МОТИВИ към присъда № 77/21.02.2011 год., постановена по н.о.х.д. № 435/2011 год. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти наказателен състав.

 

Плевенска районна прокуратура е внесла обвинителен срещу Х.Х.Х. *** това, че на 29.09.2009 година в гр. Плевен се съвъкупил с ненавършилата 14 годишна възраст – малолетната С.М.П. с ЕГН ********** *** – престъпление по чл. 151, ал. І от НК.   

 В съдебно заседание на 21.02.2011 год. на подсъдимия Х.Х.Х. съдът е разяснил възможността да се приложи диференцираната процедура за приключване на наказателното производство, а именно съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция, предвидена в глава 27 от НПК. Подсъдимият изрично е заявил в горепосоченото съдебно заседание, че е запознат с разяснената му възможност и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл. 371, т.2 от НПК. Заявил е че се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Предвид горното съдът е приложил диференцираната процедура, заложена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК и на основание чл. 372, ал.4 от НПК е констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните доказателства в хода на досъдебното производство, приобщил ги е като годен доказателствен материал и с протоколно определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от направеното самопризнание и от доказателствата, които са събрани в хода на досъдебното производство и го подкрепят.

  В съдебно заседание представителят на Плевенска районна прокуратура поддържа обвинението, като сочи, че с оглед събраните доказателства подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 151, ал. І от НК. Представителят на обвинението взема становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като при индивидуализацията на наказанието предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 от НК, като бъдат съобразени обстоятелствата, че пострадалата е на възраст близка до 14 години, както и че подсъдимият и пострадалата са били близки и са изпитвали взаимни чувства.  Предлага а съда да наложи на подсъдимия Х.Х.Х. наказание около 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо заведение – затвор.

В съдебно заседание на 01.11.2010 год. пострадалата от престъплението С.М.П. е редовно призована, явява се лично и със своята майка и законен представител – *** Съдът е разяснил на *** в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете правото и да се конституира като частен обвинител и/или граждански ищец по НОХД 435/2011 год. по описа на Плевенски районен съд.  Преди откриване на съдебното следствие по делото Марияна Н.П. категорично е заявила, че не желае да бъде конституирана като частен обвинител и/или граждански ищец и не желае да предявява граждански иск срещу подсъдимия.

              В хода на съдебното производство подсъдимият Х.Х.Х. е редовно призован, явява се лично и със защитника си – адв. Н. И. от ПлАК, който в хода на съдебните прения заявява, че подзащитният му се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и признава изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК. Моли съда да му наложи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно лишаване от свобода в размер около 6 месеца лишаване от свобода.   

              Подсъдимият Х.Х.Х. в хода на съдебното следствие е заявил, че е запознат с повдигнатото му обвинение и се признава за виновен, че е извършил престъплението по чл. 151, ал. І от НК. В хода на съдебните прения отново посочва, че се признава за виновен и поддържа казаното от защитника си. В последната си дума подсъдимият изразява съжаление към извършеното деяние.

              Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна :

              Подсъдимият Х.Х.Х. роден на *** ***, живее в с. Буковлък, Плевенска област, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.

             На 29.09.2009 година вечерта свидетелката *** Н.П. изпратила малолетната си дъщеря – навършилата 14 годишна възраст С.М.П. с ЕГН ********** *** до близкия магазин, за да купи хляб. На ул. „Г. Кочев” последната срещнала подсъдимия Х., който по това време пребивавал в гр. Плевен. Двамата се познавали добре, тъй като подсъдимият бил приятел с по-големия брат на С. и често ходел в дома и. Подсъдимият и С.П. провели разговор, при който Х. заявил желанието си да станат „гаджета” и интимни приятели. С.П. отдавна го харесвала и се съгласила. Същата вечер двамата ходили в района на кооперативния пазар в гр. Плевен, където пили кафе и пушили цигари. От предишните си контакти с по-големия брат на С. подсъдимият Х. знаел действителната и възраст. Въпреки това в разговор между подсъдимия и С.П. последната му споделила, че е  на 13 години. Въпреки това двамата се скрили в храсти до кръстовище с кръгово движение, водещо към кв. „Сторгозия” в гр. Плевен и подсъдимият Х.Х.Х. двукратно осъществил полов контакт с ненавършилата 14 годишна възраст С.П.. От там двамата отишли в дома на Т.Т.Г. ***, която била леля на подсъдимия Х.Х. ***. Т.Г. се поинтересувала за причината поради която С. е там и я попитали дали родителите и знаят за това. С.П. отговорила, че с Х.Х. са гаджета, че иска да се омъжи за него и майка и знае, че няма да се прибира у дома си. Същата вечер подсъдимият издебнали момент, в който Т.Г. готвела на двора и  отново осъществил полов акт с ненавършилата 14 годишна възраст С.П.. После вечеряли, а С. останала да спи в дома на Т.Г.. На следващият ден *** Н.П. се притеснила за отсъствието на дъщеря си и я потърсила. Информирала се, че същата е забелязана в района на кооперативния пазар в компанията на подсъдимия Х.Х.Х.. Отишла до дома на последния, но след като не я открила там подала сигнал в І-во РУП-Плевен. След като С.П. се прибрала в дома си разказала на майка си за случилото се.   

         По случая е проведено досъдебно производство.

         Наказателното производство по НОХД № 435/2011 год. по описа на Плевенски районен съд е приключило при условията на диференцираната процедура „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”. Горепосочената процедура има за основна задача да обезпечи приключването на наказателното производство в т.нар. „разумен срок”. Този принцип е залегнал в разпоредбата на чл. 22 от НПК. Освен това целта е да бъдат намалени до минимум разходите за процеса. Като предвидения съдебен контрол създава гаранции използването на специалните правила да не доведе до накърняване на принципа за разкриване на обективната истина относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

              В конкретния случай наказателното производство е приключило при условията на диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимият е направил самопризнание и е заявил, че признава фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да не събира доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на чл. 372, ал.4 от НПК на подсъдимия Х.. Извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия и дали тези доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. След като е констатирал, че доказателствата са събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказващи самопризнанието на подсъдимия, като ги е прочел в съдебно заседание на основание чл. 372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия Х.Х.Х., събраните в хода на досъдебното производство и приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

              Предвид горното съдът приема, че описаната по-горе фактическа обстановка, отразена и в обстоятелствената част на обвинителния акт е доказана с оглед изискването на чл. 373, ал.3 от НПК въз основа на  самопризнанието на подсъдимия и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по делото, а именно: протокол за разпит на свидетелката Т.Т.Г., протокол за разпит на свидетелката М.Н.П., протокол за разпит на свидетелката С.М.П., протокол за разпит на свидетелката *** Х.Т., служебна бележка от 28.01.2011 год., издадена от Катедра „СМД” при МУ-Плевен,  справка за съдимост на подсъдимия Х.Х.Х., издадена от БС при Плевенски районен съд, характеристична справка. 

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият Х.Х.Х. е осъществил състава на престъплението по чл. 151, ал. І от НК, както от обективна, така и от субективна страна.

 От обективна страна: на 29.09.2009 година в гр. Плевен се съвъкупил с ненавършилата 14 годишна възраст – малолетната С.М.П. с ЕГН ********** ***. От субективна страна подсъдимият е осъществил престъпното деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК, тъй като е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал настъпването на тези последици.  

Несъмнено е, че с оглед на извършеното престъпление, деецът следва да понесе съответната наказателна отговорност и подлежи на наказание, извършеното от него деяние.

При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази отегчаващото вината обстоятелство – предишните осъждания, които не са оказали необходимия поправителен ефект, както и смекчаващите такива – изразеното съжаление към извършеното, обстоятелството, че подсъдимата е на възраст близка до пределната, установена от законодателя (на 13 години) и критичното отношение към извършеното. След като съобрази правило на чл. 2, ал. ІІ от НК и действащите към момента на извършване на деянието – 29.09.2009 год. разпоредби на чл. 373, ал. ІІ от НПК и чл. 58а от НК определи и наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55, ал. І, т.1 от НК, а именна шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, което да се изтърпи в затворническо заведение – затвор.  Съдът намери, че този по вид и размер наказание е адекватно на извършеното престъпление и ще способства за постигане целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК.

На основание чл. 59, ал. І от НК съдът зачете времето от 28.01.2011 година до влизане в сила на настоящата присъда, през което подсъдимият Х. *** Х. е бил с мярка на неотклонение „задържане под стража”.

  

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: