МОТИВИ  към нохд 55/2011г. на ПлРС.

 

Обвинението против подсъдимия В.Ф.А. ***, ЕГН ********** е за това, че: На 01.06.2009г. в ***, обл. Плевенска причинил средна телесна повреда на П.К.П. ***, изразяваща се в счупване на лакътна кост на лявата ръка, с което трайно се затруднява движението на горен ляв крайник – престъпление по чл.129, ал.1 от НК.

Срещу подсъдимия В.Ф.А. *** от П.К.П. *** за причинени неимуществени вреди – в размер на 3000 лв., пряка и непосредствена последица от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 01.06.2009г., до окончателното й изплащане. Съдът е приел така предявения граждански иск за съвместно разглеждане в наказателното производство и е конституирал пострадалия П.К.П. *** като граждански ищец и частен обвинител.

В съдебно заседание подсъдимият В.Ф.А. заявява, че прави пълни самопризнания и не оспорва фактите приети за ус***ени по обвинителния акт, поради което дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия В.Ф.А.. Счита, че на А. следва да бъде наложено наказание  “Пробация”.

Повереникът на частния обвинител и гр. ищец адв. Л.П. заявява, че предвид обстоятелството, че производството протича по реда на съкратено съдебно следствие при определяне на наказанието на подсъдимия  следва да се наложи наказание “Пробация”. Моли предявения граждански иск да бъде уважен  в пълен размер.

Защитникът на подсъдимия в лицето на адв. П.В. *** счита,  че с оглед обстоятелството, че делото протича по реда на съкратено съдебно следствие и предвид наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства наказанието лишаване от свобода  следва да бъде заменено на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК с “Пробация”,  при първите две пробационни мерки на чл.42а, ал.2 от НК – по т.1 задължителна регистрация по настоящ адрес и по т.2. – задължителни периодични срещи с пробационен служител. Счита, че претендирания размер на предявения граждански иск е значително завишен и моли съда да го уважи и определи по справедливост, съобразно практиката на ПлРС и ОС Плевен.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за ус***ено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В.Ф.А. е роден на *** ***, живущ ***, без образование, неженен, не работи и не е осъждан.

Подс. В.А. ***, като не реализира постоянни трудови доходи. Прехранва се като помага на различни земеделски производители в околността срещу парични средства или продукти.

На 01.06.2009г. около 20.00 часа, подсъдимият А. впрегнал конска каруца и излязъл извън селото в посока с. Бъркач. Заедно с него в каруцата били още две малолетни лица – негови близки роднини. Вървейки по пътя подсъдимия А. забелязал лозов масив, с насадени около него черешови дървета. Спрял каруцата отстрани до пътя и изпратил двете деца до дървото, да наберат череши. По същото време в лозовия масив се намирал и неговия собственик – св. П.К.П. ***, който пръскал лозата. Св. П. забелязал спрялата конска каруца, както и двете лица върху черешата. Приближил се към подсъдимия А. и го запитал, какво правят двете деца на дървото. Последният му казал да си гледа работата и го напсувал по най-вулгарен начин. При това положение св. П. настоял подсъдимия А. да се върне обратно в селото, тъй като имал съмнение, че подсъдимия А. е излязъл толкова късно вечерта, с намерение да краде селскостопанска продукция. Подсъдимият А. отказал да се върне и продължил да псува и да се заканва на св. П.. Последният се опитал да хване коня за юздата и да обърне каруцата обратно в посока на селото, но това само още повече ядосало подсъдимия А..

Той извадил намираща се в конската каруца 1 бр. коса за косене на трева и започнал да я размахва заканително. Св. П. се уплашил и започнал да вика за помощ към намиращия се в съседния лозов масив –св. *** от ***,   който   чул   виковете   и   своевременно   се   отзовал   на   място. Подсъдимият  А.  замахнал  и  към  приближаващия  се   св.   ***,  като острието   на   косата   преминало   на   няколко   сантиметра   от   лицето   му. Подсъдимият А. замахнал втори път към св. П., който за да предпази главата си вдигнал в защитна поза лявата си ръка. Острието попаднало в лявата лакътна кост на св. П., като ръката започнала да кърви. За да предотврати атаката, св. *** взел една пръчка и замахнал към коня, който уплашен се обърнал обратно в посока Петърница и започнал да препуска. Подсъдимият А. дотичал, качил се в каруцата и избягал с нея в посока селото.

Горната фактическа обс***ка съдът приема за ус***ена от направените самопризнания на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, които го подкрепят, а именно: показанията на свидетелите П.К.П. и ****** ***; от заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза; от заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство  съдебно-медицинска експертиза за изследване на веществени доказателства, както и от представените с досъдебно производство №1328/2009г. по описа на РП-Плевен писмени доказателства и свидетелства за съдимост наподсъдимия.

Показанията на свидетелите П.К.П. и ****** ***, дадени на досъдебното производство са събрани по предвиденият от НПК процесуален ред. Същите са последователни, логични и безпристрастни, поради което, съдът намира, че следва да се кредитират.

Обвинението се доказва и от писмените доказателствени средства, а именно заключението на вещото лице *** по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, от което е видно, че при прегледа на П.П. се ус***яват: счупена лява лакътна кост, кръвонасядане на лявата предмишница с порезна рана. Порезната рана е резултат от действието на предмет с режещ ръб и може да е с острието на коса, както съобщава. Счупването е от тъпа травма и е от типа на т.нар. защитни – при вдигната над главата ръка и е причинило трайно затруднение на движението на левия горен крайник. 

От  заключението на вещото лице *** по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза за изследване на веществени доказателства, се ус***ява, че :

1. По представената за изследване коса за косене на трева не се доказва наличие на кръв.

2. По представените три броя марлени тампони, иззети при огледа на местопроизшествието на 01.06.2009г. се доказва наличие на човешка кръв с кръвно-групова принадлежност А /бета/.

3. Лицето П.К.П. има кръвно-групова принадлежност А /бета/.

В подкрепа на приетата за ус***ена фактическа обс***ка са и писмените доказателства по делото, а именно протокол за оглед на местопроизшествие от 01.06.2010г., фотоалбум с 5 бр. цветни снимки и протокол за доброволни предаване от 02.06.2010г., както и свидетелство за съдимост на подс. А..

При така изяснената фактическа обс***ка съдът приема за ус***ено следното от правна страна:

С деянието си подсъдимият В.Ф.А. ***, ЕГН ********** е осъществил от обективна страна състава на чл.129, ал.1 от НК, като на 01.06.2009г. в ***, обл. Плевенска причинил средна телесна повреда на П.К.П. ***, изразяваща се в счупване на лакътна кост на лявата ръка, с което трайно се затруднява движението на горен ляв крайник.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия В.Ф.А.. Извършено е виновно, при форма на вината - пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици. При индивидуализацията на наказанието, съдът прецени  сравнително невисоката  степен на обществената опасност на деянието  и  на дееца. За смекчаващи вината и отговорността обстоятелства за подсъдимия В.Ф.А., съдът приема  чистото съдебно минало и доброто процесуално поведение, както и трудното социално и семейно положение.

При така анализираните обстоятелства съдът счита, че наказанието лишаване от свобода следва да се замени на основание на чл.58а, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и чл.2, ал.2 от НК с “Пробация” и на подсъдимия В.Ф.А. следва да се наложи наказание “Пробация”, при следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес – ***, обл. Плевенска, *** – за срок от 1 година и 6 месеца, която на основание чл.42б, ал.1 от НК да се изпълни чрез явяване и подписване пред пробационен служител в ОПС-Плевен два пъти седмично и по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца.

         Съдът счита, че така наложеното наказание ще постигне визираните от законодателя в чл. 36 от НК цели.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

В резултат на виновното поведение на подсъдимия В.Ф.А., за гражданския ищец и частен обвинител П.К.П. *** са настъпили определени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. В конкретния казус са налице всички елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, и вина.

 Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да обезщети, като по този начин възс***и  вредите, които виновно е причинил другиму. Тези вреди подлежат на обезщетяване към датата на тяхното причиняване. Ето защо съдът счита, че подсъдимият А. *** и частен обвинител П. обезщетение за причинените му неимуществени вреди, пряка и непосредствена  последица от деянието в  размер на 2000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 01.06.2009г., до окончателното й изплащане, като за разликата до 3000лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият В.Ф.А. следва да заплати по сметка на РС-Плевен и ОД на МВР направените по делото разноски в размер на 170,00 лв., както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 80,00 лева.

По изложените съображения съдът пос***и присъдата си.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: