МОТИВИ по НОХД № 12/2011 г. по описа на Плевенски РС:

 

Обвинението е срещу А.Г.В. *** за това, че в периода месец април 2010 г. до месец ноември 2010 г. в гр. Плевен, като осъден, с Решение на Плевенски РС по гр.д. № 5532/2009 г. да издържа свой низходящи – Г. А. В., родена 1997 г. и П. А.В., роден  1999 г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски  - осем месечни вноски в размер по 240 лева месечно / по 120 лв. месечно за всяко дете/, общо в размер на 1920 лв. - престъпление по чл.183, ал. 1 от НК.

Съдът на основание чл.370 от НПК е допуснал предварително изслушване на страните като подсъдимият А.Г.В. с участието на защитника си адв.Ю. А. от ПлАК е признал изцяло фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съобразно разпоредбата на чл.371 т.2 от НПК страните не са направили доказателствени искания. Представят писмено доказателство – два броя операционни бележки, едната от които от 18.01.2011г. за сумата в размер на 1920 лв.  изплатена на В. П. Г..

Съдът с определение на основание чл.372 ал.ІV от НПК  като е приел, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от същите без да събира допълнителни доказателства.

         В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението. Намира, че същото е доказано по несъмнен начин, а фактическата обстановка очертана в ОА – потвърдена, поради което моли подсъдимият да не бъде наказван на основание чл.183, ал.3 от НК поради изплащане на задължението си преди постановяване на присъдата.

         Защитникът адв. Ю. А. от ПлАК се солидализира с предложението на РП-Плевен. Моли подсъдимият да не бъде наказван на основание чл.183, ал.3 от НК поради изплащане на задължението си преди постановяване на присъдата.

         Подсъдимият А.Г.В. се явява в съдебно заседание като признава вината си. Изразява критично отношение към извършеното и моли да не бъде наказван.

В наказателното производство няма предявен граждански иск и конституиран граждански ищец и частен обвинител.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

 

         Подсъдимият А.Г.В. е роден на *** ***, живее в с. Байкал, обл. Плевен, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

С решение № 2168 от 17.12.2009г. по бр.гр.д.№5532/2009г. Плевенски РС осъдил подсъдимият А.Г.В. да плаща ежемесечна издръжка  на всяко от децата си: за Г. А. В. родена през 1997г. – по 120 лв. месечно и за П. А.В. роден през 1999г. – по 120 лв. месечно която да се изплаща чрез майката като законен представител.

От  м. 12.2009г. до м.11.2010г. подсъдимият не изплатил нито една вноска от дължимите по отношение на всяко от децата си, като на 15.10.2010г. В. за последен път внесъл сумата от 1000 лева по сметка на св. В.Г. с което погасил задължението си за издръжказа месеците от м.12.2009г. до м.03.2010г.включително. Приложено е заверено копие от банков документ удостоверяващ превода.

От м.04. до м.11.2010г. В. не изпълнил задължението си за издръжка към своите низходящи общо в размер на 1920лв.

        

Низходящите били с постоянен  адрес - гр.Плевен където било и местоизпълнението на задължението съобразно разпоредбата на чл.68 б.”а” от ЗЗД.

         Горната фактическа обстановка се установява от депозираните в хода на досъдебното производство обяснения на подсъдимия А.В., показанията на св. В. Г., всичките кредитирани от съда поради тяхната обективност и логичност, направеното от подсъдимия А.В. признание на фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и останалите писмени доказателства приложени към досъдебно производство № Д-1979/2010г. по описа на Районна прокуратура – Плевен и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК, в т.ч. актуален бюлетин за съдимост.

         Направените от подсъдимия А.В. самопризнания са обективни, логични и подкрепени от възприетата от съда доказателствена основа.  

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че по несъмнен начин беше установено, че подсъдимият А.В. в периода месец април 2010 г. до месец ноември 2010 г. в гр. Плевен, като осъден, с Решение на Плевенски РС по гр.д. № 5532/2009 г. да издържа свой низходящи – Г. А. В., родена 1997 г. и П. А.В., роден  1999 г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски  - осем месечни вноски в размер по 240 лева месечно / по 120 лв. месечно за всяко дете/, общо в размер на 1920 лв. - престъпление по чл.183, ал. 1 от НК.

При съобразяване на обстоятелството, че подсъдимият не е  осъждан и  е възстановил пълния  размер на дължимата издръжка  до постановяване на първоинстанционния  съдебен акт следва  да бъде консумирана от него еднократната привилегия по чл.183, ал.ІІІ от НК и с оглед липсата на други вредни последици за Г.А. В. и за П. А.В. съда го призна за виновен по така повдигнатото  му и предявено обвинение, но   не го наказа.

         По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: