М  О  Т  И  В  И 

 

          по НОХД № 118/2011г. по описа на Плевенски РС :

 

 

Обвинението е против  Й.М.Й. ***, затова че за периода от месец юни 2010 г. до месец декември 2010 г. в гр.Плевен като осъден с влязло в сила решение №1838/2004г. по описа на РС-Плевен по гр. д. № 2690/2004г. да издържа свой низходящ – дъщеря си ***, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - седем месечни вноски общо в размер на 3500 лв. - престъпление по чл.183,ал.І от НК.

         Представителят на РП - Плевен  предлага да бъде съобразена разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК предвид обстоятелството,че подсъдимия Й.М.Й.  е изпълнил алиментното си задължение преди постановяване на  първоинстанционния съдебен  акт съобразно показанията на св.Т.А..

В съдебно   заседание  подсъдимия Й.М.Й. не се явява,като спрямо него производството е протекло при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.”а” от НПК.

         Защитникът на подсъдимия адв.П.Е. от ПлАК моли съда да бъде постановена оправдателна присъда като се позовава на уговорката за годишно разплащане на издръжката постигната между бившата съпруга и подзащитния му.Подчертава извършените разплащания и липсата на доказателства относно обективната и субективна страна на деянието.

 

         В наказателното производство няма предявен гр.иск  и конституиран гр.ищец и частен обвинител.

 

         Съдът като съобрази становището н а страните  и събраните по делото    гласни и  писмени доказателства намира за установено следното:

 

         Подсъдимият Й.М.Й. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, женен, с висше образование, работи, неосъждан, ЕГН **********.

 

         С решение №1838/13.10.2004г. РС-Плевен е прекратил на основание чл.100 от СК сключения граждански брак между подсъдимия Й.М.Й. и Т. *** И. (А.) като било одобрено постигнатото между страните споразумение във връзка с плащане на дължима месечна издръжка за непълнолетното дете *** ***. Решението е окончателно и влязло в сила на същата дата.

         Детето *** е било с постоянен адрес адреса на свидетелката Т.А. където било и местоизпълнението на задължението за издръжка по смисъла на чл.68 б.А от ЗЗД.

         Подсъдимият Й.М.Й. и свидетелката Т.А. поради влошени лични отношения не поддържали близък контакт помежду си. Уговорката между тях била дължимата месечна издръжка да бъде изплащана веднъж в годината с оглед на естеството на работата на подсъдимия – помощник - капитан на кораб за далечно плаване и принципното му съгласие да плаща издръжка с оглед привързаността му към детето в размер на надвишаваш обичайния.

         На 27.02.2009г. подсъдимият превел по сметка на свидетелката Т.А. сумата от 1500 евро, на 30 март 2009г. същият превел сумата от 1000 евро, а на 01.04.2010 и  13.10.2010г. съответно сумите от 300 и 250 евро.Давал и неустановени суми на ръка за детето.

         Във връзка със закъсняло плащане свидетелката Т.А. подала на 14.09.2010г. в РП-Плевен сигнал в който посочила, че от влизане в сила на решението по бракоразводното дело – 13.10.2004г. до момента на подаване на жалбата подсъдимият съзнателно не изпълнявал задължението си за издръжка.

         По повод горното било образувано дознание № 2293/2010г. по описа на РП-Плевен.

         Съгласно разпоредбата по чл.303, ал.2 от НПК съдът признава подсъдимият за виновен тогава когато обвинението повдигнато спрямо него е доказано по несъмнен начин. Изискуемата категоричност на обвинителната теза преценена на база събраните доказателства в конкретният случай не е налице. Видно от показанията на свидетелката Т.А. същата посочва при разпита си дължимия размер на месечната издръжка като  е фиксирала период от пасивност за длъжника от юни 2010 г. до декември 2010г. без да може да посочи периодичността на преводите, техният размер и периода към който са относими. Последното създава неяснота относно хронологията на изпълнение на алиментното задължение от страна на подсъдимия Й. доколкото такава възможност за изчисление се е оказала и непосилна за вещото лице Т.И. по назначената съдебно-икономическа експертиза. Видно от заключението на ВЛ И. дължимия размер на издръжката за периода 01.01.2009г. -месец декември, 2010г. е в размер на 12 000 лв., като съобразно приложените по делото платежни документи за извършени преводи в Райфайзенбанк – клон Бургас преведената сума за издръжка е 3050 евро изчислени в левова равностойност от 5965.28лв. Експертизата е работила на база приобщените писмени доказателства като е отчела противоречията в показанията на свидетелката Т. А. и твърденията за преводи в размер който не е могъл да бъде определен включително и по период. В тази връзка ВЛ е стигнало до извода, че не е възможно да установи категорично какъв е точният размер на задължението за издръжка доколкото липсват в тази насока категорични доказателства, както и при съобразяване на уговорката между страните да бъде извършено плащането авансово т.е. за бъдещ период. Заключението на Т.И. е обективно и не е оспорено от страните и като компетентно се цени от съда.

При съобразяване на горното съдът намира, че от една страна липсва яснота относно дължимият размер на издръжката поради липса на водената надлежна документация и отчетност, а от друга поради уговорката за плащане на дължимите суми авансово при това веднъж годишно. Авансовото плащане на издръжката благоприятства кредитора, но не може да бъде въздигнато в неизпълнение на задължението на подсъдимия да плаща издръжка в случай, че не го спази.Такава уговорка няма и в одобрената от съда спогодба. Съгласно разпоредбата на чл. 183 от НПК субектния  състав следва да изпълни свое текущо задължение в минималния размер от две вноски, като не може да бъде санкциониран за поетият и неспазен ангажимент за авансово изпълнение на задължението издръжка на низходящ. Така по делото липсват доказателства които да установят каква е дължимата издръжка за ***, за какъв период се отнася и в какъв размер (в случай,че има частично плащане), което препятства произнасянето на съда с осъдителен съдебен акт.Следва да се маркира, че показанията на свидетелката Т.А. не могат да бъдат приемани напълно безкритично особено и на фона на съдържателната страна на подадения от нея сигнал на 14.01.2010г. за неизпълнение на задълженията издръжка от подсъдимия, считано от датата на постановяване на съдебният акт – 13.10.2004г. Отсъствието на подсъдимия Й.М.Й. допълнително е ограничило попълването на делото с доказателства преценено на база упражненото процесуално право да не участва лично в процеса.

Горното обуславя извода на съда, че липсват доказателства които да обосноват от обективна страна вмененото престъпно деяние, а изводимо от него да подкрепят субективната страна на деянието приета също за доказана от държавното обвинение. За яснота следва да се посочи, че поемането на задължение за издръжка в по-висок от обичайния размер не изключва принципно субективната страна по чл.183 от НК като отсъствието на длъжника извън пределите на страната не е пречка съобразно съвременните форми за разплащане която да осуети изпълнение на дължимата издръжка. Ето защо съдът призна подсъдимият Й.Й. за невинен в това, че  за периода от месец юни 2010г. до месец декември 2010г. в гр.Плевен, като осъден с влязло в сила решение №1838/2004г. по описа на РС-Плевен по гр. д. № 2690/2004г., да издържа свой низходящ – дъщеря си ***, съзнателно не  е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – седем месечни вноски общо в размер на 3500 лв., поради което на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

 

         При този изход на делото съдът възложи на основание чл.190, ал.1 от НПК направените деловодни разноски в размер на 50,00 лв. за сметка на държавата.

        

         По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                              

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: