МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 669/2010 г. по описа на РС-ПЛЕВЕН

 

 

В Районен съд гр.Плевен е образувано НОХД № 669/2010 г. по описа на съда, по внесен от Ройонна прокуратура-Плевен обвинителен акт по досъдебно производство № 1899/2005г. за извършено престъпление то И.Л.Ц. по чл.209 ал.І от НК, за това, че през периода неустановен ден на месец май 2005 г. – неустановен ден на месец юни 2005 г. в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у следните лица заблуждение и с това им причинил имотна вреда в общ размер 1230,12 лева:

- на неустановен ден през месец май 2005 г. в гр. Плевен възбудил у Ц.Т.Д. *** заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на 50 лева;

- на неустановен ден през месец юни 2005 г. в гр. Плевен възбудил у В.Х.М. *** заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на 300 лева;

- на неустановен ден през месец юни 2005 г. в гр. Плевен възбудил у А.С.М. *** заблуждение и с това й причинил имотна вреда в размер на 300 лева;

- на неустановен ден през месец юни 2005 г. в гр. Плевен възбудил у Р.К.Ц. *** заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на 580,12 лева.

 

Подсъдимият И.Л.Ц., нередовно призован за датата на първото съдебно заседание -16.04.2009 г. при  друг съдебен състав, не се явява. От този момент, до момента на постановяване на присъда № 60 /09.02.2011г., подсъдимият И.Л.Ц.  не е могъл да бъде намерен и съответно призован за с.з. на установените адреси  в страната. Същият е обявен за общодържавно издирване, но неговото местоживеене на територията на РБ не беше установено. Това обстоятелство е наложило разглеждане на НОХ дело №669/2009 г.  при условията на чл.269 ал.3 т.2  от НПК- в отсъствие на подсъдимия.      На подсъдимият е назначен служебен защитник, определен от АК – гр.Плевен в лицето на адв. Б.Б.. В хода на съдебното производство е установено, че двама от основните свидетели на обвинението  В.Х.М. и А.С.М. се намират извън пределите на страната,  а друга част от свидетелите Р.Ц.,К.Д., В.Т. не се явиха  в съдебно заседание при  постановяване на съдебния акт. Предвид това обстоятелство, представителя на обвинението предложи да бъдат прочетени техните показания на основание чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.4 от НПК дадени в ДП № 1899/2005 г. на РП-Плевен. Защитникът на подсъдимият дава съгласие да бъдат прочетени по този ред показанията на свидетелите.С нарочно определение съдът прочита показанията на свидетелите М.,М.,Ц.,Д. и Т..  

Представителят на Районна прокуратура гр. Плевен прокурор *** в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия И.Л.Ц.. Заявява, че поддържа възприетата в обвинителния акт фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин и съдът следва да постанови присъда, с която признае същият за виновен да е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Съображенията прокурор *** е изложил подробно в своята пледоария.

Назначения за служебен защитник на подсъдимия Ц. - адвокат Б. оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Счита, че обвинението не е доказано с оглед събраните по делото доказателства, като аргументите си за това е изложил подробно в своята пледоария.                 

От приложените към досъдебното производство писмени доказателства и назначените съдебно счетоводна експертиза и  от показанията на разпитаните по делото свидетели: Ц.Т.Д., С.М.Д., съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

С Решение на СГС по фирмено дело №182 от дата 16.06.2001 г. било регистрирано „Адонис Травел" ЕООД-гр.София. Посоченото дружество осъществявало посредническа дейност по наемане на работа в чужбина, както и извършването на различни други посреднически услуги по повод информиране,консултиране,насочване и подпомагане на започване на работа в страната и други държави. С оглед на това дружеството било регистрирано под № 182 от дата 16.06.2004г. при Министерството на труда и социалната политика.С оглед разширяването на дейността на дружеството през месец май 2005 г. бил открит офис в гр.Плевен. В предвид на това от дата 17.05.2005г. в . гр.София бил подписан договор между „Адонис Травел” ЕООД-гр.София и подсъдимия И.Ц.,по силата на който последният се задължил срещу възнаграждение да рекламира услугите предлагани от дружеството. По силата на същия договор, съгласно чл.10, подсъдимия  Ц. се задължил да не получава плащания по повод на извършваната от дружеството дейност. Подсъдимият започнал да извършва регламентираната дейност съгласно сключения с „Адонис Травел" ЕООД-гр.София договор. В процеса на осъществяване на дейността си Ц. решил да набави за себе си парични средства, като въвежда в заблуждение различни граждани относно възможността да им осигури работа в чужбина, възползувайки се от обстоятелството,че е сключил договор с дружество развиващо дейност в този сегмент.С оглед реализиране на това му намерение,същият провел среща със свидетеля К.Д. ,на която му завил,че е „представител" на „Адонис Травел" ЕООД-гр.София.Подсъдимия предложил на свидетеля да станат „съдружници" по повод на това да намират работни места на различни граждани в чужбина. Свидетеля Д. изразил своето съгласие и предоставил стая от жилището си за „офис". В горепосоченото помещение подсъдимия Ц. започнал да се среща с множество граждани, спрямо които се „ангажирал", че ще им осигури работа в чужбина.

На неустановен ден през месец май 2005г. свидетелят Ц.Д. видял обява за набиране на работници за чужбина. Свидетелят позвънил на посочения телефон и провел разговор с обвиняемия. На неустановен ден през същия месец свидетелят посетил „офиса" и обсъдил с подсъдимия Ц. възможността да започне работа в чужбина. Въпреки осъзнатата невъзможност от негова страна да осигури такава, подсъдимия  обяснил, че ще му уреди работа в Република Италия. Уточнили помежду си необходимите документи и дължимите суми и уговорили ден, в който свидетеля да върне попълнените документи. След изминаването на около седмодневен период от време, двамата отново се срещнали, като свидетеля Д. му предоставил документите. Подсъдимия И.Ц. му поискал сумата от 50 лева за „оформяне на други документи относно работата", като свидетеля му ги предоставил. След изтичането на известен период от време свидетелят Д. потърсил подсъдимия, но не го открил в „офиса".

След като изнамерил лесен начин за набавяне на парични средства, подсъдимия И.Ц. започнал да се среща с различни граждани и да ги въвежда в заблуждение относно това,че ще им осигури работа в чужбина.

На неустановен ден през месец юни 2005г. свидетелят В.М. видял обява за набиране на работници за чужбина.Свидетелят позвънил на посочения телефон и провел разговор с подсъдимия И.Ц.. На неустановен ден през същия месец свидетелят М. посетил „офиса" и провел разговор с подсъдимия Ц., с оглед възможността да започне работа в чужбина. Подсъдимия му заявил, че ще му осигури работа в Република Италия в сферата на селското стопанство, като тракторист. Уточнили помежду си необходимите документи и дължимите суми и уговорили на следващия ден свидетеля М. да му предостави сумата от 300 лева за билети до Италия. На следващия ден,съгласно уговорката  свидетеля М. му предоставил сумата от 300 лева. Подсъдимия И.Ц. му заявил, че до една седмица ще му каже деня на тръгването за чужбина. Подсъдимия  взел паричната сума и заявил, че я изпраща на дружеството в София, но я задържал за себе си, а в последствие я оползотворил за удовлетворяване на личните си потребности.

На неустановен ден през месец юни 2005г. свидетелката А.М., видяла обява за набиране на работници за чужбина. Свидетелката позвънила на посочения телефон и провела разговор с подсъдимия И.Ц..На неустановен ден през същия месец свидетеля А.  М. посетила „офиса" и провела разговор с подсъдимия И.Ц., с оглед възможността да започне работа в чужбина.  Подсъдимия й заявил, че ще й осигури работа в Република Италия в сферата на хотелиерските услуги.  Подсъдимия поискал от  свидетеля А.М. сумата от 300 лева за „транспортни разходи", която сума, същата му предоставила. Подсъдимия Ц. й заявил, че до няколко дни тя ще тръгне за чужбина.  Подсъдимия взел така предоставената му парична сума и я задържал за себе си. На 09.06.2005г. подсъдимия И.Ц. се срещнал със свидетелите в.М. и  А.М. ***, с оглед на заминаването им за Италия. В гр.София свидетелката  С.М.-пълномощник на Управителя на „Адонис Травел" ЕООД-гр.София се срещнала със свидетелите и провела разговор с тях, като ги попитала дали са давали пари на  подсъдимия И.Ц.. Свидетелите В.М. и А.М. й отговорили, че са му предоставили съответно всеки един от тях сумата от  по 300 лева.

На неустановен ден през месец май 2005г. свидетелят Р.Ц. видял обява за набиране на работници за чужбина.Свидетелят позвънил на посочения телефон и провел разговор с подсъдимия И.Ц.. На неустановен ден през същия месец свидетелят Ц. посетил „офиса" и се срещнал с подсъдимия И.Ц., с оглед възможността да започне работа в чужбина. Подсъдимия му заявил, че ще му осигури работа в Република Гърция. Уточнили помежду си необходимите документи и дължимите суми и уговорили на следващия ден свидетеля Ц.  да преведе сумата от 300 лева за транспортни разходи до Гърция. На 28.05.2005г. свидетелят Ц. осъществил банков превод за сумата от 300 лева в полза на „Адонис Травел" ЕООД - гр.София. След това свидетеля  Ц. неколкократно разговарял с подсъдимия, на който последния го „уверил", че ще замине за Гърция много скоро. Свидетелят Ц.  получил обаждане по телефонен от неустановено лице от женски пол, което му заявило, че е получила сумата от 300 лева, като също така поискала да й плати допълнително сума до общия размер на 450 евро. Свидетелят Ц. се срещнал с подсъдимия  И.Ц. и му споделил за проведения разговор, относно допълнителното заплащане. Подсъдимия Ц. решил да се възползува от това обстоятелство и да набави тези средства за себе си. С оглед на това въвел в заблуждение свидетеля Р.Ц., като му заявил, че „за да е сигурно пътуването му до Гърция"  следва да му доплати дължимата сума до 450 евро лично на него. На неустановен ден през месец юни 2005г. в гр.Плевен свидетеля Р.Ц., заедно със своята сестра-свидетелката В.Т. се срещнал с подсъдимия и му предоставил остатъка от сумата до 450 евро - левовата равностойност в размер на 580,12 лева. Свидетелката В.Т. изразила гласно своето съмнение, относно това,  че брат й ще замине на работя в чужбина.С оглед на това и за да затвърди неверните представи у свидетеля Р.Ц.,  подсъдимия предложил да подпише Запис на заповед за цялата сума в размер на 450 евро, като в последствие такъв документ бил подписан. Подсъдимия И.Ц. заявил, че ако възникне проблем с пътуването ще  му върне парите. Също така подсъдимия посочил конкретен ден за тръгването за чужбина. Подсъдимия Ц. не се явил на посочения от него ден и място, като не върнал на свидетелите дадените от тях парични суми, а ги употребил за удовлетворяване на личните си нужди и потребности.

Съдът кредитира и всички останали писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

Следва да се има предвид обстоятелството, че с оглед събраните по делото гласни доказателства, съдът приема за установено, че подсъдимият И.Ц.  поначало обективно не е имал възможност да изпълни "обещаното", но по- нататъшното му поведение сочи и липса на намерение да изпълни обещаното.  С оглед по – голяма прецизност и изчерпателност, съдът намира, че следва да разгледа въпроса за ограничението на измамата, като основание за ангажиране на наказателна отговорност и тази по чл.29, ал.1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи, чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Следователно, при гражданската измама неверните представи са относно определени елементи на дадена правна сделка или относно условията, при които тя ще се изпълнява. Нейният пряк резултат е сключеният договор, с което гражданската измама е довършена, тъй като ЗЗД не изисква да е започнало дори изпълнението на поетите от страните задължения, още по- малко да е осъществен акт на имуществено разпореждане и да е настъпила имотна вреда. За измамата по чл. 209 от НК тези елементи са задължителни за обективната страна на престъплението, тоест първото различие е в резултата: при гражданската се касае само до сключен договор, докато при наказателната законът изисква и да е причинена имотна вреда на измамения или на трето лице, като следствие на имуществено разпореждане, мотивирано от неправилната представа за нещата. Втората разлика е в тяхната субективна страна. При гражданската измама едната страна цели само сключване на договора, докато за измамата по чл. 209 от НК е задължително деецът да преследва користна цел - да набави за себе си или за другиго имотна облага, като същевременно съзнава, че последната е невъзможна без причиняване на вредата. Както користната цел, така и прекият умисъл са елементи от състава на престъплението и подлежат на доказване в наказателния процес, докато в гражданското право вината се предполага до доказване на противното, т. е. умисъла за измама. Третата разлика се изразява в общественото значение. Наказателната измама е общественоопасно деяние и поради това е обявена за престъпление, докато гражданската измама може и да не е общественоопасна. На последно място, следва да се отбележи различието в правните последици. Измамата по чл. 209 от НК е престъпление от общ характер и като такова е основание за търсене на наказателна отговорност от нейния извършител, като наказателната отговорност не може да отпадне дори и при доброволно възмездяване на причинената имотна вреда. Освен наказателно, деецът отговаря и по реда на гражданското съдопроизводство за причинената имотна вреда. При гражданската измама, изправната страна може да иска само унищожаване на договора, като това нейно право е потестативно и упражняването му зависи изцяло от волята на правоимащия субект, като унищожаемостта може и да отпадне при условията на чл. 35 от ЗЗД. В този смисъл практиката на ВКС е безпротиворечива и настоящият съдебен състав намира, че следва да се съобрази с нея - Решение № 223 от 15.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 197/2009 г., II н. о., НК.

От заключението на вещото лице по назначената и извършена експертиза се установило, че получените от подсъдимия  И.Ц. парични суми от различни граждани са съответно в размер на 50 лева, 300 лева, 300 лева и 580,12 лева, или всичко в обща размер на 1230,12 лева.

При така установената фактическа обстановка е видно, че от обективна и субективна страна, при пряк умисъл,подсъдимия И.Ц. е осъществил с деянията си състава на престъпление по чл.209 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК. Подсъдимия не дава обяснения и не взима становище относно вината си, тъй като производството /и ДП/ спрямо него е проведено по реда на чл.269 ал.Ш т.2 от НПК.

Обвинението се доказва от показанията на свидетелите, извършената експертиза, както и останалите приложени към делото писмени доказателства.

Смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия е чистото му съдебно минало.

Причина за извършване на престъплението е незачитане на установените в страната обществени отношения по повод упражняване правото на собственост и желанието на подсъдимия неправомерно да се обогати.

            При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализацията на наказанията.

           При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид и не игнорира фактора продължителност на наказателното производство в контекста на претенцията за смекчаване на наказанието. Видно от материалите по делото, първите действия по разследването са започнати през 2001 г. От тогава до датата на разглеждане на делото от настоящия съдебен състав са минали повече от девет години. Върховният касационен съд на Република България в редица свои решения, приема, че дългият период, от цялото наказателно производство, следва да бъде отчетен като съществен фактор, налагащ смекчаване на наказателната репресия при налагане на наказание. Този подход е в съгласие с практиката на Европейския съд по правата на човека относно приложението на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ в аспекта за разумната продължителност на наказателното производство, която в случая е значително надхвърлена и е необходимо  прилагане на компенсаторен механизъм за поправяне на нарушението по този текст с оглед изпълнение на задълженията на държавата по чл. 13 от ЕКПЧ.  В т. см. Решение № 561 от 22.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 542/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията ***.  Съдът се съобрази и с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, която не е по - висока от характерната за този вид престъпления, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат, стойността на паричната сума, целите на генералната и специална превенция и стигна до извода, че следва да следва да наложи наказание на подсъдимия при условията на  чл.66 от НК, тъй като той не е осъждан  на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденият не е наложително да изтърпи наказанието.

Ръководен от горното и с оглед постигане целите на генералната и специална превенция съдът наложи на подсъдимият наказание: ТРИ месеца лишаване от свобода, което на осн. чл. 66 ал.1  от НК ОТЛОЖИ изпълнението на така наложеното наказание при изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Така определеното наказание на подсъдимия И.Л.Ц., съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на наказанието визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че така наложеното наказание, ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

         Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: