминал с лек автомобил, возещ плуг в ремарке. Свидетелят *** ясно видял, че в автомобила има повече от две лица, видял плуга, натоварен отзад, направило му впечатление, че веднага след разминаването им същият автомобил угасил фаровете си. Свидетелите *** *** и *** сигнализирали органите на полицията за извършената кражба на плуга.

          Късно през нощта на 02.04.2005 година, четиримата подсъдими и свидетеля К. *** Дъбник. Спрели на празно селище, находящо се в края на града, в посока към град Искър. На същата поляна имало и друга стопанска техника. Подсъдимите свалили плуга от ремаркето, завили го с бризент, който намерили на място.  Оставили и плуга и ремаркето на мястото и тръгнали обратно към град Тръстеник. Пътьом оставили С.А. и Н.М. ***, останалите се прибрали в град Тръстеник.

          Сутринта, на 04.04.2005 година свидетелят  тръгнал към село Дисевица, за да търси подсъдимия А. и да го пита за ремаркето си. Срещнал него и подсъдимия Н.М. ***. Подсъдимия А. казал на ***, че ремаркето му е в град Долни Дъбник и го завел на мястото. *** закачил ремаркето си и си тръгнал.

Плуга – собственост на свидетеля *** била забелязана на площадката след техниката на *** И. първо от свидетеля  В. М., който работел за същия като тракторист. Направило му впечатление, че плуга не е техен, не става за използваните от тях трактори и някой го бил докарал през нощта. Свидетеля М. уведомил началниците си, които след като разбрали, че плуга не е техен сигнализирали органите на полицията.

 Плуга, собственост на *** *** бил установен от органите на полицията на поляната пред дома на свидетеля *** И.. Извършен  е оглед. Върху носеща тръба и носеща греда на плуга били открити  и иззети за криминалистическо изследване седем броя дактилоскопни следи. На следващият ден плуга бил прибран от своя собственик свидетеля *** ***.

Намерените на местопрестъплението седем броя дактилоскопни следи били подложени на криминалистическо изследване. Резултатът от същото установил, че и шест от тях са годни за идентификация.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства посредством разпита на свидетелите *** ***, ***, , *** И. и А.К.. Всички те кореспондират с показанията на свидетелите В. М.  и ИВ.Р.– присъствали по време на огледа като поемни лица, с тези на свидетеля М.Ц., извършил фактическото изземване на дактилоскопните следи от вещта – предмет на престъпление. Показанията на изброените свидетели кореспондират изцяло и с писмените доказателства по делото, а именно протокол за извършен оглед на местопрестъпление от 03.04.2005 година и придружаващият го фотоалбум, протокол за отговорно пазене от 03.04.2005 година. За установяване именно на така възприетата от съда фактическа обстановка допринасят и обясненията на подсъдимите С.А., М.И. и Т.Д.. Горните доказателствени средства в своята съвкупност последователно и непротиворечиво установяват, времето и мястото на извършване на престъплението, авторството на същото в лицето на четиримата подсъдими и свидетеля К./ за когото производството е приключило със споразумение/, механизма на извършване на престъплението. Всички, събрани въз основа на горните доказателствени средства множество косвени доказателства водят на единствения и несъмнен извод за авторството на деянието именно в лицето на четиримата подсъдими.

          За формирането на същия извод способства и заключението по дактилоскопната експертиза. Заключението по същата установява, че същите съвпадат с пръстовите и дланни отпечатъци както следва: длан на дясна ръка на подсъдимия Т.Д., безименен пръст на дясна ръка на подсъдимия Н.М., среден пръст на дясна ръка на А.К. и длан на дясна ръка на подсъдимия М.Т.И..

По делото е назначена и извършена съдебно – оценителна експертиза. Заключението по същата, изслушано в съдебно заседание установява, че общата стойност на предмета на престъплението възлиза на  3 978,75  лева. 

          При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие, че така внесеното против четиримата подсъдими обвинение е доказано по несъмнен начин.

          Единствено като защитна теза, неподкрепяща се и опровергаваща се от останалите доказателства по делото, съдът възприе твърдението на подсъдимия Н.М., че не бил участвал в извършване на инкриминираното деяние и че намерените върху плуга негови отпечатъци били оставени по времето когато в компанията на С.А. отишъл в Долни Дъбник и бутнал плуга от ремаркето на ***, за да може последният да си го вземе. В противовес на тези твърдения на подсъдимия са обясненията на подсъдимите М.И. и Т.Д., както и показанията на свидетеля А.К.. И тримата са категорични, че Н.М. – ***  присъствал  и бил с всички тях когато предната нощ отишли в Горни Дъбник и натоварили плуга в ремаркето на . Той пък на свой ред също опровергава обясненията на подсъдимия М. като установява, че когато бил заведен в Долни Дъбник ремаркето му било празно, закачил го на автомобила си и си тръгнал. Това обстоятелство опровергава по категоричен начин версията на подсъдимия М. за това как са попаднали неговите пръстови отпечатъци върху процесния плуг.

          Показанията на свидетеля *** опровергават и твърденията на подсъдимия М., че бил видял подсъдимите М.И. и Т.Д., в компанията на К. едва сутринта на 03.04.2005 година когато отишъл да помогне на С.А. да освободят ремаркето на ***. Последният е категоричен, че въпросната сутрин, на мястото  откъдето закачил ремаркето си не е виждал нито И., нито Т.Д.. Съдът даде вяра на показанията на този свидетел и ги възприе като достоверни и безпристрастни предвид липсата на данни за каквато и да е заинтересованост на същия от изхода на делото.

          В подкрепа  на фактите, излагани в обясненията на подсъдимия Н.М. са единствено обясненията на подсъдимия С.А.. В тази им част съдът ги възприе като недостоверни и пристрастни предвид установените в хода на делото близки отношения помежду им. Подсъдимият М. е съпруг на сестра на подсъдимия А., което предопределя и пряката му заинтересованост от изхода на делото.

          Като защитна теза съдът възприе и твърденията на подсъдимите М.И. и Т.Д., че не знаели че вършат кражба. Данните по делото сочат, че познанството им с подсъдимия А. датира отдавна. Същите знаят, че А. ***, не и в село Горни Дъбник; това, че се занимава с поправка и препродаване на автомобили, не и на селскостопанска техника. Тези факти, съдържащи се в обясненията именно на двамата подсъдими, съпоставени с  времето и мястото на което били помолени да отидат и обясненията на А., опровергават категорично тяхната теза за липса на престъпен умисъл в действията им.

          Предвид изложеното съдът намери, че с поведението си четиримата подсъдими осъществили както от обективна, така и от субективна страна признаците от състав на престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 предложение първо и т 5 НК, представляващо за подсъдимия Д. “ повторно” по смисъла на чл. 28 ал. 1 НК и “ опасен рецидив” за подсъдимите М.И., С.А. с оглед на предишните им осъждания.

От обективна страна - 02.04.2005 година в село Горни Дъбник, Плевенска област, след като се сговорил предварително помежду си и с А.Г.К. /спрямо когото производството е приключило със споразумение/, М.Т.И., С.В.А., Н.Й.М.  и Т.Д., чрез използване на МПС – лек автомобил ВАЗ 2101, отнели чужда движима вещ – 1 брой трикорпусен навесен плуг марка „Кварнелант” на стойност 3 978,75 лева от владението на „Ивинвест” ЕООД – Плевен, без съгласието на представителния орган на дружеството в лицето на *** И. ***.

          От субективна страна деянието е извършено при наличието на ясни представи в съзнанието на всеки от подсъдимите за обществената опасност на извършваното и неговият резултат като искали настъпването на тези неблагоприятни последици, т. е при наличието на интелектуалните и волеви признаци на прекият умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 НК и на съставомерното, но отстоящо извън вината намерение отнетите вещи да се своят.

Ето защо съдът призна подсъдимия  Н.М. за иновен в извършване на престъпление по  чл. 195 ал.І т 4. 5   НК във вр. чл. 194 ал. 1 НК, Т.Д. за виновен ви извършване на престъпление по във по  чл. 195 ал.І т 4. 5,7   НК във вр. чл. 194 ал. 1 НК, вр. чл. 28 ал.1 НК за Д. и престъпление по чл. 196 ал. І т. 2 във вр. с чл. 195 ал. І т. 4,5 и  във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 29 ал. І буква Б от НК за  М.И. и С.В.А..

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на всеки от подсъдимите съдът взе предвид както смекчаващите отговорността им обстоятелства – доброто им процесуално поведение, причината за извършване на престъплението, конкретната степен на обществена опасност на извършеното и на субектите на престъпление, обстоятелството, че щетите от престъплението са възстановени изцяло чрез връщането на вещта във владението на неговия собственик,  както и оттегчаващите я такива –  желанието им за облагодетелстване по неправомерен начин и незачитането на установения в страната правов ред и факта на предишните им осъждания.   

Преценявайки горните обстоятелства, в процеса на индивидуализация на наказанието съдът намери, че на всеки от подсъдимите следва да бъде определено и наложено наказание в рамките на предвиденото от закона при конкретната правна квалификация на обвиненията, но при наличието на многобройни смекчаващи отговорността им обстоятелства.

Ето защо съдът определи и наложи на подсъдимите С.В.А. и М.Т.И. на основание чл. 196 ал. І т. 2 във вр. с чл. 195 ал. І т. 4 предложение І т. 5 във вр. с чл. 29 ал. І букви А и Б от НК във вр. с чл. 55 ал. І т. 1 от НК по ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор.

Що се отнася до наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите Н.М. и Т.Д. съдът съобрази  конкретната лична степен на обществена опасност на всеки от сях, както и степента на участие на същите в извършване на никриминираното деяние. Преценявайки тези обстоятелства съдът определи и наложи на  М. наказание основание чл. 195 ал. І т. 4 предложение І т. 5 във вр. с чл. 194 ал. І от НК във вр. с чл. 55 ал. І т. 1 от НК го ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор.

При този изход на делото съдът намери, че са налице основания по чл. 68 ал. І от НК по отношение на постановена спрямо М. предишна условна присъда по НОХД № 685 от 2003 година по описа на същия съд. С последната на М. е определено и наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок. Присъдата влязла в сила на 15.03.2004 година. Несъмнено е, че деянието предмет на настоящото дело е извършено в рамките на така определенията на М. изпитателен срок. Ето защо съдът приведе в изпълнение присъда на Плевенски районен съд по НОХД № 685 от 2003 година по описа на същия съд, с която на Н.М. е наложено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което се търпи отделно при първоначален строг режим в затвор.

 Съдът определи и наложи на подсъдимия Т.Д. наказание на основание чл. 195 ал. І т. 4 предложение І т. 5 и 7 във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 28 ал. І от НК във вр. с чл. 55 ал. І т. 1 от НК ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор.

С присъда на Плевенски районен съд, постановена по НОХД № 2771/2002 година по описа на същия съд на Т.Д. е наложено наказание една година лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок. Присъдата влязла в сила на 18.10.2004 година. Деянието, предмет на настоящото обвинение е извършено на 02.04.2005 година, т. е в рамките на изпитателния срок по предишната условна присъда. Ето защо и на основание чл. 68 ал. І от НК съдът приведе в изпълнение присъда на Плевенски районен съд по НОХД № 2171 от 2002 година по описа на същия съд, с която на Т.Д. е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което се търпи отделно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор.

При този изход на делото СЪДЪТ, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК  осъди подсъдимия М. да заплати сумата от 25 лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещо лице в полза на Плевенски районен съд.

При този изход на делото СЪДЪТ, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК  осъди Д. да заплати сумата от 25 лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещо лице в полза на Плевенски районен съд.

При този изход на делото СЪДЪТ, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК  осъди подсъдимия И. да заплати сумата от 25 лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещо лице в полза на Плевенски районен съд.

При този изход на делото СЪДЪТ, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК  осъди подсъдимия А. да заплати сумата от 25 лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещо лице в полза на Плевенски районен съд.

          При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: