Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  ........                      23.02.2011  год.                  Град Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                     ХІІІ-ти нак. състав

 

На 23 февруари                                                  Година 2011

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ДИМИТРОВ

                             

при секретаря П.К.

в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от ДИМИТРОВ

НАХ дело № 373 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ. 59 ОТ ЗАНН

 

С наказателно постановление № 10285-0073456 от 16.12.2010 г. на Директор на офис на НАП – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново на осн. чл. 53 във вр. с чл. 27 и чл. 3, ал. 1 от ЗАНН и чл. 355, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 4 и ал. 6 от КСО във вр. с §3 от ПЗР на Н-ба № Н-8/29.12.2005 г е наложил на И.Н.А., административно наказание глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят И.Н.А., който го обжалва в срок.

В жалбата си жалбоподателят излага подробни съображения и моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание се явява лично и поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Счита, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

За ответната страна по жалбата ТД на НАП - Плевен, редовно и своевременно призована, представлява се от юрк. **** , който счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното :

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна.

В  приложения по делото акт  за установяване на административно нарушение № 0073456 от 09.11.2010 г. е отразено, че като самоосигуряващо се лице, не е подало декларация образец 6 за отчетната 2009 г. в законоустановения срок еднократно до 30.04.2010 г.

Декларация образец 6 е подадена в ТД на НАП – В. Търново, офис – Плевен с вх. № 153580917239077 от 09.11.2010 г.

Настоящия АУАН е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните по фактическата обстановка. Жалбоподателят не оспорва констатациите отразени в АУАН и атакуваното НП. Тази фактическа обстановка се потвърди и от разпитаните по делото свидетели К.Р.Д., В.Г.Й. и В.Т.Ц., чийто показания съдът кредитира като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че няма индиция за тяхната заинтересованост.

Относно искането за приложение на чл.28 от ЗАНН, изложено в жалбата, съдът съобрази следното:

Преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Настоящият състав на Районен съд - Плевен счита, че в случая има основания  за приложение на чл. 28 от ЗАНН, каквото твърдение излага жалбоподателят.

Административно наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение и се налага съответното наказание. Преди обаче да бъде наложено такова наказание следва деянието, както от обективна, така и от субективна страна, а също и от много други житейски обстоятелства да съставлява административно нарушение, което е и обстоятелство за налагане на едно административно наказание.

В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за “маловажен случай” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.

При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН административно наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи “маловажните” случай на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН.

Деянието се квалифицира като “маловажен случай” само когато степента на обществената опасност и морална укоримост е по-ниска от обикновените случаи на нарушения от съответния вид. По-ниската обществена опасност се определя от цялостната характеристика на деянието и дееца, а не само от това дали са осъществени признаците на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Вземат се предвид и всички други обстоятелства относими към извършеното нарушение, както и мотивите и подбудите, от които се е ръководил деецът, неговата личност, отражението на деянието сред обществото и др.

При обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице "маловажен случай", следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици, т. е. не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност на дееца.

Предвид събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства настоящият съдебен състав счита, че в конкретният случай са налице условията на чл.28 от ЗАНН и случаят е маловажен такъв. Следвало е административно наказващият орган правилно да приложи закона и внимателно да обсъди съставомерността на извършеното нарушение и самите последици от това нарушение и не на последно място, мотивите на нарушителя за извършване на това нарушение, като тогава неминуемо би приел наличието на “маловажен случай” по чл.28 от ЗАНН.

Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН.

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице /какъвто е конкретния случай/, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията **** – от І-во наказателно отделение на ВКС.

Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.

 

Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - гр. Плевен

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  наказателно постановление  № 10285-0073456 от 16.12.2010 г. на Директор на офис на НАП – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново, с което на осн. чл. 53 във вр. с чл. 27 и чл. 3, ал. 1 от ЗАНН и чл. 355, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 4 и ал. 6 от КСО във вр. с §3 от ПЗР на Н-ба № Н-8/29.12.2005 г. е наложил на И.Н.А., административно наказание глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от обявяването му в съдебно заседание.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: