МОТИВИ към присъда по НОХД №935/2010г. по описа на ПлРС :

Първоначалното обвинение е срещу  *****., ЕГН ********** *** затова, че на 29.01.2002г. в гр. Плевен, пред надлежен орган на власт – прокурор във Военно окръжна прокуратура – гр. Плевен, набедил гл.сержант ***. и гл.сержант ***, двамата служители в ОД на МВР – гр. Плевен в престъпления, а именно, че са злоупотребили със служебното си положение и превишили предоставените им от закона правомощия, като без причина упражнили спрямо него насилие, изразяващо се в извиване и удари по ръката, удари в дясната страна на кръста, таза и тила, като му причинили леки телесни наранявания и без негово съгласие са взели намиращите се между талона и СУМПС – сума от 150 лв. с намерение противозаконно да ги присвоят – осъществяващи състава на престъпления по чл. 387, ал. 1 от НК, чл. 131, ал. 2, предл. 3, във вр. с чл. 130 от НК и по чл. 195, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като знаел, че са невинни -  престъпление по чл.286 ал. 1 от НК.

В о.с.з. на 09.11.2010г. прокурорът е направил искане, а съдът е допуснал изменение на първоначално повдигнатото обвинение като е продължил производството по делото по новото обвинение против подсъдимия *** в следния вид, а именно за това, че за периода  29.01.2002 г. - 07.03.2002 г. в гр. Плевен, пред надлежен орган на власт – прокурор във Военно окръжна прокуратура – гр. Плевен,  набедил гл.сержант *** и гл.сержант ***, двамата служители в ОД на МВР – гр. Плевен в престъпления, а именно, че са злоупотребили със служебното си положение и превишили предоставените им от закона правомощия, като без причина упражнили спрямо него насилие, изразяващо се в извиване и удари по ръката, удари в дясната страна на кръста, таза и тила, като му причинили леки телесни наранявания и без негово съгласие са взели намиращите се между талона и СУМПС – сума от 150 лв. с намерение противозаконно да ги присвоят – осъществяващи състава на престъпления по чл. 387, ал. 1 от НК, чл. 131, ал. 2, предл. 3, във вр. с чл. 130 от НК и по чл. 195, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като знаел, че са невинни - престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа новото обвинение и изразява становище, че същото е доказано по несъмнен начин в хода на съдебното следствие, като подробно се мотивира с анализ на събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства.  Пледира за осъдителна присъда и наказание около законоустановения минимум, изтърпяването на което предлага да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок. Не ангажира становище досежно предявените граждански искове.

         В наказателното производство е предявен за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия от деянието за което е предаден на съд ***., а именно *** *** в размер на   5000 лв., представляващи претендирано обезщетение за понесените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането до окончателното `им изплащане, както и присъждане на направените деловодни разноски. Допълнително е отправена молба за конституиране като частен обвинител в наказателния процес.

В наказателното производство е предявен за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия от деянието за което е предаден на съд ***, а именно ** *** в размер на 5000 лв., представляващи претендирано обезщетение за понесените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането до окончателното `им изплащане, както и присъждане на направените деловодни разноски. Допълнително е отправена молба за конституиране като частен обвинител в наказателния процес.

 

С определение от 07.12.2006г. *** и ***** на основание чл.84 от НПК са конституирани от състав на ПлРС /чиято присъда е проверена от въззивната инстанция/ като граждански ищци в наказателния процес, а гражданските им претенции за обезвреда са приети за съвместно разглеждане. На основание чл.76 от НПК пострадалите *** и *** са конституирани от същия състав и като частни обвинители.

Гражданските ищци и частни обвинители се явяват лично, като в последното по делото с.з. **** не се явява, не изпраща и представител, като по този начин не изразява и становище досежно предявения от него гр.иск. *** се явява в последното по делото заседание, като в хода на съдебните прения също не отправя конретно искане към съда досежно гр.иск. Навежда доводи съдът да се произнесе с присъда по справедливост.

         Подсъдимият *** се явява лично и с адв.** от ПАК. Не признава вината си като дава подробни обяснения. Моли съда за оправдателна присъда.

Защитникът с адв.**** намира, че вмененото на **** деяние не е доказано по безспорен начин като подчертава липсата на убедителни доказателства за наличие на доказаност както от обективна така и от субективна страна по повдигнатото спрямо подзащитния му обвинение. Подробно се мотивира с анализ на събраните доказателства. Моли съда за оправдателна присъда, като не изразява конкретно становище досежно предявените граждански искове.

 

Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази становището на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият **** е роден на *** ***., българин, български гражданин, женен, работи, със средно образование, неосъждан, ЕГН **********.

На 30.12.2001 г. около 00.45 ч. подсъдимият *** управлявал лекия си автомобил по пътя Плевен - Русе, като с него пътувала и съпругата му – св.*** В близост до участък от пътя с кръстовище и пътища водещи към градовете Славяново и Пордим, автомобилът на подсъдимия *** бил забелязан от намиращия се в близост полицейски патрул в състав – свидетелите майор ***, гл.серж.*** и гл.серж.*** - всичките служители при ОД на МВР – Плевен, тъй като същият се управлявал с криволичеща траектория. Поради този факт дл.лица спрели автомобила за рутинна проверка. Полицейските служители – св. *** и **** изискали документите на водача, като след като установили самоличността му, предали документите на св.*** С оглед възникналите съмнения у полицейските служители за употреба на алкохол от страна на подс.***., св. *** му разпоредил да даде алкохолна проба, която да бъде измерена с техническо средство - „Дрегер - 7410". Подс.*** неколкократно надувал мундщука на апарата, но уредът не отчитал стойност, в резултат на което дл.лица приели  че даването на алкохолна проба се възпрепятства от страна на подсъдимия за да не отчете апарата стойност. Тогава Гр.****** и ЧО ******** притиснал подсъдимия в областта на тила с твърд неустановен по делото предмет, за да се наведе с оглед  ефективно даване на алкохолна проба. С оглед приведеното състояние което придобил в резултат от навеждането надолу, тъй като бил и с поставени ръце на капака на автомобила по указание на полиц. служители с цел осигураване на безопасност, подс. ******** приел че върху него се упражнява ненужна физическа сила. Затова решил да избяга от мястото на проверката и тръгнал по средата на платното за движение изхлузвайки горната си дреха и оставяйки я при полицейския автомобил. В резултат същият бил настигнат и хванат от полицейските служители - Гр.*** и ЧО ** и ** за двете ръце в областта на подмишниците както с оглед неговата безопасност, така и с оглед връщането му при полицейския автомобил за продължаване на проверката. Св.***., му съставил акт, в който било отразено, че отказва изпробване с техническо средство за алкохол, който подс. *** отказал да подпише. Този отказ бил удостоверен с подпис от свидетеля ****, който по същото време и място управлявал товарен автомобил и бил спрян от полиц.служители да свидетелства на отказа на подсъдимия да подпише съставения му акт за установяване на административно нарушение. След това на подсъдимия били върнати документите и освободен. Същата нощ около 02.55 ч. подс.*** ***, но отказал да му бъде взета кръвна проба за изследване наличието на алкохол в кръвта му. Отново същата нощ на път за ЦСМП подс. *** в присъствие на съпругата си констатирал и липса в документите му на поставени от него преди това 150 лева, без да ангажира познание и спомен досежно причината за липсата, както и дали непосредствено преди проверката са били там, а единствено общи спомени че обикновено е носел в себе си такава сума в случай че му потрябват пари.

На 04.01.2002г. било издадено наказателно постановление, с което на подс.**** било наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

На 29.01.2002г. във Военноокръжна прокуратура - Плевен била депозирана тъжба, подписана от адв. *****, в която от името на подс. ** ***. и ЧО  *** и *** са превишили правата си като полицейски служители, като са упражнили физическа сила, несъвместима с правомощията им, както и че след проверката подс.*** установил “липса на шофьорската книжка, талона и 150 лева които  бяха между талона и книжката.” На база така депозираната тъжба, във Военноокръжна прокуратура -гр.Плевен била образувана преписка и извършена проверка, която приключила с постановление за отказ да се образува наказателно производство срещу полицейските служители ** и ***.

         Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимия ***, частично от показанията на гр.ищци и ч.о. ** ***, в т.ч. тези депозирани пред друг с.с. и прочетени при условията на чл.281, ал.1 т.2 от НПК, изцяло от показанията на св. ***., *** и ***, частично от тези на св.***., от приобщените към делото съдебно медицинско свидетелство №3/2001г. на КСМД при ВМИ-Плевен - л.5/съдът приема наличие на техническа грешка в годината на изписване, същото неоспорено/, тъжба на л.4-копие, в оригинал на л.36 от НОХД 3912/2006 по описа на ПлРС, АУАН на л.6, НП на л.7, пълномощно на л.8, справка за нарушител от региона на л.38 от ДП, справка на БАН на л.37 от НОХД3912/2006, хар.справка на л.58 от НОХД3912/2006, справка на ЦСМП-Плевен на л.16 от ДП и справка на ЦСМП-Плевен на л.51, 52 от настоящето дело, съдебно-медицинска експертиза №150/2010г. по описа на Катедра съдебна медицина и деонтология при МУ-гр.Плевен, съдебно-графологична експертиза протоколирана под №222/16.08.2010г., както и останалите материали находящи се в ДП №146/03г. по описа на РП-Плевен приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия ******** в частта в която същият е заявил, че на процесната дата и час управлявал лекия си автомобил в който била и съпругата му – св. *** ***-Русе, в близост до участък от пътя с кръстовище и пътища водещи към градовете Славяново и Пордим криволичейки, че същият  бил спрян за проверка от полицейски служители – Гр.И. и ЧО  ** и ****, че им представил документите си за проверка след като същите му били поискани, както и че му било разпоредено от същите дл. лица да напусне автомобила си и при спрелия в непосредствена близост полицейски автомобил да даде проба за алкохол. В тази част обясненията на подсъдимия кореспондират с възприетата от съда доказателствена основа включително показанията на гр.ищци и ч.о. ****** и ******** и се ценят от него напълно. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и в частта, в която твърди че не е възпрепятствал даването на алкохолна проба, доколкото същото не се опровергава нито от показанията на гр.ищци и ч.о **** и ****, които в крадитираната част от показанията си твърдят че подсъдимия не е изпълнил указанията на св.*** досежно начина на подаване на въздух за алкохолна проба но  не установяват дали това е било нарочно именно с цел възпрепятстване или пък от незнание или неразбиране на указанията, нито от показанията на самия св.***, според който подс. *** неколкократно е подавал въздух, но “неправилно”, отново без да установи причините за това. Съдът кредитира като кореспондентни с останалия ценен от съда доказателствен материал и обясненията на подсъдимия в частта в която твърди че е тръгнал към средата на платното за движение, за да се предпази след като е приел че спрямо него се упражнява ненужна физическа сила, а също и че след това е бил хванат за двете ръце в областта на подмишниците от св.** и **, които го върнали при полицейския автомобил, че подсъдимият е отказал да подпише съставения му АУАН,  както и че дл. лица са спрели св.*** с оглед удостовераване на отказа. Обясненията на подсъдимия в частта досежно обстоятелството, че *** и *** са упражнили физическа сила, изразяваща се в ритане с крака, удряне в областта на кръста, извиване на ръце съдът не кредитира като противоречащи с останалия ценен доказателствен материал в т.ч. не само с показанията на ***, *** и **** в кредитираната част, но и с показанията на св.*******, която макар да е съпруга на подсъдимия, твърди с необходимата обективност, че не е видяла да го удрят, а също така не намират опора и в заключението на експерта **** по назначената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №150/2010г. видно от която на същия е било причинено кръвонасядане на дясна предмишница, кръвонасядане на тила на главата. Съдът не кредитира обясненията на подс. **** и в частта че е удрян по тила, доколкото не кореспондират с нито едно от кредитираните доказателства, в т.ч. с показанията на св.***, в която част съдът кредитира като обективни без индиция за заинтересованост въпреки че е съпруга на подсъдимия и видно от които:”...Тук/показва тила си/ натискаха отгоре моя съпруг по – високия полицай... В тила е бил подпрян....Не съм видяла да го удрят...”, а и според съда е нелогично от удари по място, каквото е тила на главата да се причини кръвонасядане едва 2/2 см, видно от приложеното медицинско свидетелство, като съдът приема видно от описаната от подсъдимия фактология че същият е бил притиснат от св.**** с неустановен по делото твърд предмет да се наведе и по този начин да даде точна алкохолна проба. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта в която твърди че е дал кръвна проба в ЦСМП –Плевен, както и че след два дни си я е взел обратно, а същата не е била изследвана, доколкото тези му обяснения съдът разглежда като израз на защитна позиция, още повече че не се подкрепят от никакви доказателства по делото. Обратното – тези обяснения са нелогични като се има предвид, че става въпрос  за лечебно заведение в което не е прието всеки незабелязано да влиза и да си взема каквото му е нужно, а отделно от това се явяват опровергани при съпоставка с приложените по делото и ценени от съда като неоспорени  справка на ЦСМП-Плевен на л.16 от ДП, съгласно която подс. ******** е отказал да му бъде направена кръвна проба за наличие на алкохол, видно от волеизявление регистрирано в журнала на СПО и справка на ЦСМП-Плевен на л.51, 52 от настоящето дело, съгласно която медицинското освидетелстване и вземане на кръвна проба за изследване се извършва за град Плевен в СПО при ЦСМП-Плевен/ до м.02.2007г., като служител на специализираната лаборатория от гр.Плевен ежедневно взема кръвните проби срещу подпис и ги внася в лабораторията за изследване до 17.04.2006г. В кредитираната част от обясненията си подсъдимият също така споменава за липса на парична сума без да обвинява определено лице в отнемането `и. В заключение следва да се отбележи че съдът цени обясненията на подс. **** и в частта в която твърди че подписът в тъжба № 95/29.01.2002г. до Военна прокуратура – Плевен не е положен от него, последното кореспондентно със заключението на експерта ***** по назначената съдебно-графологична експертиза  №222/2010г. на БНТЛ при ОД на МВР-Плевен, неоспорено от страните, а също и в частта в която твърди че не е упълномощавал адв.**** да подава тази тъжба, като последното не е оправергано от събраните и ценени доказатества.

Съдът цени показанията на гр.ищец и ч.о. **** в т.ч. и тези депозирани на 07.12.2006г.на л.24, 24 гръб и 25 от НОХД 3912/2005г.  по описа на ПлРС пред друг с.с. и прочетени при условията на чл.281, ал.1 т.2 от НПК в частта в която установява, че на процесната дата и място заедно с гр.ищец и ч.о. *** и св. *** са извършили проверка в качеството им на полицейски служители на подсъдимия, както на документите така и на багажника му, както и че разпоредили на същия да даде алкохолна проба извън собствения си автомобил, а именно при полицейския тъкъв, спрян пред този на подсъдимия вдясно, като тези показания кореспондират с останалия ценен доказателствен материал в т.ч. ценената част от обясненията на подсъдимия.  Съдът цени показанията на ч.о. *** и в частта в която твърди че са били дадени указания на подсъдимия как трябва да даде проба/ и за това не се спори/, че същият неколкократно е давал проба безуспешно, че подсъдимият по време на проверката е тръгнал към средата на платното за движение по осевата линия, както и че в последствие същият е бил хванат за ръцете в областта на подмишниците от него и колегата му – гр.ищец и ч.о. *** с оглед неговата безопасност и за да се върне при патрулния автомобил с оглед продължаване на проверката, а също и че побой, извиване на ръцете и ритане в глезените по отношение на подсъдимия не е имало.Тези показания на гр.ищец и ч.о.*** се подкрепят от събраните по делото и кредитирани гласни и писмени доказателства, в т.ч. експертното заключение на в.л. *** по назначената СМЕ, неоспорено от страните и се открояват със своята  логичност и последователност. Не следва да се ценят твърденията на *** в частта досежно обстоятелството че подсъдимият е бил под въздействие на алкохол, в т.ч. че съпругата му – св.*** е заявила “виждате че е пиян и ние ще се разберем”, доколкото е безспорно, а и видно от кредитираните по делото доказателства че алкохолна проба не е била взета от подсъдимия нито чрез техническо средство нито чрез кръвно изследване. Не следва да се кредитират показанията на *** че подсъдимият е отказал да даде алкохолна проба, доколкото видно от кредитираната част пак от неговите показания но депозирани на 07.12.2006г.на л.24, 24 гръб и 25 от НОХД 3912/2005г. пред друг с.с. и прочетени при условията на чл.281, ал.1 т.2 от НПК, които съдът кредитира като кореспондентни с останалите ценени доказателства:”..той не вкарваше достатъчно въздух.. В присъствието на шофьора не мога да кажа дали направи опит да надуе, възможно е, но не мога да кажа.”Тук също следва да се отбележи че св.*** не установява причините т.е. дали това е било нарочно именно с цел възпрепятстване на проверката или пък от незнание или неразбиране на дадените указания.Доколкото това е безспорно съдът кредитира твърденията на *** че подсъдимият в присъствие на св.*** е отказал да бъде изпробван за алкохол. Досежно метеорологичните условия на процесната дата, а именно показанията на ч.о.**, видно от които:”... Метеорологичните условия бяха - нощ, беше сух участък от пътя, видимост нормална, сняг нямаше.”, от което навежда доводи за движение на автомобила на подсъдимия в криволичеща траектория без това да е причинено от сняг/обратното твърди подсъдимия/, не се кредитират от съда, доколкото видно от кредитираната като неоспорена справка на л.37 от НОХД №3912/2005г. “е започнало топенето на снежната покривка, която е била 15-16см....” Тези показания противоречат и на кредитираната част от показанията на св.***, според когото е било заледено пътното платно. Съдът кредитира и показанията на св.** с които установява че при връщане на документите подсъдимият е заявил че му липсват пари доколкото относно заявяването на липсата не се спори, като следва да се отбележи че и в кредитираната част от обясненията си подсъдимият също споменава за липса на парична сума без да обвинява определено лице в отнемането `и.

От показанията на гр.ищец и ч.о. **** в т.ч. и тези депозирани на 07.12.2006г.на л. 25 и 25 от НОХД 3912/2005г.  по описа на ПлРС пред друг с.с. и прочетени при условията на чл.281, ал.1 т.2 от НПК се установява ангажираността му през 2001г. като полицейски служител в ОДП - Плевен, че на процесната дата и място заедно с гр.ищец и ч.о. *** и св. *** са извършили проверка в качеството им на полицейски служители на подсъдимия, както на документите така и на багажника му, както и че са разпоредили на същия да даде алкохолна проба извън собствения си автомобил, а именно при полицейския тъкъв, като тези показания кореспондират с останалия ценен доказателствен материал в т.ч. ценената част от обясненията на подсъдимия. В ценената част от показанията на *** ***. същият твърди и че са били дадени указания на подсъдимия как трябва да даде проба, че същият неколкократно е давал проба безуспешно, че подсъдимият е тръгнал към средата на платното за движение по осевата линия, че впоследствие същият е бил хванат за ръцете в областта на подмишниците от него и колегата му – гр.ищец и ч.о. **** с оглед неговата безопасност да се върне при патрулния автомобил, както и че упражняване на физическа сила  освен това хващане за ръцете не е имал. Тези показания на *** се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства, в т.ч. експертното заключение на в.л. *** по назначената СМЕ, неоспорено от страните и също се открояват със своята  последователност.  Не следва да се ценят твърденията на *** в частта досежно обстоятелството че подсъдимият е бил под въздействие на алкохол доколкото както беше посочено и по-горе е безспорно, а и е видно и от кредитираните по делото доказателства, че алкохолна проба не е била взета от подсъдимия нито чрез техническо средство нито чрез кръвно изследване. Следва да се кредитират твърденията на ***  че подсъдимият  е отказал да бъде изпробван в присъствието на св.*** доколкото за същото не се спори, но не и показанията  на св.*** че подсъдимият е отказал изобщо да даде алкохолна проба, доколкото същите се явяват вътрешнопротиворечиви тъй като видно пак от показанията на същия свидетел:”...Имах чувството, че цяла вечност надува апарата......за пробата не подаваше нормално количество въздух..”Следователно подсъдимият не е отказал да даде алкохолна проба, като невкарването на достатъчно въздух би могло да се дължи както беше посочено и по-горе на различни причини, които свидетелят междувпрочем не установява, а не само и единствено с цел да възпрятства проверката. Досежно метеорологичните условия на процесната дата, а именно че според показанията на ч.о. Р. депозирани пред настоящия състав:”..Валеше сняг и решихме да спрем автомобила....Беше заледено пътното платно.... “, съдът кредитира същите като кореспондентни както с приложената и неоспорена справка на л.37 от НОХД №3912/2005г., така и с обясненията на подсъдимия в кредитираната част.  Съдът кредитира и показанията на св.*** с които установява че при връщане на документите подсъдимият е заявил че му липсват пари доколкото относно заявяването на липсата не се спори, като следва да се отбележи че и в кредитираната част от обясненията си подсъдимият също спаменава за липса на парична сума без да обвинява определено лице в отнемането `и.

Съдът цени показанията на св.**** в т.ч. и тези депозирани пред друг с.с. на 07.12.2006г. на л.26, 26 гръб и 27 и прочетени на основание чл.281, ал.1 т.2 пр.2 от НПК в частта в която се установява, че на процесната дата и място заедно с гр.ищци и ч.о. *** и *** са извършили проверка в качеството им на полицейски служители на подсъдимия, както и че са разпоредили на същия да даде алкохолна проба извън собствения си автомобил, а именно при полицейския тъкъв, като тези показания кореспондират с останалия ценен доказателствен материал в т.ч. ценената част от обясненията на подсъдимия.  Съдът цени показанията на св.*** и в частта в която твърди, че подсъдимият неколкократно е давал проба безуспешно.Така в показанията си пред настоящия с.с.:”...Той надуваше неправилно. Става на въпрос,  че като се надува неправилно излиза  един сигнал на апарата, който показва, че надува неправилно.”, а в показанията си пред предходния с.с.:“Неколкократно човека неправилно вкарваше въздух в апарата. Или почне да надува и прекъсне и продължи после. Надуваше апарата като тромпет, а той трябва да се надува както кларинет. Апарата трябва да се захапе мундщука. Няколко пъти беше пробван. Не можа да стане пробата.”Съдът цени показанията на св.** и в частта в която твърди че подсъдимият по време на проверката е тръгнал към средата на платното за движение по осевата линия, както и че в последствие същият е бил хванат под мишниците от гр.ищци и ч.о. *** и *** с оглед неговата безопасност а също и за да се върне при патрулния автомобил, както и че насилие не е имало.Тези показания на *** се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства, в т.ч. експертното заключение на в.л. ** по назначената СМЕ, неоспорено от страните и също се открояват със своята  логичност и последователност. Следва да се ценят твърденията на ** и в частта досежно обстоятелството че не знае дали подсъдимият е бил под  въздействие на алкохол по описаните по-горе съображения, а именно че алкохолна проба не е била взета от подсъдимия нито чрез техническо средство нито чрез кръвно изследване, както и в частта в която твърди че подсъдимият не се е оплаквал че му липсват пари, доколкото не противоречат на останалите събрани и кредитирани доказателства.

Що се отнася до показанията на св. ****, съдът кредитира същите като видно от тях свидетелят установява времето и мястото на извършената от полицейските служители проверка на подсъдимия ***, че същият е бил спрян от дл.лица докато пътувал с товарен автомобил и преминавайки на мястото на проверката за да удостовери с подписа си отказа на подсъдимия да подпише съставен му АУАН, че той изискал и пред него да изпробват подсъдимия за алкохол, както и че той отказал. От показанията на свидетеля се установява и че по време на проверката тръгнал да си ходи пеша, че полицейските служители го хванали за мишниците, а също и че не са го били или ритали. Досежно метеорологичната обстановка, св.*** твърди че пътят бил “на коловози”. Съдът кредитира изцяло показанията на св.*** като кореспондентни със събраните и кредитирани от него писмени и гласни доказателства, както и като отличаващи се със своята логичност и последователност.

Като непротиворечащи на кредитираните от съда доказателства, съдът кредитира изцяло показанията на св. ***, макар да намира че изнесените от същия свидетел фактически обстоятелства са крайно недостатъчни за надлежно попълване на делото с доказателствен материал и не допринасят в никаква степен за изясняване на предмета на доказване. Така видно от показанията на свидетеля ***:Това което ми е съобщено съм го писал като анамнеза. Това което съм констатирал на прегледа съм го писал в описателната част. Подписа прилича на моя. Печата е на катедра СМ. Няма какво повече да добавя”.

Като непротиворечащи на кредитираните от съда доказателства, съдът кредитира изцяло и показанията на св. ***, макар да намира, че изнесените и от този свидетел фактически обстоятелства са недостатъчни за надлежно попълване на делото с доказателствен материал.  В показанията си св. *** не ангажира категорични спомени, въпреки извършеното от съда предявяване, освен че е снемал обяснения от подс.***, дали това са предявените му, като същият изрази съмнение това да са те предвид обстоятелството че св.Райнов не откри свой подпис в края на обясненията, а също и че според него те би следвало да са не в ръкописна форма като предявените му, а в печатна такава.

Съдът кредитира показанията на св.*** в частта в **, както на документите така и на багажника на управлявания от него автомобил, че тя е пътувала с него в а-ла на предната дясна седалка, че са разпоредили на същия да даде алкохолна проба извън собствения си автомобил, а именно при полицейския тъкъв, спрян пред този на подсъдимия вдясно, като в тази част  показанията на св.******** кореспондират с останалия ценен доказателствен материал в т.ч. ценената част от показанията на ****, **** и ********, а също и с отразеното в проведената между нея и св. **** очна ставка. Съдът кредитира показанията на св.******** и в частта в която установява че подсъдимият е натискан в областта на тила с предмет, че ръцете му били на капака на а-ла от което се образувало наведено състояние, с оглед да бъде изпробван за алкохол, че *** побягнал в хода на проверката към средата на пътното платно, както и че бил хванат за подмишниците от полицейските служители *** и *******, а също и че не е видяла да го удрят. В описаните части съдът кредитира показанията на свидетелката ******** като кореспондентни с останалите ценени такива като въпреки че е съпруга на подсъдимия индиция за заинтересованост съдът не откри. Съдът не кредитира показанията на свидетелката че подсъдимият бил ритан, доколкото в тази им част показанията се явяват изолирани, противоречащи на останалите събрани и ценени доказателства в т.ч. заключението на в.л.**** по назначената СМЕ и кореспондиращи единствено с обясненията на подсъдимия в некредитираната част. Съдът не кредитира показанията на св.*****  в частта в която възпроизвежда споделеното `и от съпруга и че е дал кръв за изследване а след това си взел “шишенцето” доколкото   в последната част св. *** възпроизвежда изцяло споделеното от съпруга си – подс. ******* и това се твърди единствено от подс. **** в некредитираната част от обясненията му. Съдът кредитира  показанията на св.***** и в частта в която твърди че съпругът `и  споменал за липса на парична сума без той да обвинява определено лице в отнемането `и.

Видно от посоченото по-горе експертно изследване на подсъдимия *********по назначената СМЕ по писмени данни, при проведения преглед са били установени кръвонасядане на дясна предмишница, кръвонасядане на тила на главата.   Така описаните увреждания според експерта са в резултат от тъпи травми. Пак според експерта кръвонасядане на дясна предмишница, кръвонасядане на тила на главата могат да бъдат причинени по описаните начини – стискане с ръка и удари с твърд неуточнен предмет. Експертът не е констатирал в изследването си увреждания в резултат на удари в областта на пояса и ритане в областта на краката доколкото не са били обективно потвърдени в медицинско описание и с клинични признаци.   Заключението на в.л. *****, се цени от съда напълно поради неговата обективност и логичност и при липсата на оспорване от страните с уточнението че съдът приема описаното кръвонасядане на тила на главата като причинено не от удари а от натискане с твърд неуточнен предмет.

От заключението на експерта ******* по назначената съдебно-графологична експертиза  №222/2010г. на БНТЛ при ОД на МВР-Плевен се установява, че подписа в тъжба № 95/29.01.2002г. до Военна прокуратура – Плевен не е положен от ****, а от адв. ****. Съдът кредитира заключението на в.л. ***** като обективно и неоспорено от страните.

Съдът кредитира като неоспорени приобщените към материалите по делото съдебно медицинско свидетелство №3/2001г. на КСМД при ВМИ-Плевен - л.5/съдът приема наличие на техническа грешка в годината на изписване/, тъжба на л.4-копие, в оригинал на л.36 от НОХД3912/2006, АУАН на л.6, НП на л.7, пълномощно на л.8, справка на ЦСМП-Плевен на л.16, справка за нарушител от региона на л.38 от ДП, справка на БАН на л.37 от НОХД3912/2006, хар.справка на л.58 от НОХД3912/2006, справка на ЦСМП-Плевен на л.51, 52 от настоящето дело, доколкото тези писмени доказателствени средства не противоречат на събраните и кредитирани от него писмени и гласни доказателства с оглед възприетата по – горе доказателствена основа.

Съдът цени и останалите писмени доказателства по ДП №146/2003г. по описа на РП-Плевен и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Обвинението е за престъпление по чл.286, ал.1 от НК. Съгласно цитираната разпоредба набедяването е приписване пред надлежен орган на властта на извършено деяние, което е конкретно определено престъпление. Касае се за престъпление против правосъдието, като деецът се стреми по този начин да предизвика намесата на орган на властта за да бъде подложен набеденият на наказателно преследване. Такъв резултат може да се постигне, когато деецът насочва своето изявление към органите които са оправомощени да възбуждат наказателно преследване – прокуратурата, досъдебните органи и съдът. Предвид изложеното и при преценка на въпросите по чл.301 от НПК съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се установи по категоричен начин наличието на извършено престъпление от страна на подсъдимия *******, а именно за периода  29.01.2002 г. - 07.03.2002 г. в гр. Плевен, пред надлежен орган на власт – прокурор във Военно окръжна прокуратура – гр. Плевен, да е набедил гл.сержант **** и гл.сержант *****, двамата служители в ОД на МВР – гр. Плевен в престъпления, а именно, че са злоупотребили със служебното си положение и превишили предоставените им от закона правомощия, като без причина упражнили спрямо него насилие, изразяващо се в извиване и удари по ръката, удари в дясната страна на кръста, таза и тила, като му причинили леки телесни наранявания и без негово съгласие са взели намиращите се между талона и СУМПС – сума от 150 лв. с намерение противозаконно да ги присвоят – осъществяващи състава на престъпления по чл. 387, ал. 1 от НК, чл. 131, ал. 2, предл. 3, във вр. с чл. 130 от НК и по чл. 195, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като знаел, че са невинни.            Разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК задължава съда да признае подсъдимия за виновен едва когато събраните гласни и писмени доказателства, предварително пресеяни и претеглени през вътрешното му убеждение доказват престъплението по несъмнен начин. Съдът намира, че обвинението не е доказано по такъв начин, а доказателствената основа на която представителите на държавното обвинение са базирали обвинителната си теза след приключване на досъдебното производство и отстоявали същата в хода на съдебното следствие е несигурна, нестабилна и противоречи на ценения от съда доказателствен материал.

         В тази насока на разсъждения следва да се отбележи следното.

Съдът намира, че няма несъмнени доказателства на първо място, подсъдимият ******* да е написал, респ. продиктувал и подписал приложената в делото тъжба № 95/29.01.2002г., адресирана до ВОП-Плевен. Обратното видно от цененото от съда експертно изследване на в.л. **** по назначената съдебно-графологична експертиза, неоспорено от страните, **** не е положил подпис под съдържанието `и, а такъв е положила адв. ***. По делото е приложено на л. 8 от ДП заверено копие на пълномощно с посочени за упълномощител **** ***, но пак от същото пълномощно не става ясно за какви точно действия хипотетично ако ** е упълномощил същата, `и е възложил да извърши, тъй като да я упълномощи напише тъжба до ВОП –Плевен, както е видно от пълномощното, означава да посочи какво точно да отрази в същата тази тъжба. Друг е въпросът че **** отрича в обясненията си пред съда при предявяване на горецитираното пълномощно подписът на упълномощител да е негов. Съдът не е назначил съдебно-графологична експертиза на този подпис доколкото е преценил че същото няма да допринесе за изясняване на обективната исктина тъй като дори същата да установи че подписът на упълномощител е положен от подсъдимия, то липсват данни от самото пълномощно както беше посочено и по-горе за какви действия е това упълномощаване и дали не става въпрос в конкретния случай за такива без представителлна власт. Следва да се посочи и че адв. ***** е била защитник на подс. *** при разглеждането на настоящето дело пред предходен съдебен състав, чиято присъда е отменена поради което е и процесуално недопустимо пред настоящия тъкъв да бъде разпитана като свидетел с оглед установяване на факта какво точно и е било възложено да напише в тъжбата до ВОП-Плевен, ако хипотетично е било налице упълномощаване от **** Подс. *** пък от своя страна в обясненията си които са и доказателствено средство и средство за защита отрича да е имало упълномощаване изобщо, следуемо от което каквото и да било възлагане на действия.Отделно от това св.**** който с оглед изясняване на обективната истина беше допуснат до разпит като свидетел, в показанията си не ангажира категорични спомени, въпреки извършеното от съда предявяване, освен че е снемал обяснения от подс.***, дали това са предявените му, като същият изрази съмнение това да са те предвид обстоятелството че св.*** не откри свой подпис в края на обясненията, а също и че според него те би следвало да са не в ръкописна форма като предявените му, а в печатна такава.

Следователно по делото по категоричен начин липсва изявление от страна на подсъдимия *** било то в писмена или в устна форма, лично или чрез представител, насочено към органите, оправомощени да възбуждат наказателно преследване. По тези съображения съдът намира че деянието за което подсъдимият *** е предаден на съд не е осъществено от обективна страна.

         От субективна страна набедяването се извършва само при пряк умисъл защото деецът знае че пострадалият е невинен и е сигурен че неговото твърдение неизбежно ще бъде възприето  от органа на властта. В конретния случай деянието не е извършено от обективна страна по посочени по-горе съображения, поради което липсват предпоставки за осъщесвяването му и от субективна страна. Съдът обаче счита за необходимо да отбележи следното:Дори хипотетично да приеме извършено от обективна страна деяние, то от субективна деяние отново не е извършено. Подсъдимият *** видно от обясненията му, а също и от показанията на всички свидетели е бил “хванат за подмишниците” от гр.ищци и ч.о. *** и ****, пострадали от предстъплението по чл.286, ал.1 и това е безспорно установено. В съзнанието на ***** спрямо него е упражнена физическа сила която не е следвало да бъде упражнявана в рамките на провомощията на полицейските служители, макар според последните тя да е била в рамките на допустимото, т.е. не може да се твърди че е знаел че са невинни.      

Съгласно разпоредбата на чл.307 от НПК съдът е задължен да се произнесе по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен.

В наказателното производство е предявен за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия от деянието за което е предаден на съд *****, а именно **** *** в размер на   5000 лв., представляващи претендирано обезщетение за понесените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането до окончателното `им изплащане, както и присъждане на направените деловодни разноски.

В наказателното производство е предявен за съвместно разглеждане граждански иск и от пострадалия от деянието за което е предаден на съд **., а именно **** *** в размер на 5000 лв., представляващи претендирано обезщетение за понесените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането до окончателното `им изплащане, както и присъждане на направените деловодни разноски.

При съобразяване на обстоятелството, че основание на гражданския иск е деянието, следва всеки един от предявените искове да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото направените деловодни разноски в размер на 130 лв. по назначените експертизи на основание чл.190 ал.1 от НПК следва да останат за сметка на държавата.

            По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: