МОТИВИ:Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение против З.Б.И. с последно известно местоживеене *** за това, че на 07.12.2009 година в град Плевен, отнела чужди движими вещи – портмоне със съдържащи се в същото парични средства в размер на 416,43 лева, както и дебитна карта и документ за самоличност, имущество на обща стойност 422,43 лева, от владението на *** от същия град, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194 ал. І от НК.

Предвид постъпилите по делото официални данни за това, че подсъдимата е напуснала пределите на страната наказателното производство в неговата съдебна фаза е стартирано и финализирано по реда на чл. 269 ал. 3 НПК. Подсъдимата се представлява от защитник – адвокат ***, ПлАК.

          Представителят на РП - Плевен подържа изцяло така повдигнатите против   подсъдимата  обвинение за престъпление по чл. 194 ал. 1 НК. Счита, че същото е установено по несъмнен начин въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Пледира за постановяване на осъдителна присъда като предлага на съда да определи и наложи на   от И. наказание в рамките на предвиденото в разпоредбата на чл. 194 ал. 1 НК при приложение разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 2 Б. Б като вид пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес  и периодични срещи с пробационен служител за минимален срок.

          Защитника на подсъдимата оспорва установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка. Счита, че обвинението не е доказано и подзащитната му следва да бъде оправдана. Алтернативно пледира за приложение разпоредбата на чл. 194 ал. 3 НК и налагане на наказание като вид глоба и в размер от 100 лева.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното:

          Подсъдимата З.Б.И. e родена на *** ***, с последно известно местоживеене ***, ***, българска гражданка, със средно образование, вдовица, пенсионерка, не осъждана, ЕГН **********.

          Към месец декември на 2009 година свидетелката *** полагала труд в хранителен магазин “ Фантазия”, находящ се в квартал “Сторгозия” в град Плевен.

          На 07.12.2009 година *** получила от работодателя си следващото и се месечно трудово възнаграждение от 350 лева. Прибрала заплатата си при останалите си парични средства в портмоне, което поставила във външен джоб на работната и дреха. В портмонето имало също дебитна и лична карта на свидетелката и парична сума от около 60 лева.

          Около 13:00 часа свидетелката *** отишла на една от касите на магазина при своя колежка, за да и помага при поставянето на закупените от клиентите стоки в торбички. Докато изпълнявала тази дейност *** не усетила как портмонето и изпаднало от външния джоб на грейката и и паднало на касата на място, където се поставяли продуктите на клиентите. По това време, на същата каса подсъдимата И. чакала реда си, за да плати закупени стоки. Била облечена в престилка. Видяла изпадналото от джоба на *** портмоне и решила да го вземе. Когато дошъл редът и на касата подсъдимата платила закупеното и сложила в торбичката с продуктите си и портмонето на свидетелката ***.

          По – късно през деня свидетелката *** потърсила портмонето си и установила, че го няма в джоба на работната и дреха. Помолила колегите си *** и *** да прегледат заедно записите от разположените в магазина камери. И тримата изгледали записите и видели как въпросното портмоне изпаднало от джоба на *** и впоследствие било взето от ваничката на касата от жена, облечена в престилка.

          Същия ден тримата свидетели посетили няколко шивашки фирми, които се намирали в непосредствено близост до магазина, тъй като знаели, че работещите там носели подобни престилки като тази, с която бил облечена видяната на камерите жена. Там не намерили подобно лице. впоследствие в магазина дошли и други жени, облечени в подобни престилки. О тях *** и колегите и разбрали, че подобни престилки носят и работещите в близкото училище “ Стоян Заимов”. Посетили  и училището, разговаряли с работещи там и по описанието което им дали установили, че лицето което наблюдавали на камерите е подсъдимата И., работеща към онзи момент там като чистач. Попитали за нея, но същата отсъствала – уведомила, че отива вкъщи, за да занесе някакъв багаж.

Свидетелите *** и *** изчакали подсъдимата докато се върне. Разговаряли с нея. Първоначално същата отрекла да има нещо общо със случилото се, но после признала, съгласила се да отиде в магазина с тях. Донесла портмонето на *** от дома си и и го върнала. От общата сума липсвала около 6 лева, които подсъдимата така и не възстановила на пострадалата.

          Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства посредством разпита на свидетелите ***, *** и ***, дадени непосредствено в съдебно заседание, както и от присъединените  като доказателства по делото по  реда на чл. 283 НПК писмени доказателствени средства, приложени по проведеното досъдебно производство № 3209/2009 година по описа на ПлРП.

          В същата насока е и заключението по назначената и извършена съдебно – оценителна експертиза. Същото, присъединено към доказателствата по делото чрез прочитането му по реда на чл. 282 ал. 3 НПК установява, че общата стойност на предмета на престъплението възлиза на 422,23 лева. 

          При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие, че с поведението си подсъдимата З.И. осъществила с поведението си  престъпление по чл.  194 ал. 1 НК . Съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и преки и косвени, навежда на единствения възможен извод за авторството на деянието в лицето на подсъдимата.

Ето защо съдът призна подсъдимата И. за виновна в извършване на престъпление по  чл. 194 ал. 1 НК.

От обективна страна - 07.12.2009 година в град Плевен, отнела чужди движими вещи – портмоне със съдържащи се в същото парични средства в размер на 416,43 лева, както и дебитна карта и документ за самоличност, имущество на обща стойност 422,43 лева, от владението на *** от същия град, без нейно съгласие.

          От субективна страна деянието е извършено при наличието на ясни представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на извършваното и неговият резултат като искал настъпването на тези неблагоприятни последици, т. е при наличието на интелектуалните и волеви признаци на прекият умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 НК и на съставомерното, но отстоящо извън вината намерение отнетите вещи да се своят. Събраните по делото гласни доказателства установяват по категоричен начин умисъла на подсъдимата а именно – същата видяла, че портмонето на *** изпада от джоба и, и съзнавайки че същата вещ не е нейна въпреки това когато взимала торбичката със собствените си покупки, вместо да уведоми за случилото се взела портмонето за себе си и го отнесла вкъщи.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата И. съдът взе предвид както смекчаващите отговорността и обстоятелства –конкретната степен на обществена опасност на извършеното и на дееца, чистото и съдебно минало, причината за извършване на престъплението, както и оттегчаващите я такива–желанието и за облагодетелстване по неправомерен начин и незачитането на установения в страната правов ред.   

Преценявайки горните обстоятелства съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, поради което и приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б НК и и наложи наказание ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки:

Задължителна регистрация по настоящ адрес в град Плевен, кв. “Сторгозия” бл. 72, вх. Г, ап. 18 за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА два пъти седмично;

Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Съдът намери, че целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК могат да бъдат изпълнени ефективно спрямо И. за конкретното деяние.

При този изход на делото СЪДЪТ, на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК осъди И. да заплати сумата от 45 лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещо лице в полза на Плевенски районен съд.

При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК осъди И. да заплати сумата от 25 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещо лице в полза на ОД на МВР - Плевен.

 При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.

 

                                                               

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: