МОТИВИ :

Обвинението против подсъдимия Д.Ю.О. ***, ЕГН ********** е за това, че:

          На 14.07.2010г. в гр. Славяново, обл. Плевен, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП-Плевен заявява, че не поддържа повдигнатото срещу подсъдимия Д.Ю.О. обвинение. Пледира подсъдимия да бъде признат за невинен.

Защитникът на подсъдимата адв. Ц.Ц. пледира, че подзащитният му не е извършил престъплението по чл.325, ал.1 от НК и същото не е доказано, както  от обективна и субективна страна. Моли за оправдателна присъда.

Подсъдимият Д.Ю.О. разбира в какво се състои повдигнатото срещу него обвинение, не се признава за виновен, дава обяснения по случая.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д.Ю.О. е роден на ***г***, живее в ***, с основно образование, не работи, не е женен и не е осъждан.

 

Подс. Д.О. и св. Ф.В. се познавали.Не били в добри отношения, с оглед минала връзка на св. В. с  бащата на подсъдимия.

На 14.07.2010г. се движил по улиците на гр. Славяново, управлявайки собствения си л.а. „Мерцедес” с рег. № ЕН 5848.

По същото време по *** се движила свидетелката Ф.А.В., която се прибирала от пазар. Подс. О. *** забелязал св. В.. Подс. О. решил да се саморазправи със св. В.. Спрял автомобила, излязъл от същия и се нахвърлил с юмруци върху св. В..Без да каже нито дума я повалил на земята и й нанесъл още няколко удара в областта на главата и тялото. Качил се в колата и се отдалечил от местопроизшествието.

Св. В. се придвижила до дома си. Майка й – св. Анелия В. спряла, преминаващ    по улицата лек автомобил,  с който   транспортирала дъщеря си до болнично заведение. На св. В. била оказана първа помощ, а  св. В.  сигнализирала органите на полицията в гр. Славяново.  От дъщеря си научила, че е била бита от подс. О..

От представеното по делото медицинско удостоверение за пред съда №441 от 14.07.2010г., издадено от д. ***, главен асистент съдебна медицина при УМБАЛ- “Георги Странски “ гр.Плевен е видно, че при прегледа на *** *** е установено – две разкъсно- контузни рани, обработени хирургически, охлузвания и кръвонасядания по тялото. Уврежданията са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин  изцяло от показанията на свидетелите  Ж.И.В., дадени в съдебно заседание и тези дадени на досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; от показанията на свидетелите А.И.Б., ***., В.Н.Д. и ***., дадени в съдебно заседание, както и от представените с досъдебно производство №2087/2010г. по описа на РП-Плевен доказателства, а именно медицинско удостоверение за пред съда №441 от 14.07.2010г., издадено от д. Данчо Деков и свидетелство за съдимост на подсъдимия.

Съдът кредитира показанията на св. А.И.Б., който твърди, че в деня на процесното събитие към 12:00  тръгнал да прибира внучето си. Пред дома си срещнал св. Ф.В., която  отивала да пазарува.   Когато си прибрал забелязал черен автомобил да спира на около 20 -30 метра от дома му. Върнал се обратно и видял, че св. Ф. отивала към дома си.

Съдът кредитира показанията на св. ***, която заявява, че дъщеря й  - Ф.А.В. отишла да купи хляб.

В един момент излязла  и видяла, че  дъщеря й е паднала улицата. Когато отишла до нея се уплашила, тъй като В. имала кръв по главата. Спряла автомобила на свой познат, който се движил по улицата.  След като закарала дъщеря си до болнично заведение сигнализирала органите на полицията в гр. Славяново.  От дъщеря си научила, че е била бита от подс. О..

Съдът кредитира показанията на св. В.Н.Д., който заявава, че работи като мл. полицейски инспектор  в гр. Славяново. Бил в обедна почивка,  когато при него дошла св. *** и му казала, че подс. *** е бил дъщеря й -  св.Ф.В.. От нея разбрал, че пострадалата се намирала  в поликлиниката и отишъл  с колегата си Д. до там. Заварили св. В. да чака в коридора. Двамата разговаряли със св. В., която  потвърдила, че  подс. О. й е нанесъл побой.  С колегата си предриели действия по установяване на подсъдимия. Отишли до дома му, но не го намерили. В момента когато тръгвали подсъдимия пристигнал с лекия си автомобил.  Заявява, че пред  тях О. отрекъл да е нанасял побой на св. В.. С колегата си  Д. предупредили устно подсъдимия да не се саморазправя със св. В. и го призовали в полицейски участък в гр. Славяново за изясняване на обстоятелствата по случая. Твърди, че  той не е разпитвал подсъдимия, но разбрал, че били в лоши отношения със св.В..

 От показанията на св. ***. се установява, че заема длъжността районен инспектор на гр. Славяново.  Св. Д. твърди, че е   разбрал за инцидента  от св. ***   която дошла в полицейския участък в гр. Славяново  и заявила, че подс.О. е нанесъл побой на дъщеря й.  С колегата си се срещнали със  св. Ф.В. в поликлиниката, която им разказала, че подсъдимият я е  нападнал, когато ходила за хляб.  Двамата  отишли до дома на О. и му отправили устно предупреждение. Заявява още, че  св.В. му казала, че  ***  я упрекнал, че има връзка с баща му.

 В  показанията си, дадени на досъдебното произвосдство св. Ж.И.В.,  заявява следното: ”Беше лятото, около обяд. Аз излязох и тръгнах до магазина да си купя хляб. До електрически стълб на кръстовището видях моята съседка Ф., че е седнала на земята и се държи за главата.Аз я попитах какво прави там и защо не се прибира, но тя не ми отговори нищо. Аз видях, че по лицето й  имаше малко кръв. Аз си продължих по пътя … По- късно разбрах, че Ф. е бита, но от кого не зная. Не съм видяла някой да удря Ф.”.

При така  анализираните доказателства,  съдът намира за установено от правна страна следното:

Подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.325, ал.1 от НК.

Хулиганството е определено в наказателноправната теория и в съдебната практика като грубо нарушаване на обществения  ред с непристойни действия, свързано с проявление на явно неуважение към обществото.

Основният признак от обективна страна, по който се разграничава престъплението хулиганство от другите престъпления против здравето, честта и достойнството на гражданите е че, с действията си деецът деецът грубо нарушава обществения ред и демонстрира едно незачитане на обществото и на принципите, върху което е изградено нормалното му съществуване. Освен обективните  признаци за да се квалифицират деянието като хулиганство се изисква това нарушение на обществения порядък да мотивира самото поведение на дееца към престъплението, включително умисъла, мотивите и целите да осъществи същото.

Съдът намира за безспорно установено следното изпълнително деяние – на 14.07.2010г. нанесъл побой на св. В., като й причинил две разкъсно- контузни рани, охлузвания и кръвонасядания по тялото. Уврежданията представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Това деяние на подсъдимият  по своето съдържание безспорно съставлява престъпление против здравето на св. В..

 Липсват доказателства по делото, че с поведението си подсъдимият е целял да наруши обществените порядки и да демонстрира явно неуважение към обществето.

Ето защо в конкретния случай не може да се приеме, че е налице умисъл от страна на подс. О. за хулиганствно, т.е. , че е налице желание или допускане от дееца, че с поведението си грубо нарушава обществения ред и да демонстрира явно неуважение към обществото. Тук следва да се посочи, че подсъдимият не е действал с намерение деянието му да стане достояние на много хора/свидетели очевидци на инцидента не е имало/, а действиято му са били адресирани към св. Ф.В. и са продиктувани от лични мотиви, за които свидетелстват двамата полицейски служители.  В представното съдържание на действията на О. не е било формирано никакво решение за извършване на непристойни действия, с които да изрази неуважение към обществото.

Налице е непристойня проява, изразена в нанасяне на побой на св. В., без конкретното деяние на О. по своето съдържание да е насочено към грубо нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото. Поведението на подсъдимият се изчерпва с нанасяне на две разкъсно- контузни рани, охлузвания и кръвонасядания по тялото на В.. Реузултатът от това деяние безспорно представлява посегателство върху личността на св. В., но не  е насочено към обществения ред и спокойствие.

Поради всичко изложеното дотук съдът прие, че не са налице необходимите обективни и субективни признаци от състава на престъплението хулиганство, поради което съгласно чл.304 от НПК го призна за невинен и го оправда по обвинението за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.      

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: