МОТИВИ по НОХД № 294/2011 год. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти наказателен състав.

Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимите: 1.) Е. *** 2.) И.П.И. *** това, че на  неустановени дни през месец август 2010 г. в с. Беглеж, обл. Плевен, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор помежду си в немаловажен случай, като за подсъдимия И.П.И. и при условията на повторност чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнели чужди движими вещи: 2 бр. Захранващи кабели ШКПЛ-2х2,5 на обща стойност 6 лева, захранващ кабел за ютия ШКПЛ-2х1,5 на стойност 2 лева, захранващ кабел ПВ-А 2х1 за радиоточка на стойност 1 лев, 2 броя чугунени плочи за готварска печка на дърва на обща стойност 18 лева, 2 броя плочи за електрически котлон 1000W на обща стойност 12 лева, голямо менгеме на стойност 48 лева, малко менгеме на стойност 24 лева, 20 броя гаечни ключове на обща стойност 20 лева, 5 броя шлосерски клещи на обща стойност 15 лева, 10 броя шлосерски чукове на обща стойност 30 лева, 6 броя земеделски коси за трева на обща стойност 48 лева, 5 броя големи мотики на обща стойност 30 лева, 7 броя малки мотики на обща стойност 14 лева, 6 броя брадви среден размер на обща стойност 30 лева, 5 броя прави лопати на обща стойност 25 лева, 5 броя обикновени мотики на обща стойност 25 лева, 3 броя търнокопи/кирки/ на обща стойност 27 лева, 2 броя свредели среден размер на обща стойност 10 лева, 2 броя строителни колички на обща стойност 72 лева, наковалня среден размер на стойност 24 лева, машина за пълнене на наденица на стойност 48 лева, 30 метра захранващ кабел тип ШВПС 3х4+2,5 на стойност 108 лева, 20 метра кабел тип ПВО 2х2,5 на стойност 36 лева, трансформатор от телевизор Опера на стойност 3 лева и 4 броя монофазни електродвигатели 2,2кw на обща стойност 504 лева или всичко вещи на обща стойност 1 180 лева от владението на собствениците Д. *** Р. и Р.Д.С., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпления по чл. 195 ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК за подсъдимия Е.И.Й. и по чл. 195 ал. 1 т. 3, 5 и 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1, вр. с чл. 28 ал. 1 от НК за подсъдимия И.П.И..*** подържа повдигнатите срещу подсъдимите обвинения. Взема становище, че обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин, като моли съда при определяне на наказанията да съобрази обстоятелството, че съдебното производство пред настоящата инстанция е проведено по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Предлага на подсъдимия И.И. да бъде определено и наложено наказание при условията на чл. 58а от НК, което да бъде изтърпяно ефективно, а на подсъдимия Е.Й. да бъде определено и наложено наказание при условията на чл. 55, ал. І, т. 1 от НК, чието изтърпяване на осн. чл. 66, ал. І от НК да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.  Взема становище, че предявеният граждански иск е основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде уважен в претендирания размер.

Назначеният служебен защитник на подсъдимите Е.И.Й. и И.П. - адв. Р. *** от ПлАК пледира за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подзащитните и, като съдът им определи наказания към минимума, а по отношение на подсъдимия Е.Й. да бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал. І от НК. 

До откриване на съдебното следствие по делото е предявен и приет за съвместно разглеждане в настоящото производство граждански иск с право основание чл. 45 от ЗЗД от Д. *** Р. и Р.Д.С. против подсъдимите Е.И.Й. и И.П.И. за сумата от 1 180,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.09.2010 год. до окончателното изплащане на сумата.

Гражданските ищци Д. *** Р. и Р.Д.С. молят съда да уважи исковата им претенция в претендирания размер.

 Подсъдимите реализираха правата си, произтичащи от разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК. Същите се признаха за виновни в извършване на престъпленията, за които им е повдигнато обвинение, като признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти. Поддържат изразеното от назначения им служебен защитник становище. При осигуреното им от съдъ право на последна дума подсъдимият Й. моли съда да му наложи условно наказание, а подсъдимият И. моли съда да наложи наказание под минималния размер, установен в санкционната разпоредба. 

 Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимите Е.И.Й. и И.П.И. *** поддържат приятелски отношения. Двамата подсъдими не реализират трудови доходи и перманентно изпитват недостиг на парични средства. В началото на месец август 2010 година подсъдимият И. предложил на подсъдимия Й. да извършат кражба от къща, находяща се в с. Беглеж, Плевенска област, ул. „*** собственост на свидетелките Р.С. и Д.Р. ***, за която знаели, че е необитаема. Родсъдимият Й. се съгласил. В изпълнение на престъпното си намерение двамата подсъдими в три неустановени по делото дни през месец август 2010 година проникнали в имота, като разбили входната врата на къщата и две вътрешни врати, свалили стъклото от прозореца на работилницата, намираща се в дворното място на имота и разбили вратата и. От помещенията взели следните вещи, които поставили в предварително приготвени чували: 2 бр. Захранващи кабели ШКПЛ-2х2,5 на обща стойност 6 лева, захранващ кабел за ютия ШКПЛ-2х1,5 на стойност 2 лева, захранващ кабел ПВ-А 2х1 за радиоточка на стойност 1 лев, 2 броя чугунени плочи за готварска печка на дърва на обща стойност 18 лева, 2 броя плочи за електрически котлон 1000W на обща стойност 12 лева, голямо менгеме на стойност 48 лева, малко менгеме на стойност 24 лева, 20 броя гаечни ключове на обща стойност 20 лева, 5 броя шлосерски клещи на обща стойност 15 лева, 10 броя шлосерски чукове на обща стойност 30 лева, 6 броя земеделски коси за трева на обща стойност 48 лева, 5 броя големи мотики на обща стойност 30 лева, 7 броя малки мотики на обща стойност 14 лева, 6 броя брадви среден размер на обща стойност 30 лева, 5 броя прави лопати на обща стойност 25 лева, 5 броя обикновени мотики на обща стойност 25 лева, 3 броя търнокопи/кирки/ на обща стойност 27 лева, 2 броя свредели среден размер на обща стойност 10 лева, 2 броя строителни колички на обща стойност 72 лева, наковалня среден размер на стойност 24 лева, машина за пълнене на наденица на стойност 48 лева, 30 метра захранващ кабел тип ШВПС 3х4+2,5 на стойност 108 лева, 20 метра кабел тип ПВО 2х2,5 на стойност 36 лева, трансформатор от телевизор Опера на стойност 3 лева и 4 броя монофазни електродвигатели 2,2кw на обща стойност 504 лева или всичко вещи на обща стойност 1 180 лева. Скрили чувалите с вещите на различни места в селото. На 30.08.2010 год. подсъдимият Й. помолил свидетеля Е.Б. да закара с управлявания от него автомобил желязо до пункт за изкупуване на черни и цветни метали, находящ се в с. Брестовец, Плевенска област, стопанисван от „Деси-75” ЕООД – гр. Плевен с управител Д.К.. Обяснил му желязото е негова собственост и иска да го предаде, тъй като не му е нужно. Завел го до къща в с. Беглеж, Плевенска област, до която се намирали чували с отнетите вещи.  Натоворил ги в автомобила на Б. и последният го откарал до пункта в с. Брестовец, където подсъдимият Й. предал вещите на свидетелката Десслава К., за което била съставена покупко-изплащателна сметка № 1182/30.08.2010 година. В последната било отразено, че подсъдимият Й. е предал 171 кг. желязо и 3 кг. мед, за което му била изплатена сумата от 86,68 лв. Подсъдимият Й. заплатил на св. Б. сумата от 18,00 лв. за извършената услуга. Впоследствие подсъдимият Й. предоставил част от останалата сума на подсъдимия И., като двамата се разпоредили с паричните средства в свой собствен интерес. На следващия ден подсъдимият Й. помолил свидетеля К.А. да закара желязо, за което обяснил, че е негова собственост до пункта за изкупуване на черни и цветни метали в с. Брестовец, Плевенска област.  Завел го до черен път в селото и от храстите и тревата до пътя извадил скрити чували с отнети от имота на свидетелките С. и Р.. Докато товарел вещите, свидетелят А. видял, че между тях има менгеме, месомелачка, винкели и други железа. След като пристигнали в пункта подсъдимият Й. представил личната си карта и предал железните вещите за сумата от 57,93 лв., което обстоятелство било отразено в покупко-разплащателна ведомост № 1192/31.08.2010 година. Подсъдимият Й. заплатил на свидетеля А. сумата от 20,00 лв. за извършената услуга, а останалите парични средства поделил с подсъдимия И., като всеки изразходвал съответната сума за задоволяване на свои лични потребности. На 30.09.2010 година свидетелката Р.С. при посещение на имота си в с. беглеж, Плевенска област констатирала извършената кражба и подала сигнал до Началника на ІІ-ро РУП-Плевен.  

По повод горното е образувано и проведено досадебно производство.

В хода на проведеното досъдебно производство е назначена и изготвена съдебна оценителна експертиза, като съгласно заключението по същата стойността на отнетите вещи към момента на  извършване на деянието е както следва: 2 бр. Захранващи кабели ШКПЛ-2х2,5 на обща стойност 6 лева, захранващ кабел за ютия ШКПЛ-2х1,5 на стойност 2 лева, захранващ кабел ПВ-А 2х1 за радиоточка на стойност 1 лев, 2 броя чугунени плочи за готварска печка на дърва на обща стойност 18 лева, 2 броя плочи за електрически котлон 1000W на обща стойност 12 лева, голямо менгеме на стойност 48 лева, малко менгеме на стойност 24 лева, 20 броя гаечни ключове на обща стойност 20 лева, 5 броя шлосерски клещи на обща стойност 15 лева, 10 броя шлосерски чукове на обща стойност 30 лева, 6 броя земеделски коси за трева на обща стойност 48 лева, 5 броя големи мотики на обща стойност 30 лева, 7 броя малки мотики на обща стойност 14 лева, 6 броя брадви среден размер на обща стойност 30 лева, 5 броя прави лопати на обща стойност 25 лева, 5 броя обикновени мотики на обща стойност 25 лева, 3 броя търнокопи/кирки/ на обща стойност 27 лева, 2 броя свредели среден размер на обща стойност 10 лева, 2 броя строителни колички на обща стойност 72 лева, наковалня среден размер на стойност 24 лева, машина за пълнене на наденица на стойност 48 лева, 30 метра захранващ кабел тип ШВПС 3х4+2,5 на стойност 108 лева, 20 метра кабел тип ПВО 2х2,5 на стойност 36 лева, трансформатор от телевизор Опера на стойност 3 лева и 4 броя монофазни електродвигатели 2,2кw на обща стойност 504 лева или всичко вещи на обща стойност 1 180 лева.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана, след като прецени и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно - показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза, протокол за доброволно предаване, разписка, справки за съдимост на подсъдимите. Депозираните от подсъдимите самопризнания в хода на съдебното следствие се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, изброени по-горе.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Настоящият съдебен състав счита, че фактите, твърдяни от обвинението, са доказани по безспорен и категоричен начин. Приетите от обвинението фактически положения се потвърждават от събраните в хода на досъдебното производство и от събраните и проверени на съдебно следствие доказателства.

 По несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на разследването и проверени на съдебно следствие доказателства се установява, че подсъдимият Е.И.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, визиран в текста на чл. чл. 195 ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК , а подсъдимия И.П.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 3, 5 и 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1, вр. с чл. 28 ал. 1 от НК. От обективна страна на  неустановени дни през месец август 2010 г. в с. Беглеж, обл. Плевен, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор помежду си в немаловажен случай, като за подсъдимия И.П.И. и при условията на повторност чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнели чужди движими вещи: 2 бр. Захранващи кабели ШКПЛ-2х2,5 на обща стойност 6 лева, захранващ кабел за ютия ШКПЛ-2х1,5 на стойност 2 лева, захранващ кабел ПВ-А 2х1 за радиоточка на стойност 1 лев, 2 броя чугунени плочи за готварска печка на дърва на обща стойност 18 лева, 2 броя плочи за електрически котлон 1000W на обща стойност 12 лева, голямо менгеме на стойност 48 лева, малко менгеме на стойност 24 лева, 20 броя гаечни ключове на обща стойност 20 лева, 5 броя шлосерски клещи на обща стойност 15 лева, 10 броя шлосерски чукове на обща стойност 30 лева, 6 броя земеделски коси за трева на обща стойност 48 лева, 5 броя големи мотики на обща стойност 30 лева, 7 броя малки мотики на обща стойност 14 лева, 6 броя брадви среден размер на обща стойност 30 лева, 5 броя прави лопати на обща стойност 25 лева, 5 броя обикновени мотики на обща стойност 25 лева, 3 броя търнокопи/кирки/ на обща стойност 27 лева, 2 броя свредели среден размер на обща стойност 10 лева, 2 броя строителни колички на обща стойност 72 лева, наковалня среден размер на стойност 24 лева, машина за пълнене на наденица на стойност 48 лева, 30 метра захранващ кабел тип ШВПС 3х4+2,5 на стойност 108 лева, 20 метра кабел тип ПВО 2х2,5 на стойност 36 лева, трансформатор от телевизор Опера на стойност 3 лева и 4 броя монофазни електродвигатели 2,2кw на обща стойност 504 лева или всичко вещи на обща стойност 1 180 лева от владението на собствениците Д. *** Р. и Р.Д.С., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.

По отношение на подсъдимия И.П.И. е налице съставомерният признак повторност, тъй като същият е извършил деянието, след като е извършил деянието, след като с определение по НОХД № 1080/2010 год. по описа на РС-Плевен, влязло в сила на 31.05.2010 год. съдът е одобрил споразумение, с което е определил и наложил на същия наказание щест месеца лишаване от свобода, като е отложил изтъпването му на осн. чл. 66, ал. І от НК с тригодишен изпитателен срок за престъпление по чл. 195, ал. І, т. 4 и т. 5 вр. с чл. 194, ал. І вр. с чл. 26, ал. І от НК извършено на неустановен ден през месец октомври 2009 година.

      От субективна страна - подсъдимите са действували при форма на вина - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК. Съзнавали са обществената опасност на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са искали настъпването им.

       Общността на умисъла при съставните престъпления, каквато е "кражбата", е субективният обединяващ признак, като съставомерността на деянието по отношение на всеки от дейците се обуславя от извършването на отделен елемент на изпълнителната дейност. Подсъдимите са съзнавали, че при осъществяване на своята проява участвуват в изпълнението на престъплението и са допускали, че от така съчетаната дейност ще се осъществяват посочените по-горе обективни признаци на престъпните състави. Качеството на всеки отделен съучастник се определя от ролята, която всеки изпълнява - в конкретния случай - съучастие под формата на съизвършителство. Всеки един от подсъдимите поотделно има обективен принос към осъществяване на престъплението. Това е така, защото всеки от тях е осъзнавал резултата от действията на съучастника си.

     ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЯТА:

     При определяне на наказанието на подсъдимия Е.И.Й. съдът съобрази обстоятелството, че настоящото съдебно производство е проведено по реда на глава ХVІІ от НПК,  поради което счете, че същото следва да бъде определено при условията на чл. 58а, ал. ІV вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

     За деянието по чл. 195 ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една година до десет години. След като взе предвид отегчаващото вината обстоятелство – сравнително високата степен на обществена опасност на деянието и смекчаващите такива – чистото съдебно минало на подсъдимия, доброто му процесуално поведение и степента му на участие в извършеното престъпление намери, че и най-лекото предвидено наказание в сънкционната разпоредба би се оказало несъразмерно тежко. Поради изложените съображения съдът наложи на подсъдимия Е.И.Й. наказание на основание чл. 195 ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, във вр. с чл. 58а ал. 4 вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, а именно шест месеца лишаване от свобода. След като намери, че наказанието би способствало за постигане на установените в чл. 36 от НК цели и без да бъде изтърпяно ефективно и на осн. чл. 66, ал. І от НК отложи изтърпяването му с тригодишен изпитателен срок.

         За деянието по чл. 195 ал. 1 т. 3, 5 и 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1, вр. с чл. 28 ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание от една до десет години лишаване от свобода. След като прецени обществената опасност на деянието и дееца в конкретния случай, обстоятелството, че съдебното производство е разгледано по реда на глава ХVІІ-ма от НПК, съдът намери, че на подсъдимия И.П.И. следва да бъде определено и наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. І от НК. След преценка на отегчаващите вината обстоятелства – сравнително високата степен на обществена опасност на деянието и предишните осъждания, които не са оказали необходимото поправително въздействие и смекчаващите такива – доброто процесуално поведение на подсъдимия и изразеното критично отношение към извършеното съдът намери, че наказание лишаване от свобода в размер на една година, един месец и петнадесет дни е адекватно на извършеното нарушение и би изпълнило целите на чл. 36 от НК. След редуциране на наказанието съобразно правилото на чл. 58а, ал. І от НК съдът наложи на подсъдимия И. *** И. наказание в размер на девет месеца лишаване от свобода, като съобразно установените в чл. 60 и чл. 61 от ЗИНЗС ЗИНЗС правила постанови същото да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим в затворническо заведение затвор.

          След като съобрази, че подсъдимият И. *** И. е извършил престъплението в изпитателния срок на наказанието по НОХД №1080/2010 год. по описа на РС-Плевен и на основание чл. 68, ал. І от НК приведе в изпълнение наложеното му по посоченото НОХД наказание, а именно шест месеца лишаване от свобода, като постанови същото да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо заведение – затвор съгласно чл. 60 и чл. 61 от ЗИНЗС.

            Съдът намери, че така наложените на подсъдимите наказания са достатъчни за постигане целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

Предявеният от Д. *** Р. и Р.Д.С. *** против подсъдимите Е.И.Й. и И.П.И. граждански иск за сумата от 1 180,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.09.2010 год. до окончателното изплащане на сумата намира правното си основание в чл. 45 от ЗЗД. За ангажиране отговорността за непозволено увреждане следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1.противоправност на деянието, 2. вина, 3. вреда и 4. причинна връзка между противоправното деяние и вредите. В настоящото наказателно производство подсъдимите са признати за виновни по повдигнатото обвинение, от инкриминарното деяние на гражданските ищци са причинени имуществени вреди в размер на 1 180,00 лв., които не са възстановени. С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният граждански иск е основателен и доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло. Предвид изложеното съдът осъди подсъдимите Е.И.Й. и И.П.И. да заплатят на Д. *** Р. и Р.Д.С. *** сумата от 1 180,00 лв., представляваща обезщетение за причинените от инкриминираното деяние имуществени щети, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.09.2010 год. до окончателното и изплащане.

            На основание чл. 189, ал. ІІІ от НК, съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати съответната част от направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 52,50 лв. за всеки от тях, от които 20,00 лв. по сметка на ОД на МВР-Плевен и 32,50 лв. по сметка на РС-Плевен.

           По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: