РЕШЕНИЕ

                      №…………

 

                   28.02.2011 г. гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Плевенски районен съд трети наказателен състав в публичното заседание на двадесет и пети  февруари 2011 година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИЯ МИТЕВА

при секретаря Б.М.   като разгледа докладваното от съдията МИТЕВА АХ дело № 424 по описа за 2011 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

В Плевенски Районен съд е постъпила жалба от С.Т.И. ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление № 1430/20.09.2010 г. на Н-к сектор ПП към ОД на МВР - Плевен,  с което на И.  на основание чл. 183, ал. 4, т. 6, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание  – глоба в размер на 50 лв.  за нарушение на чл. 104А от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са отнети 6 контролни точки.

         За ответната страна ОД на МВР – гр. Плевен    редовно призовани     не  се представляват   и   не   вземат   становище по жалбата. 

Явяват се  актосъставителят  на констатираното нарушение Х.А.Р. и свидетелят Н.В.В..

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,  поради което съдът счита, че същата е  допустима, но неоснователна.

Съдът като взе предвид  събраните по делото доказателства  намира за установено следното:

         Видно от АУАН № 1430/09.09.2010 г. на 09.09.2010 г. в 17.55 часа в гр. Плевен, ул. “Б. авиация” до завод Мизия  при управление на товарен автомобил с рег. № *** жалбоподателят използва мобилен телефон по време на движение без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Не носи контролен талон към СУМПС.

Така изложената фактическа обстановка се подкрепя напълно от  актосъставителя  Х.А.Р., който в хода на съдебното следствие напълно преповторя описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

В тази насока са и показанията на свидетелят Н.В.В..

         Жалбоподателят  редовно призован не се  явява  лично, но чрез процесуалния си представител адв. Т. Г. *** моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в частта, в която на жалбоподотеля са отнети 6 контролни точки, тъй като доверителят и не е разговарял по мобилния телефон с участието на ръце по време на движението, а мобилният телефон е бил поставен на таблото на автомобила на специална поставка и чрез пуснат високоговорител е провеждал разговор. 

         Съдът като съобрази доводите на страните намира за установено следното:

         Жалбата на жалбоподателя относно глобата в размер на 50 лв.  за нарушение на чл. 104А от ЗДвП и относно глобата в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е недопустима.

Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не подлежат на обжалване НП, с които е наложено наказание глоба в размер до 50 лв. включително.

Цитираната разпоредба  създава като условие за  допустимост на жалбата  против НП  наличието на материален интерес над определената стойност, предвид на което съдът следва да  остави жалбата без разглеждане и съдебното производство  следва да се прекрати.

По отношение отмяната на оспореното наказателно постановление в частта му, с която на нарушителя са отнети 6 контролни точки, на основание чл. 4, ал. 2 от Наредба № Із-1959/2007 г. на МВР съдът приема, че предявената жалба в тази част е недопустима, тъй като намира, че с чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-1959/2007 г. на Министъра на вътрешните работи тези точки са наречени “контролни точки за отчет на извършваните нарушения”. Те са въведени единствено като средство за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което потвърждава извода за различната им правна същност. Оттук се налага заключението, че отнемането на контролни точки е фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна /по отношение на водачите/ и информационно-статистическа /от гледна точка на контролните органи/ функция. Освен това, контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление /чл. 3, ал. 1 и чл. 6 от Наредба № Із-1959/2007 г./.

Предвид изложеното, при отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение, т.е. административният орган не действа самостоятелно в процедурата по отнемане на контролни точки и тези действия зависят от наличието на влязло в сила наказателно постановление и наложено с него наказание.

         Водим от горното, съдът

 Р  Е  Ш  И:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 59, ал. 3 от ЗАНН производството по НАХД № 424/2011 г. по описа на ПлРС,  касаещо НП № 1430/20.09.2010 г., с което на С.Т.И. ЕГН ********** *** на основание чл. 183, ал. 4, т. 6, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание  – глоба в размер на 50 лв.  за нарушение на чл. 104А от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са отнети 6 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Регионален административен съд – гр. Плевен.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: