М О Т И В И по НОХД № 722/2010г. по описа на ПлРС:

             

          Обвинението е срещу Б.А.А., ЕГН **********, за това, че на 29.06.2009 г. в гр.Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с други две неустановени по делото лица, запалил имущество със значителна стойност л.а. марка Фолксваген, модел “Голф 3” с рег.№ ЕН 4327 ВВ на стойност 2240 лв., л.а. Фолксваген, модел “Поло” с рег.№ ЕН 4743 ВВ на стойност 2800 лв. и товарен автомобил /бус/ марка Ивеко с рег.№ ЕН 1858 ВК на стойност 10 400 лв., или всичко на обща стойност 15 440 лв., собственост на Д.К.Д. ***- престъпление по чл. 330 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3, вр. чл.20 ал.2 от НК.

          В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище, че същото е доказано по несъмнен начин, пледира за осъдителна присъда и наказание лишаване от свобода в размер на три години чието изпълнение предлага да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок предвид ниската възраст на подсъдимия.

В съдебно заседание подсъдимият Б.А. редовно призован се явява лично и с адв. Г.Г. от ПлАК. Не признава вината си, не дава обяснения. Моли съда за оправдателна присъда.

Защитникът адв. Г.Г. намира, че вмененото на Б.А. деяние не е доказано по безспорен начин като подчертава липсата на убедителни доказателства за наличие на доказаност както от обективна така и от субективна страна по повдигнатото спрямо подзащитния `и обвинение. Подробно се мотивира с анализ на събраните доказателства. Моли съда за оправдателна присъда.

В наказателното производство няма приет за съвместно разглеждане граждански иск и конституиран граждански ищец и частен обвинител.

            Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след преценка становището на страните намира за установено следното от фактическа страна:

           

Свидетелят Д.К.Д. ***. Същият притежава л.а. Фолксваген модел Голф 3 с рег. № ЕН 4327 ВВ, л.а. Фолксваген модел Поло с рег. № ЕН 4743 ВВ и товарен автомобил /бус/ марка Ивеко с рег. № ЕН 1858 ВК. И трите автомобила св. Д. паркирал пред блока, в който живеел, а именно в гр.Плевен, жк. Дружба, бл.411А в пространството между входовете „Д" и „Е" срещу гаражните клетки, с предна част на МПС-та към блока. Така били паркирани и на процесната дата 29.06.2009 г.


На 27.06.2009 г. подс. Б.А.А. срещнал св. Р.А.К.. Двамата провели разговор, при който А. споделил със св. К., че има намерение да запали автомобил, който се намира в близост до блока, в който живее свидетелката К. без да посочва марка и модел на превозно средство.

На 28.06.2009 г. подс. А. се обадил на св. К. по телефона и й казал, че на 29.06.2009 г. ще осъществи палеж, заедно с негови приятели, като я поканил, ако желае да излезе пред входа, в който живее, за да види как ще го направят. Същият ден вечерта-  на 28.06.2009 г. около 21.00 часа св. К. отишла на гости в свой познат, който живеел в блок ** в жк. *** – св. ***. Около 02.00 часа на 29.06.2009 г. излязла от жилището на *** незабелязано, след като последният легнал да спи, а в друга стая били св.Т.К. и Д.  Д., и тръгнала към предварително уговорената с подс. А. среща. Минала покрай гаражите на бл.412, след това покрай намиращата се в близост детска площадка и в близост до бл.411А, видяла А.. Не след дълго при него дошли две момечета, приблизително но възрастта на ***, които били непознати за свидетелката К.. Едното от момчетата, което дошло, носело в себе си пластмасова бутилка от безалкохолно с етикет на нея „Дерби" с вместимост 2л., като в бутилката имало течност с жълтеникав цвят. Подсъдимият и другите неустановени по делото лица, се насочили към автомобилите, собственост на св. Д.Д.. В този момент св.К. решила да се връща отново в жилището на св. *** Отдалечавайки се в посока бл. ***, чула силен гръм, като след като се обърнала видяла да гори л.а. марка Фолксваген, сив на цвят – собственост на св.Д.. Уплашена, св. К. избягала и се върнала в жилището на своя познат, където била преди това.

На 29.06.2009 г. св.Ст.С. - съсед на св. Д. му се обадил по мобилния телефон и му съобщил, че автомобилите му горят, като го уведомил, че се обадил и в пожарната. Св. Д. веднага излязъл и отишъл до мястото, където били паркирани автомобилите. Излизайки навън, видял, че е пристигнал и автомобил на РСПБС - Плевен, който се опитвал да изгаси пожара. Към 03.25 часа пожарът бил ликвидиран.

            Така възприетата от съда фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства.

От показанията на св.Д. Д., които съдът кредитира изцяло като  непротиворечащи на ценените от него писмени и гласни доказателства, се установява, на първо място, че на процесната дата  29.06.2009 г. собствените му автомобили - л.а. марка “Фолксваген” модел “Голф 3”, дизел 1,9 с рег. № ЕН 4327 ВВ, л.а. марка “Фолксваген”, модел “Поло”, дизел 1,9 с рег. ЕН 4743 ВВ и товарен автомобил /бус/ “Ивеко” с рег. № ЕН 1858 ВК били паркирани пред бл. ***” в гр.***, които изгорели на същата през нощта. По нататък в показанията си св.Д. възпроизвежда споделеното му от св.К., а именно че е видяла как са дошли в процесната нощ две момчета които са носили бутилка с течност със себе си и че тя след като е видяла първата кола как гори, се е уплашила и е избягала. От показанията на св.Д. също се установява че преди процесния случай св.К. му споделила че Б.А. излял на междустълбищна плащадка носена от него течност която запалил с носено в себе си запалително устройство, след което снимал с телефона си и казвал колко е красиво. По – нататък в показанията си св.Д. маркира подозренията си върху други лица някои от които посочва поименно които биха могли да са извършители на процесния палеж.

От показанията на св.Г.М. които съдът също цени изцяло като  непротиворечащи на кредитираните от него писмени и гласни доказателства, се установява на първо място че в процесния период работела като ИДПС в Първо РУП към  ОД на МВР – Плевен, когато през м. юни 2009 г. в Детска педагогическа стая била доведена св.Р.  К. от служителите на РУ във връзка с извършена първоначална  проверка за палеж на автомобили, че същата била контактна и в ясно съзнание, но много притеснена в емоционално отношение, а по време на беседата се разплаквала. От показанията на св.М. се установява и че К. постоянно си променяла показанията с което  обърквала полицейските служители. Така видно от показанията на св.М.Р.К. първоначално споделяла, че не е била очевидец на палеж на процесните автомобили, че е в приятелски отношения с подсъдимия, че последния се интересувал чии са тези автомобили, че преди това е палил ъгъл на междустълбищна площадка изливайки течност която  възпламенил а после се радвал на възпламеняването и даже го снимал с мобилният си телефон. Отново от показанията на св.М. се установява че впоследствие св.К. променила показанията си като твърдяла че по време на процесния палеж са били три момчета като лице на име Владимир е носил пластмасова бутилка от безалкохолно с надпис „Дерби”, която била пълна с течност, както и че Владимир полял гумите и предния капак на един от автомобилите, а Б. хвърлил нещо и след като а-лът се възпламенил, избягала.  

От показанията на св.Р.К., депозирани пред съда се установява познанството ` с подс.А., както и че в процесната нощ на запалване на автомобилите била на гости на св.Г.***, живущ в бл. ****, че преди това се уговорила с подсъдимия да я чака пред бл.** вх”**” за да си говорят, че същият дошъл на уговорената среща но малко по-късно дошли още две непознати за нея момчета, че единият носел бутилка, от безалкохолно “Дерби” с жълта течност в нея, като залял капака на сивия автомобил, а  другия непознат хвърлил неустановен предмет по същия автомобил, което го възпламенило, че тя се изплашила и отново се върнала  в жилището на св.***. Св. К. споделя още в показанията си че подс. А. `и бил споделил предходен ден че с негови приятели смятали да запалят някакъв, а също и че в друг ден предшестващ запалването на процесните автомобили на междустълбищна площадка А. възпламенил неустановена по съдържание течност която носел в бутилка след което снимал пламъка с телефона си.  Съдът не кредитира показанията на св.К. пред съда в частта в която споделя че единият от непознатите но не този който е излял течността върху процесния автомобил е хвърлил и неустановения предмет възпламеняващ го както и в частта в която твърди че с подс.А. са си определили среща в процесната нощ за да си говорят , доколкото в тези им части не намират опор в нито едно от събраните по делото и кредитирани писмени и гласни доказателства. В останалата част съдът кредитира депозираните пред съдия показания на св.К. като напълно кореспондентни с ценената от него доказателствена основа и в конкретност с показанията на св.Д., Д., К., ***, М..

От показанията на св.К. депозирани пред съдия на 08.07.2010г. и прочетени на основание чл.281, ал.1 т.1 от НПК се отново установяват близките приятелски отношения на същата с подс. Б.А. в процесния период, споделеното `и от него преди процесната нощ че с негови приятели ще запалят автомобил и че `и предложил ако иска да дойде да гледа. Отново от тези показания на св.К. се установява че в процесната нощ била на гости на “**, живещ в бл.***, като там били още “Т. и П*”, че около два часа излязла от жилището на Георги незабелязано, като последният вече спял и отишла на уговорената с Б.А. среща, че Б. не носел нищо в себе си и бил облечен с черна тениска с къс ръкав и обут със зелени къси панталонки тип „хавайки", че дошли две непознати за нея момечета за единия от които знаела че се казва Влади, че последният  носел пластмасово шише от безалкохолно с "етикет на „Дерби", непълно до горе с течност — жълта на цвят, че тримата се отправили към паркирания в близост сив автамобил – собственост на св.Д., марка Фолксваген, като “Влади” излял част от течността върху предния капак, калника и предната дясна гума на сивата кола,  след което Б. хвърлил неустановен предмет и че автомобилът пламнал и се чу слаб гръм.Пак от показанията на св.К. е видно  че веднага след това се върнала отново в жилището където гостувала и там били “Т., Д. и **”. Отново от показанията на К. пред съдия е видно че в друг ден предхождащ процесната нощ на междустълбищна площадка  А. излял в нейно присъствие запалителна течност която възпламенил, след което снимал с телефона си. Съдът не кредитира показанията на св.К. пред съдия в частта в която споделя че подс.Б.А. е хвърлил и неустановения предмет възпламеняващ го, както и в частта в която твърди че подс. А.`и е споделил че ще запалват с негови приятели автомобил, а не само за да се срещнат, доколкото в тези им чцасти не намират опор в нито едно от събраните по делото и кредитирани писмени и гласни доказателства. В останалата част съдът кредитира депозираните пред съдия показания на св.К. като напълно кореспондентни с ценената от него доказателствена основа и в конкретност с показанията на св.Д., Д., К., **, М..

От показанията на св.Р.К. депозирани пред орган на досъдебното производство на 02.07.2010г. и прочетени на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК се установява че живее в гр. ****, бл. **, че на 28.06.2009г. излязла от къщи около 20.00 часа, без знанието на родителите ми, и отишла на гости на неин приятел: “***”, който живеел в съседен блок, като там били св. “Т. и П.”, че около 02.00 часа се досетила, че през деня се уговорила с Б.А. да се видят в 02.00 часа през нощта, че излязла от жилището на “**” без да се обади на приятелите си, както и че последният по това време вече спял. От показанията на св.К. пред орган на ДП се установява още че след като се срещнали с подсъдимия на уговореното място, дошли при него още две непознати за нея момчета, като единият от тях носел пластмасова двулитрова бутилка, с жълта на цвят течност, че А. се срещнал с тях, а тя се върнала при “Георги”, а също и че докато вървяла през тревата чула силен гръм. Отново от показанията на свидетелката е видно че се обърнала и тогава видяла да гори л.а. марка фолксваген, сив на цвят, за който знаела че е на нейн съсед – св.** Д., а подс.А. с другитете две лица избягали. К. твърди че не може да бъда категорична кой е запалил автомобилите, защото не е видяла. Съдът кредитира показанията на св.К. депозирани пред орган на ДП като кореспондентни с ценените от него писмени и гласни доказателства и в конкретност показанията на св.Д., ***, К., Д., М. с изключение на тези показания в частта в която твърди че не е видяла кой излива запалителната течност доколкото това противоречи на кредитираните от съда доказателства в т.ч. на собствените `и показания и пред съда и пред съдия в хода на ДП/прочетени/, описани по-горе и ценени от съда.

От показанията на св.Й.П. депозирани пред съда се установява на първо място споделеното му от подс. А., че той самия е запалил процесните автомобили, като свидетелят не уточнява кои, че една вечер без да конкретизира дата се пребирал вкъщи към 19,30-20 часа вечерта и видял А. “задъхан и забързан”, като “миришел на пушек” и на “запалително”, когато му признал че е запалил  три коли до ****. Съдът не кредитира тези показания на св.П. и намира че същите следва да бъдат изключени от доказателствения материал доколкото на първо място не намират опора в частта досежно прознатото от А. в нито едно от останалите кредитирани доказателства, а от друга страна макар св.П. неколкократно да твърди че е сигурен за времето и мястото на срещата и че е възприел палежа като току що извършен, то във времево отношение – при посочено от него 19-20 часа, доколкото противоречи на посечения в останалите ценени от съда доказателства а именно около два часа през нощта – в конкретност показанията на св.К., Д., К., Д., Узунов, кредитираното като неоспорено писмено доказателствено средство – телефонограма на л.71 от ДП, както и експертното заключение на в.л. по назначената съдебна пожаротехническа експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено.  

От показанията на св. П. обаче депозирани пред орган на ДП на 23.07.2009 г.и прочетени на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК отново твърди споделено му от подс. А. че той е запалил въпросните автомобили, но твърди още че били в този период във влошени отношения тъй като пак видно от прочетените показания на П.А. искал да го “натопи” в извършването на друго престъпление. Съдът не кредитира тези показания на П. отново но не по горните съображения касаещи разпита на свидетеля непосредствено пред съда, а и поради обстоятелството за маркирания от П. мотив А. да го “натопи” при извършване на друго престъплрение и именно поради внесената индиция за заинтересованост същите следва да бъдат изключени от доказателствения  материал.

            От показанията на св.А.К. се установява, че същият е баща на св.К., че около 3 часа през процесната нощ му се обадил св. Д.Д. с когото били близки приятели освен като му казал че са му запалени автомобилите, че слезли с него долу и видели, че процесните автомобили горят, както и че по същото време на телефона на съпругата му се обадил подс.А. от сруг телофон като казал че Р. ги е запалила. От показанията на св.К. се установява още че дъщеря му – св.Р.К. не се прибрала през процесната нощ, както и че след процесната нощ се събрали в жилището на св.Д. с когото били близки приятели като на срещата присъставала и св.Р.К. и св.Т.А., както и че Р. казала „че е видяла Б., че запалва колите”. Съдът кредитира показанията на св.К. като кореспондентни с ценените от него доказателства с изключение на тези в последната част че е видяла че Б.А. запалва колите, доколкото свидетелят възпроизвежда споделени от дъщеря му факти, като в тези части съдът не е кредитирал показанията на К. по подробно описани по-горе съображения.

От показанията на св.С.Д. се установява че същата като съпруга на св.Д. присъствала на разговор в дома `и след процесната нощ на който присъствал подс. А. и майка му както и св.К. в който последната дошла с баща си и разказала че е видяла как три момчета са излезли под тунела, надвесели са се  над една от колите на св.Д. паркирани пред блока в който живеели, един от които  подсъдимия, като св.Д. не ангажира спомен досежно обстоятелството кой от тримата какво е направил по споделено от св.К.. Така видно от показанията `и:” Тя каза „те бяха тримата и наливаха тази течност, надвесиха се” и тя е видяла  как е пламнала колата. Първо „Голфа”, после „Полото” и след това буса....” Съдът кредитира показанията на св.Д. като непротиворечащи на ценената от него доказателствена основа.

От показанията на св.*** се установява познанството му със св.Р.К. като нейн съсед, че същият живее в ж.к. „***, а тя живее в намиращия се зад него бл. 411, че на процесната дата се събрали в дома му “Д., Т., **, **, **, аз и тя”, че през цялата нощ останала в жилището му до сутринта. Свидетелят твърди в показанията си че св.Т.К. и Д.Д. му споделили, че тя е излизала и после  се е върнала по времето когато те са били все още там, и докато той е спял, че тя на сутринта нищо не му е споделила, както и че той е спял през цялото време и не е разбрал кога е излизала и кога се е върнала.  

От показанията на св.Т.К. се установява познанството му със св.***, както и със св.К., че през лятото на 2009г. се събрали в дома на св.Г.У*, като сред присъстващите били св.Р.К. и Д.Д., че св** отишъл да си легне към 11 часа, че К. била легнала до *** като около 2 часа през нощта излязла за половин час и пак се върнала, като Узунов все още спял а също и че тя не им е споделяла нищо нито преди нито след тръгването си.  

От показанията на св.Д.Д. се установява че е бил приятелските му отношения със св. ** и К., а също и познанството му със св.К., че през лятото на 2009г. се събрали в дома на св.Г.У**, като сред присъстващите били св.Р.К. и Д.Д., че св.**** отишъл да си легне към 11 часа, че К. била легнала до **** като около 2 часа през нощта излязла за половин час и пак се върнала, като *** все още спял а също и че тя не им е споделяла нищо нито преди нито след тръгването си.  

От показанията на св.*** се установява познанството му както с подс. А. така и със св.К., не ангажира спомен досежно конкретен ден, но видно от показанията му, в жилището на подсъдимия послъдният му взел телефона и отишъл в съседна стая, където се заключил като след като излязъл споделил с него че е звънял на Р. за да `и каже че тя е запалила колите.

Съдът кредитира напълно показанията на св.***, Д., К. и Узунов като непротиворечащи на ценената от него доказателствена основа.

От показанията на св.П.П. се установява че през 2009 г. работел в “Криминална полиция” при  Първо РУП-Плевен, че по молба на св. М. се включил при снемане на обясненията на свидетелката Р.К. и възпроизвежда споделеното от нея в първоначалните `и обяснения, а после и показания, а именно че е видяла че подсъдимия е запалил процесните автомобили като в същото време споделила, че няма конкретен и точен спомен за нито едно от трите лица които е посочила като извършители. Така видно от показанията на свидетеля:”.... Посочи три лица, посочи конкретно лицето Б. – подсъдимия ... Но за Б. каза нямам точен спомен...”Пак от показанията на св.П. е видно, че К. “обяснявала разбъркано”.

От показанията на св. П.Я. се установява че присъствал съм при снемане на обяснения от св.К., но не ангажира никакви други спомени.

От показанията на св. Б. М. се установява длъжностното му качество като оперативен работник при извършени палежи към при  ОД на МВР-Плевен, в конкретност на територията на Първо РУП МВР – Плевен в процесния период, че провеждал беседи с със св. Р.К. и присъстващите на състоялия се “купон” в жилището на св.Узунов в процесната нощ, в присъствие на ИДПС. Св.М. установява в показанията си споделеното му от К. в първоначалните `и показания че видяла в процесната нощ три момчета в близост до процесните автомобили и как “са лумнали колите”,  но св.М.не ангажира спомен К. да е споменавала  кой е запалил автомобилите. Пак от показанията на Митовски се установява че не е снемал обяснения от Б.А..  Видно от показанията на М.: ”Имам смътен спомен по отношение на лицата които трябваше да установяваме, но така и не ги установихме. Наложителното в случаите беше изчистване детайлно по случая и установяване лицата извършители, но в крайна сметка не установихме лицата-извършители...”

От показанията на св.Ц.И. се установява местоработата му в  ОД Полиция, в т.ч. и в процесния период, че отговарял за района на ж.к.„Д, че на дата която не си спомня имало  вечерта три запалени автомобила пред бл. 411 в ж.к. в същия ж.к., които били на един собственик.Пак от показанията на св.И. се установява  че св.К. му споделила че е видяла че Б. е излязъл пред колите  и ги е запалил, както и че не са разкрили извършители.

От показанията на св.С.С. се установява че същия живеел в близост до паркираните процесни автомобили, когато видял в тъмното пламъци, че се обадил в пожарната както и че се подписал като поемно лице, а също и че присъствал през цялото време на извършвания от длъжностните лица оглед.

Съдът кредитира показанията на св.П., И., М., Я. и С. като кореспондиращи на ценените от него писмени и гласни доказателства с изключение на показанията на И. и П. в частта в която твърдят че св.К. им е споделила че е видяла подс.А. да запалва процесните автомобили от една страна поради факта че свидетелите възпроизвеждат показания на св. К. които съдът по подробно описани съображения не е кредитирал.

От показанията на св.Т.А. – майка на подс. А. е видно че на 28 срещу 29 юни през нощта останала в дома си до  6,55 часа и никой не бил излизал от къщи, в т.ч. подсъдимия А., че по късно през деня разбрала от колежка че били запалени трите коли на св.Д.Д., когото познавала като съсед. Пак от показанията на А. е видно че на неустановена дата след процесната нощ във 23,50 вечерта се обадила св.К. по мобилния телефон на сина `и и  той я попитал дали знае нещо за случая със запалените коли на св.Д., тъй като Б. бил приятел със сина на потърпевшия и се казвал Д.,  и че Р. казала, „че се е прибрала в три часа през нощта и когато е минала покрай колите те не са горели”, както и че са я изпратили  три момчета, “единия Гецата, другият П., на третия не помня името”. В тази част съдът не кредитира показанията на св.А. като противоречащи на ценените от него доказателства досежно местонахождението на св.К. в процесната нощ, а също и че е видяла подсъдимия в близост до процесните автомобили. От показанията на А. е видно и че на неустановена по-късна дата отишла със сина си – подс. Б. в дома на потърпевшия Д., където била и св.Р.К. и баща `и – св.К., както и самите св.Д., както и че баща `и я попитал в колко часа се е прибрала и тя казала „в 3 часа”, както и че не е видяла, че горят колите, а също и че в нейно присъствие в същия ден Д. споменал, че се съмнява в негов познат, международен  шофьор. В тази част съдът кредитира показанията на А. единствено във фрагмента че описаната от нея среща в дома на Денкови се е състояла и че св.Д. действително е споделил че се съмнява в различни лица/последното видно и от показанията му/, но не и досежно останалото тъй като противоречи на останалия ценен по делото доказателствен материал. При анализа на показанията на св.А. съдът съобрази и обстоятелството че същата е майка на подс.А. и при обсъждането им откри индиция за заинтересованост, която също взе предвид за да приеме да не кредитира част от показанията на А..

 

 

 

 

          Съдът кредитира данните и от приобщените към доказателствения материал към делото по реда на чл.283 от НПК материали от досъдебното производство и в конкретност огледен протокол с приложен фотоалбум, телефонограма на л.71, характеристична справка и свидетелство за съдимост от които се установява вида и местоположението  на причинените от пожара повреди, датата и часа на обаждане до РСПАБ, регистрирането на подс.А. *** за противообщетвени прояви както и чистото му съдебно минало.

          Съдът кредитира като неоспорени приложените по делото ЗМ№№816 от 03.06.2009г., 936 от 29.06.2009г., 1009 от 09.07.2009г., 576 от 03.01.2009г., 1612 от 12.10.2009г., 1749 от 06.11.2009г., 1787 от 12.11.2009г., 1984 от 06.12.2009г., 558 от 30.03.2010г.

В хода на проведеното досъдебно производство е назначена пожаротехническа експертиза според която:

1. Предполагаемата непосредствената причина за възникване на запалванията в двата леки и лекотоварния автомобили е запалване на разлята най - вероятно леснозапалима течност върху
предните капаци и гумите на автомобилите. Късният час на възникване на запалванията, както и едновременното горене на трите автомобила несъмнено говори за умишлени действия. Другите характерни особености, които също подкрепят версията за умишлен палеж са наличието на три различни огнища на пожара, а именно
трите предни части на автомобилите и обгарянето на автомобилите по идентичен начин. Най - вероятно  разлятата  горима  или  леснозапалима течност  е  запалена  от  открит  източник  на
запалване, който най - вероятно може да бъде клечка кибрит или бомбичка /пиратка/.

2. Обстоятелствата способствали за възникването на пожара са наличието на лесно – запалима или горима течност по детайли от купетата на автомобилите. След възпламеняването на течността
пламъкът безпрепятствено е достигнал до горими елементи в двигателните отсеци и предните гуми на автомобилите. Разпространението на пожарите в трите огнища на горене е най – вероятно вследствие   на   количеството  течност  разлята  върху   автомобилите,   както   и   неограниченото количество кислород от въздуха нужен за горенето.

3.При други следи от пожара както и нанесените поражения върху автомобилите, най -вероятно може да се твърди, че пожара е възникнал от късо съединение. Против тази версия обаче е наличието на три отделни огнища на пожара, които са в различни автомобили, което е абсолютно невъзможно и в трите автомобила да възникнат къси съединения в ел. инсталациите и то по едно и също време.

4.Пожарът   е   възникнал   най  -  вероятно  първоначално   върху   предните   капаци   на автомобилите, като не може да се каже категорично кой от трите е бил запален първи.  Посоката
на разпространение на горенето е по разлятата течност използвана за катализатор на горенето, както   и   горимите   елементи   в   двигателните   отсеци,   предните   гуми   на   автомобилите   и
вътрешността на купетата.

5.  Не може да се твърди категорично каква е била продължителността на пожара, но може да се предположи, че от началото на възникването на запалването, до   пристигане   на
противопожарните екипи е около 40 мин. Най - вероятно
автомобилите са запалени поне към 02:20 часа на същата дата. При други обстоятелства за това време един автомобил би изгорял напълно или пламъците ще обхванат всичките горими елементи
от купето, но в случая най - вероятно е използвана горима течност, която гори по - бавно и след първоначалното бурно горене огъня и в трите огнища е затихнал.

В хода на съдебното следствие е възложена допълнителна задача на експерта, като с оглед изключване на същия от списъка на в.л. същата е възложена на друго в.л. - Р.Стоянов, и съгласно която има сходство “в известна степен” между механизма на палежа, касаещ настоящият случай и тези, за които са посочени със заявителските материали (ЗМ), което се изразява в следното:

1.  Всичките палежи с последващи пожари са извършвани почти по едно и също време (в малък времеви интервал) през тъмната и безлюдна част на денонощието.

2.  Огнищата на всички пожари са в предната зона на  автомобилите, т. е. възниквали са под или над двигателите, върху предния капак или предното обзорно стъкло.

3.  Причините за пожарите най-вероятно са използване на открит огън на запалка, клечка кибрит, факла с използване на леснозапалима или горима течност или някакъв друг огнеизточник.

Заключението на в.л. Д. и това на С. по възложената допълнителна задача, се ценят от съда напълно поради тяхната обективност и логичност, а при второто и при липсата на оспорване от страните с уточнението че съдът приема същите в контекста на описаната от тях вероятност и при липса на категоричност по всички пунктове на двете заключения.

В хода на проведеното досъдебно производство е назначена съдебно-оценителна експертиза според която стойността на причинената щета съответно на л.а. марка Фолксваген, модел “Голф 3” с рег.№ ЕН 4327 ВВ е 2240 лв., на л.а. Фолксваген, модел “Поло” с рег.№ ЕН 4743 ВВ е 2800 лв. и на товарен автомобил /бус/ марка Ивеко с рег.№ ЕН 1858 ВК е 10 400 лв. Съдът кредитира заключението на в.л. като обективно и неоспорено от страните.

В хода на проведеното досъдебно производство е назначена съдебно-психиатрична експертиза на подс. Б.А. според която същият е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги поради което следва да му се признае вменяемост. Съдът кредитира заключението на в.л. като обективно и неоспорено от страните.

          В хода на проведеното досъдебно производство е назначена коплексна съдебна-психолого-психиатрична експертиза на св.Р.К., съгласно която последната е в състояние да възприема правилно, да запаметява и да възпроизважда факти от значение за обективната истина. Въпреки това пак според ЕЗ са `и присъщи с оглед оформящия се характер нагласи към конформност във взаимоотношенията и отношението към другите. Пак според ЕЗ в проблемни ситуации  са и присъщи себеобвинения и премълчаване на факти, злепоставящи другиго особено при формирани преди това приятелски отношения. Съдът кредитира заключението на в.л. като обективно и неоспорено от страните.

 

                                                                  

Обвинението е за престъпление по чл.330, ал.1 от НК. Съгласно цитираната разпоредба запалването е налице щом като е  започнало да гори имуществото, предмет на посегателство, като едновременно с това е необходимо да се установи, че вещите или стоките, които могат да бъдат предмет на палежа, а именно: сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество, са със значителна стойност без да е необходимо причинената от палежа щета да е със значителна стойност. Предвид изложеното и при преценка на въпросите по чл.301 от НПК съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се установи по категоричен начин наличието на извършено престъпление от страна на подсъдимия Б.А.А., а именно на 29.06.2009 г. в гр.Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с други две неустановени по делото лица, да е запалил имущество със значителна стойност - л.а. марка Фолксваген, модел “Голф 3” с рег.№ ЕН 4327 ВВ на стойност 2240 лв., л.а. Фолксваген, модел “Поло” с рег.№ ЕН 4743 ВВ на стойност 2800 лв. и товарен автомобил /бус/ марка Ивеко с рег.№ ЕН 1858 ВК на стойност 10 400 лв., или всичко на обща стойност 15 440 лв., собственост на Д.К.Д. ***- престъпление по чл. 330 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3, вр. чл.20 ал.2 от НК.

            Разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК задължава съда да признае подсъдимия за виновен едва когато събраните гласни и писмени доказателства, предварително пресеяни и претеглени през вътрешното му убеждение доказват престъплението по несъмнен начин. Съдът намира, че обвинението не е доказано по такъв начин, а доказателствената основа на която представителите на държавното обвинение са базирали обвинителната си теза след приключване на досъдебното производство и отстоявали същата в хода на съдебното следствие е несигурна, нестабилна и противоречи на ценения от съда доказателствен материал.

          В тази насока на разсъждения следва да се отбележи следното.

Съдът намира че по делото беше установено по несъмнен начин че л.а. марка Фолксваген, модел “Голф 3” с рег.№ ЕН 4327 ВВ на стойност 2240 лв., л.а. Фолксваген, модел “Поло” с рег.№ ЕН 4743 ВВ на стойност 2800 лв. и товарен автомобил /бус/ марка Ивеко с рег.№ ЕН 1858 ВК на стойност 10 400 лв., всичките собственост на Д.К.Д. ***, са били запалени на процесната дата като имущество на значителна стойност и за това не се спори. Беше установено и че подсъдимият Б.А. е присъствал на процесната дата в близост до запалените автомобили, като беше установено и присъствието на още две лица в близост до същите автомобили. Съдът намира, обече че няма несъмнени доказателства на първо място, подсъдимият Б.А. да е участвал в запалването на автомобилите, а също и с какви точно действия е прието от държавното обвинение това участие. Не се събраха несъмнени доказателства А. нито да участвал по някакъв начин в изливането на процесната запалителна течност, нито пък във възпламеняването на същата впоследствие с предмет който междувпрочем също не е установен въпреки положените за това усилия. По делото беше изслушана назначената в хода на ДП пожаротехническа експертиза която по всички пунктове в т.ч. къде е възникнал пожара и каква е била посоката му на разпространение, каква е била продължителността на пожара, кои обстоятелства са способствали за възникването и разпространението на пожара, отговаря с висока степен на вероятност като си служи с предположения и по нито един пункт не дава категорични изводи. С вероятност са и отговорите на в.л. и по възложената допълнителна задача. Следва да се отбележи че единственият очевидец посочен от органите на държавното обвинение – св.Р.К. е депозирала показания и пред орган на досъдебното производство, и пред съдия, и непосредствено пред съда които всеки път е променяла и от които не става ясно какво точно е “видяла”. Същата към момента на деянието – 29.06.2009г. е на 13 годишна възраст и макар според кредитираното като неоспорено и обективно заключение на в.л. по назначената коплексна съдебна-психолого-психиатрична експертиза да е в състояние да възприема правилно, да запаметява и да възпроизважда факти от значение за обективната истина, то пак според същото заключение са `и присъщи с оглед оформящия се характер нагласи към конформност във взаимоотношенията и отношението към другите, а в проблемни ситуации  са и присъщи и себеобвинения и премълчаване на факти, злепоставящи другиго особено при формирани преди това приятелски отношения. В този смисъл са и показанията на св. Г.М., видно от които:”...В емоционално отношение беше много притеснена, разтревожена и по време на беседата се разплакваше. Изпадаше в емоционални разстройства. Непрекъснато си променяше показанията. Мога да кажа, че целият ден работих с нея, тъй като тя   непрекъснато си променяше показанията.  Завеждаше в заблуждение полицейските служители, тъй като си променяше показанията....”Същото се установява и от показанията на участвалите при снемане на обяснения от нея полицейски служители. Така видно от показанията на св.П.К. “обяснявала разбъркано”. Що се отнася до останалите доказателства по делото които биха могли да внесат съмнение за наличие на някаква съпричастност на подс.А. към деянието – предмет на повдигнато обвинение са показанията на св.Д. и К., от една страна които възпроизвеждат споделени им от св.К. възприятия, които съдът по подробно описани съображения не е кредитирал, както и тези на св.П., които съдът отново по описани съображения/от една страна разминаване във времево отношение при извършване на процесното деяние, от друга страна маркираният личен мотив/ не е кредитирал.

Следователно по делото по категоричен начин липсват каквито и да било доказателства водещи до извод, още по-малко несъмнен за устатие на подс.Б.А. престъплението – предмет на повдигнатото обвинение.

По тези съображения съдът намира че деянието за което подсъдимият А. е предаден на съд не е осъществено от него нито от обективна нито от субективна страна поради което го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.330, ал.1 вр. чл.63, ал.1 т.3 вр. чл.20, ал.2 от НК.

При този изход на делото направените деловодни разноски в размер на 580 лв. по назначените експертизи на основание чл.190 ал.1 от НПК следва да останат за сметка на държавата.

            По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: