МОТИВИ:Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение против Х.Г. *** това, че на 22.10.2010 година, в село Биволаре, Плевенска област, в маловажен случай, без редовно писмено позволително, съхранявала незаконно добит от другиго дървен материал – 1,5 кубически метра брестови дърва за огрев на стойност 90 лева от горския фонд – престъпление по чл. 235 ал. VІ във вр. с ал. ІІ от НК.

Подсъдимата признава вината си. Твърди, че намерила посочените дърва в гора, находяща се в близост до населеното място, в което живее. Решила да ги вземе, тъй като нямала средства да си закупи дърва за огрев.

          Представителят на РП - Плевен подържа изцяло така повдигнатото против   подсъдимата  обвинение за престъпление по чл. 235 ал. 2 НК, представляващо маловажен случай. Счита, че същото е установено по несъмнен начин въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Пледира за постановяване на осъдителна присъда като предлага на съда да определи и наложи на  Г. наказание в рамките на предвиденото в разпоредбата на закона като вид глоба, в размер на 100 лева.

          СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното:

Подсъдимата Х.Г.Г. e родена на *** ***, живуща ***, българка, българска гражданка, със средно образование, вдовица, пенсионерка, не осъждана, ЕГН **********.

Свидетелят В.Р. работи като горски надзирател в Държавно горско стопанство Плевен.

На 22.10.2010 година  свидетелят В.Р.   получил сигнал от началниците си, в дома на подсъдимата, находящ се в *** се съхраняват незаконно добити дърва. Р. потърсил съдействие от полицейския служител Д.М. и двамата отишли в дома на подсъдимата. Там намерили дърва от брест, които нямали контролна горска марка. Попитали подсъдимата Г. откъде е взела дървата. Същата отговорила, че ги е намерила в гората и ги прекарала до дома си с каруцата си.

Свидетелят В.Р. замерил дървата с рулетка и установил, че като количество са 1,5 куб. м. На място на подсъдимата бил съставен акт за административно нарушение по Закона за горите.  Дървата, открити в дома на Г. не били иззети, тъй като нямало къде да се съхраняват.

Впоследствие е образувано и проведено наказателно производство против Г. за извършено престъпление по чл. 235 ал. 2 НК. Назначена е съдебно оценителна експертиза, която установила стойността на намерените брестови дърва а именно 90 лева. С оглед на заключението, конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца обвинението спрямо Г. е прецизирано като престъпление по чл. 235 ал. 6 във вр. ал. 2 НК а именно маловажен случай.    

          Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства посредством разпита на свидетелите В.Р. и Д.М., дадени непосредствено в съдебно заседание, обясненията на подсъдимата, както и от присъединените  като доказателства по делото по  реда на чл. 283 НПК писмени доказателствени средства, приложени по проведеното досъдебно производство № Д 2703/2010 година по описа на ПлРП – бюлетин за съдимост, акт за установяване на административно нарушение 721/22.10.2010 година на горски надзирател в ДГС – Плевен, заключението по изготвената съдебно оценителна експертиза, изслушано непосредствено в съдебно заседание.

          При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие, че с поведението си подсъдимата Х.Г. осъществила с поведението си  престъпление по чл.  235 ал. 6 във вр. ал. 2 НК.

От обективна страна - на 22.10.2010 година, в село Биволаре, Плевенска област, в маловажен случай, без редовно писмено позволително, съхранявала незаконно добит от другиго дървен материал – 1,5 кубически метра брестови дърва за огрев на стойност 90 лева от горския фонд.

          От субективна страна деянието е извършено при наличието на ясни представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на извършваното и неговият резултат като искал настъпването на тези неблагоприятни последици, т. е при наличието на интелектуалните и волеви признаци на прекият умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 НК и на съставомерното, но отстоящо извън вината намерение отнетите вещи да се своят.

Ето защо съдът призна подсъдимата Г. за виновна в извършване на престъпление по  чл. 235 ал. 6 във вр. ал. 2 НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата Г. съдът взе предвид както смекчаващите отговорността и обстоятелства –конкретната степен на обществена опасност на извършеното и на дееца, чистото и съдебно минало, причината за извършване на престъплението, стойността на предмета на престъплението , който е далеч под размера на минималната работна заплата, добрите характеристични данни на Г.. Показанията на свидетеля М. *** установяват, че Г. е тих, скромен човек, няма каквито и да било противообществени прояви. Като оттегчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство съдът възприе единствено незачитането на установения в страната правов ред.   

Преценявайки горните обстоятелства съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, поради което при определяне на наказанието  приложи разпоредбата на чл. 55 ал. ІІ във вр. с ал. І т. 1 от НК и наложи наказание ГЛОБА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА в размер на 50 лева.

Съдът намери, че целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК могат да бъдат изпълнени ефективно спрямо Исинова за конкретното деяние.

При този изход на делото СЪДЪТ, на основание чл. 169 ал. ІІ от НПК осъди Г. да заплати сумата от 30 лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещо лице в полза на Плевенски районен съд.

При този изход на делото и на основание чл. 169 ал. ІІ от НПК осъди Г. да заплати сумата от 30 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещо лице в полза на ОД на МВР - Плевен.

 При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.

 

                                                              

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: