Р Е Ш Е Н И Е

28.02.2011г.

 

номер ..................                                                        град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на осемнадесети февруари

Шести наказателен състав

година 2011

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

 

Секретар: Л.Б.

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 215 по описа за 2011 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         С наказателно постановление №9526-0065048 от 23.11.2010г Директорът на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП-Велико Търново е наложил на основание чл.264 ал.1 вр.чл.261 ал.1 от ЗКПО на В.К.Ф. представляващ “САВОЯ”СД от гр.София административна санкция глоба в размер на 200лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят В.К.Ф. представляващ “САВОЯ”СД, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

         За въззиваемата страна ТД на НАП-Велико Търново, като процесуален представител се явява юрк.*, който изразява становище, че обжалваното постановление е законосъобразно и моли съда да го потвърди като такова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №0065048 от 04.10.2010г за установяване на административно нарушение от който е видно, че като представляващ СД“САВОЯ” с Булстат 114550966 жалбоподателят Ф. не е подал годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2009г в офис Плевен при ТД на НАП-В.Търново в законоустановения срок до 31.03.2010г, ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2009г се подава на 04.10.2010г в офис Плевен при ТД на НАП гр.В.Търново и е приета с вх.№1500004419/04.10.2010г. За данъчния период данъчно задълженото лице декларира, че не е извършвало дейност и не дължи данъци по ЗКПО.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител М.Х.Ш. и свидетелите Т.Б.Б. и В.В.Ц., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Актосъставителката е категорична, че след извършена справка в информационната система на НАП-Плевен е установено, че не е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2009г в законоустановения срок до 31.03.2010г от „Савоя”СД с представляващ жалбоподателят В.Ф.. Според актосъставителката декларацията е подадена на 04.10.2010г в офис Плевен при ТД на НАП-гр.Велико Търново и е приета с вх.№1500004419/04.10.2010г. В тази насока са и показанията на свидетелите Т.Б. и В.Ц.. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Ш. и свидетелите Б. и Ц., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя Ф.. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Ф. в нарушение, което не е извършил.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че жалбоподателят В.К.Ф. представляващ “САВОЯ”СД е осъществил състава на административно нарушение по чл.92 ал.2 от ЗКПО и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.264 ал.1 вр.чл.261 ал.1 от ЗКПО. Съобразно разпоредбата на чл92 ал.2 от ЗКПО ГДД се подава в срок до 31.03. на следващата година в Териториалната дирекция на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице, като в чл.2 от същия закон изчерпателно е посочено кои са данъчно задължени лица по смисъла на ЗКПО. Безспорно представляваното от жалбоподателя Ф. СД ”Савоя”ООД представлява данъчно задължено лице по смисъла на ЗКПО. Законодателят не е направил разграничение и не е освободил от задължение да подават ГДД по чл.92 ал.2 от ЗКПО данъчно задължените лица, които не осъществяват стопанска дейност. В тази насока наведените от жалбоподателя правни доводи, че след като представляваното от него дружество с декларация вх.№4478/28.10.1996г е декларирало пред ТД на НАП-Плевен, че е прекратило дейността си, не следва да подава ГДД по чл.92 от ЗКПО, са неоснователни. В конкретния случай съдът счита за неоснователни всички наведени от жалбоподателя Ф. правни доводи, че в конкретния случай извършеното деяние представлява "маловажен" случай на административно нарушение и административно-наказващият орган е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН, като освободи от административно-наказателна отговорност нарушителя - жалбоподател в настоящото производство. В ЗАНН няма легално дефиниция на понятието  маловажен случай и  по отношение на този израз разпоредбата на чл.85 от ЗАНН не препраща към приложение   на   разпоредбите   на   Наказателния   кодекс. Понятието на маловажен    случай на административно нарушение се съдържа в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като следва да се направи отграничение на маловажните  случаи  на административни нарушения, от нарушенията обхванати по чл.6 от ЗАНН. Извършеното от жалбоподателя административно нарушение, за което е съставен Акт №0065048 от 04.10.2010г., според съда не представлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Съобразно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г по Т.Н.Д.№1/2007г на ОСНК на ВКС преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. И тъй като съдът не констатира, че в конкретния случай предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, и наказващият орган не го е приложил, това не е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

При определяне размера на наложеното наказание административно наказващият орган законосъобразни и обосновано е преценил тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата при които е извършено и е наложил административно наказание глоба в размер на 200лв.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.264 ал.1 вр.чл.261 ал.1 от ЗКПО, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното, съдът

 

           РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №9526-0065048 от 23.11.2010г на Директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП-Велико Търново, с което е наложено на основание чл.264 ал.1 вр.чл.261 ал.1 от ЗКПО на В.К.Ф. представляващ “САВОЯ”СД от гр.София административна санкция глоба в размер на 200лв, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                           

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: